В исторически план рок музиката е доминирана от мъжкия мачизъм, но множество жени са оставили забележителна следа в жанра.
И до ден днешен групите, съставени изцяло от жени, представляват атракция, защото си остават сравнително редки.
Не подценявайте обаче техните постижения - женски банди са произвеждали хитове за върховете на класациите, разпродавали са цели арени и по пътя си са разрушавали предразсъдъци и социални бариери.
Още през 50-те години на миналия век цяла вълна от жени започва да прави голямо впечатление на госпъл, блус и джаз сцената, а музикалната революция през 60-те отрежда много по-значимо място на жените в музиката и тогава изцяло женските състави започват да набират скорост.
Най-значимите женски рок групи се появяват малко по-късно - от 70-те нататък. Всяка предлага своя собствена музикална идентичност, а обединяващото между тях е не само красотата, но и мотивацията да докажат, че го могат не по-зле от мъжете.
Ето шест от най-забележителните и обичани женски групи в рок музиката:
The Go-Go's
Започваме с всепризнатата за най-успешна изцяло женска група.
Макар че творческият им пик е сравнително кратък, никой не може да отрече влиянието им върху музикалната сцена.
The Go-Go's стават една от най-големите групи на 80-те благодарение на хитове като Our Lips Are Sealed и We Got the Beat.
Дебютният им албум Beauty and the Beat е мултиплатинен триумф, който им носи рекорди, но както често се случва, със славата идват и проблемите за петте момичета.
Вътрешни противоречия и злоупотреба с наркотици водят до първоначалната раздяла през 1985 г.
Следват няколко събирания и цяла втора ера, в която The Go-Go's получават заслуженото признание и са приети в Залата на славата на рокендрола.
The Runaways
Когато американската група избухва през 1975 г., светът все още не е виждал нищо подобно.
Класическият състав е същински дрийм тим, състоящ се от Джоан Джет, Чери Къри, Лита Форд, Санди Уест и Джаки Фокс, а в най-силните им години те са безцеремонни, безжалостно шумни и непокорни.
Целта им е да се противопоставят на всякакви предразсъдъци и социални норми за това какво трябва да прави и как трябва да изглежда една жена.
Напереното им поведение е подплатено с музикална класа и с хитове като Cherry Bomb и Backbeat.
За съжаление, и тяхното съществуване се оказва кратко, а конфликтите помежду им водят до раздяла през 1979-а. Впоследствие Джоан Джет и Лита Форд развиват впечатляващи самостоятелни кариери.
L7
Друга група от Лос Анджелис, която обаче е основана към средата на 80-те и е повлияна повече от пънка, а развива и стила, по-късно определен като гръндж.
Отнема няколко години на четирите момичета, за да си изградят солидна фен база, а третият им албум Bricks Are Heavy съдържа най-големия им хит Pretend We're Dead.
През 2001 г. L7 обявяват безсрочна пауза в дейността си, но през 2015-а започва втората ера от съществуването им и тя не е приключила и до днес.
С издадените общо 7 албума, те имат своето място в историята, макар че си остават до известна степен недооценени.
The Bangles
Малко групи през 80-те произвеждат толкова зарибяващи хитове, колкото The Bangles и техните Walk Like an Egyptian, Manic Monday и Eternal Flame.
Квартетът се наслаждава на слава и мултиплатинен успех през златния си период, макар че и тук се появяват дрязги покрай твърде голямото внимание, което получава певицата и китаристка Сузана Хофс.
The Bangles се разпадат в самия край на 80-те, но десетина години по-късно се събират отново и се завръщат към концертите, издават и още два албума.
Vixen
Глем метъл сцената през 80-те е пренаселена от мъже с дълги коси, грим и умишлено търсена женственост.
Жанрът обаче ражда и голяма наистина женска група, която е не по-малко мощна и завладяваща от мъжките конкуренти.
Дебютният албум на Vixen от 1988 г. съдържа хита Edge of a Broken Heart, донесъл големия пробив.
Групата започва да обикаля по турнета с Ози Озбърн, Scorpions и Bon Jovi, но се стига до раздяла в началото на 90-те.
И в този случай следва по-късно обединение за подновяване на концертната дейност и записването на още няколко албума.
Sleater-Kinney
Еволюцията на тази деветдесетарска банда е впечатляваща.
В началото е сформирана като трио и произлиза от субкултурното феминистко движение в Щатите Riot grrrl. Тогава стилът е по-скоро пънк, но с годините се изменя към по-мейнстрийм звучене с влияния от класическия рок.
В началото на 2000-те Sleater-Kinney стават една от най-обичаните инди рок групи и откриват шоутата на звезди като Pearl Jam.
Поредица от лични проблеми водят до пауза в дейността през 2006-а, но осем години по-късно Sleater-Kinney се активизират отново.
В началото на тази година излезе техният 11-ти студиен албум Little Rope.
