Наясно сме, че музиката притежава силата да повдигне духа и на най-тъжния човек.
Затова са толкова ценни зареждащите, развеселяващи и излъчващи заразителен позитивизъм песни.
Примерите за такива са безброй, но по-интересно става, когато ги намерим на доста неочаквано и нетипично за тях място - в каталога на част от най-депресиращите групи, съществували някога.
Случва се съставите, които по начало свързваме с мрак и отчаяние, да изменят на себе си с някое изключение в дискографията и да поднесат странна за тях обнадеждаваща, весела и даже откровено купонджийска песен.
Обикновено това е за добро и изключенията се оказват сред най-обичаните хитове на съответната рок или метъл банда.
Тези песни може да не са с веселяшка тематика, но техните мелодии, ритъм и цялостен вайб излъчват свежест и танцово настроение.
А когато ги изпълняват толкова депресиращи групи, ефектът от тях може да бъде още по-силен.
- The Cure - Friday, I'm In Love
Свръхуспешният сингъл на The Cure е сред най-обнадеждаващите и откровено сладурски любовни песни на своята ера.
Тази очарователно наивна и запомняща се на мига поп песен идва от една от най-мрачните готик рок групи, които по начало свързваме с чувства на меланхолия, самоизолация и екзистенциално отчаяние.
Фронтменът и лидер Робърт Смит може да е нещо като символ на меланхоличното звучене, но умее да сътворява музикални светове, носещи магическо вдъхновение.
- Radiohead - How Do You?
Ранните Radiohead до голяма степен звучат като различна група в сравнение с меланхоличните експериментатори, в които се превръщат по-късно.
Знаковото депресиращо звучене на Том Йорк и компания в албуми като OK Computer и In Rainbows контрастира силно с някои от първите им песни.
В дебютния албум Pablo Honey, Radiohead звучат като далеч по-типична бритпоп банда с някои зареждащи и доминирани от китари композиции.
How Do You? е добър пример за това какво представлява британската петорка в началото на своята кариера и колко дълъг път изминава само за няколко години, за да промени кардинално музикалния си облик.
- The National - Abel
Една от най-оригиналните инди рок групи прегръща с две ръце тъжните интроспективни настроения.
The National даже стигат дотам да поставят надписа "Тъжни татковци" на фланелки, шапки и други продукти от официалния мърчъндайз на бандата.
Чести теми в текстовете им са тревожността, болката, отчаянието.
И в Abel лириките също не са никак веселяшки, а певецът Мат Бернингър признава още в откриващата фраза, че "не е наред с ума".
Но това не пречи на песента да е доста енергична и някак вдъхновяваща, макар ни най-малко да не ѝ липсва типичната за The National дълбочина.
- The Smiths - Cemetry Gates
Фронтменът Мориси обича да пише текстове за сблъсъците на хората с мъката, отхвърлянето и смъртта, а лириките му са изпъстрени и с язвителен хумор.
В третия си албум The Queen Is Dead, The Smiths показват колко тъжни и потиснати могат да бъдат, а четвъртата песен Never Had No One е направо химн на отчаянието.
Веднага след това обаче, групата сменя рязко настроението с оптимистично звучащата поне откъм музика Cemetry Gates.
Текстът на Мориси отново е изцяло в негов стил и певецът разказва за среща на входа на гробищата, но по този начин контрастът с музикалното настроение е още по-силно подчертан.
Песента е пример за начина, по който мрачните идеи на вокалиста могат да се съчетават с по-свежо звучащите песни на The Smiths.
- Typo O Negative - I Don't Wanna Be Me
Едни от символите на готическия метъл се отличават с тягостно и печално звучене и обичайно се вдъхновяват от трагедии, депресивни състояния и смърт.
Вокалистът Питър Стийл е известен с дълбокия си глас, придаващ необикновена сила на най-угнетяващите песни на Type O Negative.
Но Стийл притежава способността да пее енергично дори в песен като I Don't Wanna Be Me, чийто текст се върти около смъртта и намеква за фатална пристрастеност.
Въпреки темата на лириките, песента звучи далеч по-обнадеждаващо от обичайното за групата.
- Nine Inch Nails - Only
Знаменитата индъстриъл рок група на Трент Резнър пробива с дълбоко депресиращ албум като Pretty Hate Machine и е известна с безкомпромисно сърцераздирателни песни като Wish и Hurt.
Но през годините Резнър създава и композиции с далеч по-позитивно въздействие.
Only е сред най-успешните сингли на Nine Inch Nails и се запомня с танцувалния бийт и динамичната бас линия.
Въпреки характерните сурови вокали на Резнър, Only звучи приповдигнато и подходящо за дискотека, а това явно е търсен ефект, предвид тематиката на песента.
Трент твърди, че текстът е повлиян от противоречието между изискванията на музикалния бизнес и творческите стремежи на артистите.
Този парадокс си личи в Only, но не пречи на песента да е зареждаща и пълна с живот.
