Не са много групите, които успяват по време на концерт да накарат феновете си да се почувстват като част от голямо семейство заедно с любимите си музиканти. Но усещането в лятната нощ на 1 август е точно такова - за голям семеен купон, в който забавлението е споделено.
Четири момчета, израснали буквално и преносно заедно, празнуват 25-ата си годишнина като едно цяло - и на сцената, и в живота. А заедно с тях са и верните им фенове.
Odd Crew е една от най-ярките банди на съвременната българска рок и метъл сцена, въпреки че по техни думи самите те са се отказали да причисляват музиката си в рамките на конкретен жанр или да се стремят да пасват към даден такъв.
Докато достигнат до днешния си монолитен и зрял музикален облик, Васил Райков (вокали), Васил Първановски (китара), Мартин Стоянов (бас и беквокали) и Боян Георгиев-Бонзи (барабани) извървяват дълъг път в творческото и личното си развитие.
И отпразнуваха това с концерта в "Маймунарника" в София, където зрителите се докоснаха до всички техни "капсули на времето" - още от времето, в което са известни като "Каскадьори", до днес.
От първите тонове на Dust in My Eyes та до финала, в който групата отдаде почит на всички хора, с които работи, и на сценичния си екип, докато публиката шумно аплодираше и скандираше "Odd F—n Crew! Odd F—n Crew!", шоуто беше истински празник.
Групата беше разделила песните си на две части, всяка от които с продължителност около час и половина - акустични изпълнения на по-леките им песни и доволна месомелачка, в която човек да развее коси и да се хвърли в погото (ако има желание).
В тези две части Odd Crew бяха събрали някои от най-големите си хитове, които да отбележат различните периоди, през които бандата е преминала и развитието, което е претърпяла - както в своите по-твърди и ударни моменти, така и в рок корените си.
Така например публиката чу за пръв път от много години насам живо изпълнение на парчето "Реката на времето" от едноименния им албум от 2006 г., когато още се казваха "Каскадьори", за да може малко след това да бъде изсвирена и "Wings On A Burning Wind" - първият сингъл от предстоящия Dark Matters: Part II.
Песен след песен усещането, което Odd Crew създаваха, беше за семейна сбирка.
В това отношение "Маймунарника" беше перфектната сцена за подобно шоу - на открито, сред плътната сянка на дърветата в Борисовата градина, клубът е отлична локация, където цялото семейство да се изсипе на концерт.
Така още преди излизането на музикантите беше пълно с родители с деца, тийнейджъри, които си приказват как са видели току-що учителя си по китара, приятели, които се засичат случайно, за да си кажат по едно "Наздраве" за рождения ден на групата.
По време на самия концерт чувството само се засили - с връщането към любими песни, с речите на вокалиста Васил Райков между песните и признанията за връзката между фенове и група. В по-тежката част на концерта той напомни за основното правило на Odd Crew - всеки пази всеки, за да няма контузени в погото.
Един от най-емоционалните моменти със сигурност беше излизането на сцената на неговата малка дъщеричка, за да изпее и тя песен под аплодисментите на феновете. Веднага след това пък прозвуча акустична версия на обърнатата към бъдещето "Desert Skies".
Цялото шоу беше едно музикално изживяване в самия дух на Odd Crew, запечатан от тяхното мото - Strength, Pride, Respect, Family (Сила, Гордост, Уважение, Семейство).
Идеята е, че групата, всички хора, с които тя е работила през годините - звукари, осветители, технически персонал, дизайнери и т.н., заедно с феновете, които идват концерт след концерт и си купуват албуми и мърчъндайз, са едно. Една обща екосистема, базирана на уважение и споделена страст, която си помага и се бута напред.
Тази нощ беше кулминация на развитието им като група, но всичко започва много по-отдавна. Ето защо ви каним на едно пътешествие из историята на Odd Crew с това наше интервю с Васил Райков и Боян Георгиев-Бонзи.
Преди...
Животът среща членовете на бандата, когато са още деца. 3-годишният Васил Райков (за другите момчета - "русия Васко") се мести да живее в блока на Васил Първановски ("черния Васко").
Първо започнали да карат колела заедно, после преминали към слушане на класически групи, като Black Sabbath и Led Zeppelin, а накрая стигнали и до идеята те да правят музика.
"Знаехме, че Васко ще свири на китара, защото баща му, който е бивш китарист, ще го научи на няколко акорда", разказва вокалистът на Odd Crew. "A Васко трябваше да ме учи и мен паралелно с това на китара, но си казахме, че е по-добре аз да свиря на някакъв друг инструмент, за да обогатим състава."
Райков избира да свири на саксофон, но не успяват да открият такъв. Вместо това се сдобива с клавиатура от битака, която "пресилено казано може да се нарече пиано".
На хоризонта се появява и Мартин Стоянов, който става техен съмишленик. По първоначален план е трябвало да стане барабанист на бандата, но понеже нямало барабани, а бас, той също започнал уроци при бащата на Васил Първановски - Вальока.
Следващата година баща и син Първановски отиват на концерт, на който участва група "Подуене блус бенд". Васко Кръпката, свирил като тийнейджър с Вальока, ги кани на гости, където попадат на следната гледка - 8-годишният Боян Георгиев-Бонзи свири на барабани в мазето.
До ден-днешен Бонзи помни как Васко и баща му го гледат с широко отворени очи на прозорчето в мазето. В онзи миг квартетът бил завършен.
Точно на 1 август, само че през 1998 г., в детската стая на Първановски в "Дружба 2" се състои и първата репетиция на бандата, както и първата среща на 12-годишните Васко Райков и Мартин Стоянов с Бонзи.
Още на тази репетиция написват първите си две песни - "Раздяла" и "Сън", които по-късно стават част от дебютния им албум "И пак е рок".
Деца, които искат сцена
Тази репетиция е началото на ерата на "Каскадьори", преди четиримата да минат през метаморфозата си към Odd Crew.
В началото, "тепърва обладавани от тийнейджърството", младите музиканти пишат главно рок музика и балади.
Първият им концерт е в къщата на Бонзи, а публиката се състои от децата от квартала. Жертва става дъската за гладене на майката на барабаниста, която влиза в ролята на стойка за клавира на Васил Райков.
"Един от най-първите ни концерти беше в парка "Заимов" на един първи юни. Ние бяхме банда деца, които свириха на детски празник. Тогава изкарахме първите си хонорари - по 10 лв. на човек, можехме поне по 3 сладоледа да си купим", споделя вокалистът.
Първото турне на "Каскадьори" е с Васко Кръпката. В края на 2001 година той ги кани да участват с него на благотворително събитие в Студентски град. Моли ги да научат три песни, те стават 10.
Следва още едно участие и още едно, колелото се завърта и в следващите седем години бандата свири като гост-музиканти на Васко Кръпката и обикалят цяла България с него.
Междувременно в годините преди "Каскадьори" да станат Odd Crew, момчетата записват три албума. Свирят и възможно най-много по клубове, защото, както сами казват, са били деца, които искат сцена.
"Нямаше я онази култура да се закачиш за някоя друга банда. Трябва сам да си прокараш пътя. Ходихме по клубовете буквално да се молим да ни дадат дата да свирим", разказва Бонзи.
Един от известните рок барове в София е сред първите, които им подават ръка. След като от заведението откликват групата да участва сама в една неделна вечер, не се продава нито един билет и "Каскадьори" свирят пред собственика, барманката и охраната. Те обаче ги харесват много и ги питат за следваща дата, на която биха свирили.
"Много от младежите, с които кореспондираме сега, използват словосъчетанието: "Е вие сте Odd Crew, на вас ви е лесно", но ние също сме се мъчили супер много и сме свирили пред трима, петима или десетина човека", споделя барабанистът.
"Odd F—n Crew! Odd F—n Crew!"
Голяма част от песните в първия албум на Odd Crew са били замислени като четвърти албум на "Каскадьорите", но музикантите решават да поставят ново начало и да започнат всичко "от първото стъпало" - ново име, нов саунд, нов език за писане на песни - английски.
Записът на този първи албум - We Are What We Are от 2008 г., финансово коства доста на групата, което ги навежда до идеята да създадат собствено студио.
В такова се превръща мазето на бабата и дядото на Васко Първановски, което претърпява цялостен тежък ремонт, за да задоволи акустичните нужди за репетиране и запис на музика и да се превърне в днешния уютен втори дом на бандата.
Това им дава свобода да работят и по следващите си албуми: A Bottle of Friends (2010), Beyond The Shell (2012), които са с по-тежко звучене.
За групата четвъртият им албум - Mark These Words - се явява огромна стъпка и в професионален, и в личен аспект. В него има експерименти с нов китарен саунд, друг ритъм и мелодии.
След...
В тетралогията Dark Matters, която се очаква да бъде завършена в следващите две години, се наблюдава по-меланхолично смекчаване на саунда, което личи още от акустичния албум на групата насам.
"Не можем да издаваме с лекота сингли, защото в албумите ни са затворени наши изживявания от даден период", споделя вокалът на групата относно албумите, за които си стиснахме ръцете да наречем "капсули на времето".
"Албумът (музикалният) е като албум със снимки - имаш 36 пози, да можеш да си купиш нова лента, но след година ти ще си друг човек, ще изглеждаш по различен начин, времето и обстановката също", допълва Васил.
Концертът за 25-ия рожден ден на Odd Crew създаде още една "снимка", която групата да постави в личния си албум - музикантите и техният екип от помощници, изправени на сцената на фона на гората от ръце и усмихнати лица на фенове.
Всички знаем обаче, че това са само първите 25 години. И тепърва има какво още да чуем, а семейството на Odd Crew да расте повече и повече.
