В съвместната си рубрика „Бензин в кръвта", Webcafe.bg и Shell отново ви разказват за интересни личности, чиято дейност е неразривно свързана с пътуванията.
Този път на нашето внимание са пропътувалите безброй километри за концерти из Европа музиканти от култовата ъндърграунд банда Odd Crew.
Ако някъде около нас съществува идеал за рок и метъл група в класическия смисъл, с мечтаната синергия и устойчиви връзки между музикантите, както и със здрави корени в блуса и рока, то това е именно Odd Crew.
Четиримата свирят заедно от деца и са истински екип на сцената и извън нея, идеално сработени и взаимно допълващи се.
Финалната част от добре смазания механизъм са неизменно подкрепящите ги „зомбита” – техните верни последователи, с които имат взаимоотношения, далеч надхвърлящи връзката „група-фенове”.
Мартин Стоянов (бас), снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Даже не е нужно да харесвате тежката музика, за да бъдете увлечени от това, което представляват Odd Crew. Техните песни и концерти са пълни със заряд, но не липсват и по-нежните моменти, а най-силно е чувството за общност и за изградени връзки, издържали теста на времето.
Сякаш просто приятели свирят на приятели - само че става въпрос за приятелски кръг от хиляди, хиляди хора.
В музиката на Odd Crew влиянията от великите групи са очевидни, но те отдавна изградиха и свой собствен стил, с тежки и мелодични мотиви и с мрачни теми в текстовете, където обаче присъстват и надеждата, и стремежът да не се предаваш в трудните и безнадеждни моменти.
Важното е, че когато пеят за приятелството, изпитанията, пътя, доблестта, знаем, че го правят искрено и че имат какво да кажат по тези теми. Защото следващата година Odd Crew ще празнуват 20 години от събирането си.
Васко Райков (вокали), снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Васко Райков (вокали), Васил Първановски (китара) и Мартин Стоянов (бас) са на по 12 години, когато засвирват заедно, а тогава Боян Георгиев – Бонзи (барабани) е едва на 8. Те попадат в катастрофа по път към репетиционната и затова решават да се кръстят „Каскадьори“.
Следват три албума под това име и множество концерти като бенд зад Васко Кръпката. Покрай големия блусар (и баща на Бонзи), четворката се шлифова и постига сработеност, с каквато малко групи могат да се похвалят.
С годините търсенията им в авторската музика се променят, композициите им стават доста по-тежки и 10 г. след събирането си те слагат началото на нещо различно под новото име Odd Crew.
Почти веднага издават албума We Are What We Are и година по-късно стъпват на международната сцена. Популярността им расте с концертите в чужбина и със следващите албуми А Bottle of Friends (2010) и Beyond the Shell (2012). Четвъртия си албум Mark These Words те записаха в Швеция и миксираха и мастерираха в Щатите – благодарение на успешна кампания за споделено финансиране в Indiegogo, при която феновете им събраха близо 17 хиляди долара.
Mark These Words беше промотиран с най-големия концерт на групата до момента, шоу в зала „Христо Ботев”, което просто няма еквивалент сред останалите български банди от новото поколение.
Васил Първановски (китара), снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Сега намираме Odd Crew в грижливо изградената им къща-студио.
Всъщност това е тяхното старо студио в квартал „Редута”, където те са отраснали заедно, но вече е в обновен вид. Атмосферата вътре се създава от множеството детайли в обзавеждането, от винтидж плакатите, от старателно подредените музикални инструменти и от специалното кътче за Odd Crew дисковете.
Веднага си проличава, че четиримата отново са в активен творчески период, а феновете им има какво да очакват, защото Odd Crew са близо до издаването на следващия си албум и планират това да стане още тази година.
Групата ще изненада с подчертано акустично звучене и този път е оставила тежките мотиви настрана, за да се върне към блус влиянията си. Чували сме колко са добри Odd Crew и без тежките китари, защото са пускали акустични версии на свои парчета и направиха цял акустичен лайв албум като бонус към DVD-то на A Bottle of Friends.
Сега те са извървели следващата стъпка в акустичното си звучене. „Цялата идея е различна от това, което сме правили досега”, обяснява китаристът Васил Първановски. „Няма продрани вокали, скриймове, няма много каси. Това е абсолютен unplugged албум, в който по-скоро има соул, блус, класик кънтри неща. Не сме се пазили от нищо, просто са песни, които харесахме. С всеки албум сме направили това, което ни харесва, сега се чувстваме така и ще направим това”.
Разбира се, албумът ще бъде завръщане към корените и на тях самите като група.
Вокалистът Васко Райков не пропуска да припомни седемте години, в които свиреха блус под името „Каскадьори” и добавя: „На мен просто много ми се пее. От много време им казвам, че не ми се дере толкова и искам да пея”.
Както по традиция се случва при тях, композициите тръгват от китарните идеи на Васил. Този път обаче решението им да записват инструменталите едновременно е променило процеса по оформяне на парчетата. Когато не записват инструментите един по един, а заедно (подобно на класическите групи), сработеността и енергията между тях могат да проличат още повече.
Както и да ги откроят от по-голямата част от съвременната музика с нейните шлифовани, но изсвирени поотделно и наредени по мрежа инструментални партии.
Боян Георгиев – Бонзи (барабани), снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
В момента Odd Crew са във финалната фаза по записване на вокалите и дооформяне на песните, но не смятат да бързат. След натрупания опит от записите на миналия албум в Швеция, с този желанието им е да си го направят сами и да си дадат колкото време е нужно.
Всъщност миналия албум далеч не беше просто поредният за тях. „Докара ни до тотален финансов крах”, признава Васко. Около 37 000 евро са били всички разходи, включително големият концерт в зала „Христо Ботев” - скъпа продукция, която Odd Crew си организираха сами.
Засягането на финансовия въпрос неизбежно поставя темата как може да съществува една успешна ъндърграунд група в България.
Odd Crew не отричат, че е трудно. Признават, че са обмисляли да се преместят извън България и все още го мислят. Иска им се да могат да си позволят да се занимават единствено с музика, а сега продължават да финансират групата сами и чрез заеми.
И четиримата не са вярвали, че кампанията им за споделено финансиране в Indiegogo за миналия албум ще е толкова успешна, но тя отново показа колко много могат да разчитат на невероятната опора от своите слушатели.
Барабанистът Бонзи признава, че Facebook групата, в която са се събрали т. нар. „зомбита”, подкрепящи Odd Crew, редовно го вдъхновява. „Само като видиш в групата Odd Crew Zombies как някой си е пуснал например нов татус на бандата и прочетеш коментарите отдолу, това те зарежда с енергия”.
В момента Facebook групата наброява над 1500 души, но те представляват малка част от хората, подкрепящи Odd Crew у нас и в чужбина. Неведнъж слушатели са признавали на четиримата музиканти, че благодарение на тях са преодолели тежки моменти в живота си. Едни са били повлияни от музиката на Odd Crew в решението си да останат в България, други са се запознали на техен концерт и впоследствие са се оженили. Подобни истории четиримата могат да разказват дълго.
„Истината е в пътуването. Ако си бяхме седели вкъщи, нямаше да има какво да разкажем”, отбелязва Васил.
А пътуванията в живота на четиримата от Odd Crew са чести и дълготрайни. Те признават, че не това е любимата им част и интересното идва като стигнат дестинацията си, но истории за пътя също не им липсват.
За да осъществят турнетата си им се налагат изтощителни преходи из Европа по цели дни. А шофираният от басиста Мартин бус е преминавал през доста премеждия. „Той вече е минал многократно Европа с нас. Когато една група е на път си проличава кой е във форма за такова нещо и кой не е. Случва се да гладуваш, случва се да не можеш да си купиш вода в продължение на часове”, разказва Васко Райков.
След толкова преживявания заедно, как се поддържа не само приятелството, но и искрата в една група вече 19 години?
Васил Първановски обръща внимание колко е важно щом някой се позагуби в живота, останалите да го върнат във вярната посока. „Когато някой излиза от кръга, другите го прибират обратно, според мен това е начинът да бъдем заедно и затова сме толкова време заедно”.
„По-лесно беше, когато бяхме деца и нямахме толкова грижи”, допълва Васко Райков. „Но нашата донкихотщина не спира. Ние така или иначе не порастваме никога”, смее се той.
„Трябва да си малко луд и малко наивен, за да може да се случи”, добавя Мартин и ни оставя да си мислим колко е хубаво, че Odd Crew са точно такива, каквито са. И че такава група съществува в България.
