Някои от най-великите истории в музиката всъщност са доста кратки.
Тези групи и изпълнители са постигнали нещо, за което повечето им колеги могат само да мечтаят - създали са несъмнен шедьовър още при дебюта си.
Техният първи албум е забележителен, а в някои случаи и направо легендарен, тъй като е успял да промени облика на музикалния свят.
Но след това издание друго не е последвало. Дали заради трагични обстоятелства, заради раздяла, невъзможност или нежелание, първият албум си остава и последен.
Просто понякога желанието на феновете за продължение не е достатъчно и те са принудени да преслушват до безкрай единствения албум и да си представят какви неща са могли да създадат любимците им в бъдеще.
Днес си припомняме 8 знакови примера за феноменални дебютни албуми, които така и не се сдобиха с наследник.
Уви, при повечето от тези изпълнители вече всякакви надежди за продължение са угаснали.
Derek & the Dominos - Layla and Other Assorted Love Songs (1970)
Големият шедьовър на Ерик Клептън, който в тази блус рок формация успява напълно да се разгърне и да достигне най-интензивните нива на свирене и пеене в богатата си кариера.
Сесиите с перфектно допълващите го Боби Уитлок, Карл Рейди и Джим Гордън раждат този незабравим двоен албум с хитовия сингъл Layla.
Клептън е вдъхновен да напише песента заради тогава несподелената си любов към съпругата на приятеля си Джордж Харисън - Пати Бойд. В крайна сметка Derek & the Dominos съществуват само една година, след която се разпадат заради непоносимо напрежение и затъването на Клептън в депресия и наркотична зависимост.
Великият музикант е сринат от смъртта на приятеля си Джими Хендрикс, както и от тази на Дуейн Олман, един от допълнителните китаристи, участвали в записите на албума.
Години по-късно Клептън успява да открадне Пати Бойд от Джордж Харисън и се жени за нея, а бракът им оцелява 10 години.
Лорин Хил - The Miseducation of Lauryn Hill (1998)
Колосалният соул/хип-хоп дебют на американката се превръща в едно от големите музикални събития в края на 90-те.
Песните разгръщат женската гледна точка за любовта, политиката, морала и баланса между кариера и семейство в разнообразна нео соул, R&B и хип-хоп стилистика.
С това издание Лорин Хил става първата жена, която получава пет награди "Грами" за една вечер, както и първият хип-хоп артист с "Грами" за най-добър албум.
За един кратък период изпълнителката е на върха на цялата индустрия и се радва на милиони продажби, пълни зали и суперлативи от критиката.
След успеха обаче тя се оттегля от музикалната сцена с обяснението, че не харесва шоубизнеса и предпочита да се посвети на майчинството и на шестте си деца заедно с мъжа до себе си - сина на Боб Марли Роуън.
Така Лорин Хил изчезва от сцената и от дебюта си досега има издаден само един лайв албум и един сингъл от 2010 г.
Damageplan - New Found Power (2004)
След като Pantera се разпада през 2003 г., феновете са зарадвани от новината, че братята Абът (известни като Даймбег Даръл и Вини Пол) задвижват нов проект без станалия непоносим Фил Анселмо.
Новата група Damageplan сякаш притежава всичко, превърнало Pantera в култово явление в метъла - включително и страхотен вокалист в лицето на Патрик Лахман, способен да достигне нивото на Анселмо.
Дебютният албум New Found Power е точно каквото феновете очакват да чуят и бандата тъкмо набира скорост по време на турнето си, когато се стига до трагедията с убийството на Даймбег Даръл от побъркан фен по време на концерт в Охайо.
Това е и краят на Damageplan, която със сигурност щеше да се превърне в нещо голямо, ако съдбата не се беше оказала толкова жестока.
Atoms for Peace - Amok (2013)
Тази супергрупа е страничен проект на Том Йорк от Radiohead заедно с музикалния му продуцент и кийбордист Найджъл Годрич, Флий от Red Hot Chili Peppers и Джоуи Уаронкър (сесиен барабанист на Бек и R.E.M.).
На първо слушане може би всичко, което Йорк запише и изпее звучи като Radiohead, но този албум поема в доста по-експериментална и различна посока от обичайната му солова дейност.
Минималистичните електронни звуци и солидната бас основа, осигурена от Флий, са плод на студийни сесии между музикантите, продължили едва три дни.
Публика и критика оценяват високо албума, но оттогава групата не се е събирала за допълнително творчество.
Temple of the Dog - Temple of the Dog (1991)
Преди избухването на гръндж вълната на световния музикален пазар, видни членове на сиатълската сцена се събират да почетат техен загубен другар.
Талантът Андрю Ууд от Mother Love Bone умира от свръхдоза хероин на 24 г. в деня, когато неговият съквартирант Крис Корнел се завръща от турне.
Корнел записва няколко песни, посветени на Ууд, и сформира Temple of the Dog - заедно със Стоун Госард и Джеф Амент от Mother Love Bone, с китариста Майк Маккрийди, с барабаниста на Soundgarden Мат Камерън и с вокалиста Еди Ведър, който тъкмо е пристигнал в Сиатъл, за да се пробва в група, наречена Mookie Blaylock, която по-късно ще се назове Pearl Jam.
Бушуващите емоции и огромната тъга на музикантите превръщат албума в шедьовър, но продължение няма как да има, защото скоро всеки поема по собствен път към световната слава.
Sex Pistols - Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols (1977)
Един от най-великите албуми в пънка е дело на вероятно най-прочутата пънк рок група Sex Pistols, която прави фурор, разтърсва музикалния свят и... се разпада.
Легендарните британски хулигани се разделят след турне в Щатите, през което напрежението между тях става непоносимо, а скандалният басист Сид Вишъс е напълно омаломощен от наркотиците.
Все пак фактът, че Sex Pistols си остават само с един албум, може би спомага за култовия статут и на бандата, и на самото издание, и на сингъла Anarchy in the U.K.
По-късните опити за повторен старт на Sex Pistols се оказват неуспешни.
Them Crooked Vultures - Them Crooked Vultures (2009)
Още един пример за супергрупа, която оправдава абсурдно високите очаквания, но така и не продължава дейността си.
Триото се състои от Дейв Грол от Foo Fighters, Джош Хом от Queens of the Stone Age и Джон Пол Джоунс от Led Zeppelin. Албумът им се оказва прекрасна смесица от всичко, което са правили в легендарните си кариери и рок феновете няма как да не мечтаят за повече материал от бандата.
Минаха обаче над 10 години от дебюта и макар че Грол е споменавал за планове за продължение, засега то не се осъществява. Все пак надеждата остава жива.
Джеф Бъкли - Grace (1994)
Една от трагичните истории в музиката за нереализиран потенциал, която завинаги ще предизвиква въпроса "Какво можеше да бъде".
Американският певец и китарист се удавя при инцидент по време на записите на втория си албум и малко след като е предложил брак на приятелката си.
Но дебютът на Бъкли си остава един от най-впечатляващите рок албуми на 90-те.
Днес масовата аудитория го помни най-вече със смазващия кавър на Hallelujah на Ленард Коен, но повечето песни в изданието са авторски, като хитовите Lover, You Should've Come Over, Last Goodbye и титулната Grace.
Загинал едва на 30 г., Бъкли приключва точно когато е на път да направи голяма кариера. Но докосналите се до музиката му няма да го забравят.
