Когато може би най-големият мегаломан и егоцентрик в хип-хоп индустрията признае, че си номер едно, то това действително значи нещо.
"Никой, никога няма да бъде по-голям от Еминем. Той е номер едно за всички времена", казва самият Кание Уест в интервю през вече далечната 2010 г., доста преди да стане известен най-вече със странностите си.
И, ако Кание не е достатъчен стандарт, то безбройните признания и награди, включително 15 "Грами", "Оскар", "Еми" и още един куп други няма как да лъжат.
Дори обаче наградите и милионите продадени албуми не могат да покажат в действителност какъв е приносът на Еминем не само за хип-хоп жанра, а изобщо за музиката, заради разбиването на расовите бариери в стил, който до края на 90-те се свърза почти изцяло с гангстерската престъпност в САЩ.
От 24-годишен почти разорен младеж с тежки семейни проблеми, израсъл в най-бедната част на Детройт, който едвам смогва да се грижи за новородената си дъщеря, Маршъл Матърс става абсолютна звезда от световен мащаб почти за една нощ благодарение на своя албум "The Slim Shady" от 1999 г.
В типичния за него карикатурен стил той не само осмива популярната, сладникава поп култура от онова време, но и се превръща в първия рапър, който изразява недоволството и гнева на социалната класа на най-бедните бели американци. Неслучайно и в една от своите песни казва: "Ако бях черен, продажбите ми щяха да са наполовина".
Съдържанието на провокативните му текстове, изпъстрени с хомофобски и сексистки рими и атаки срещу популярни личности, предизвика немалко противоречия, които той успешно използва за рекламна витрина и катапулт за своето алтер его Slim Shady.
Рецептата е успешна и в началото на новия век той вече се е превърнал в идол за едно ново поколение младежи, които си боядисват косите руси и носят няколко размера по-големи потници и панталони.
С успеха на "The Slim Shady" обаче идват и проблемите.
"Това беше забавен албум, но той също така промени много неща", каза Еминем за списание XXL и отбелязва, че наркотиците се превръщат в "част от начина, по който живея живота си, след като подписах с лейбъла на Доктор Дре".
Той обяснява как до онзи момент се ограничавал единствено с пробване, но след пробива на албума, новопридобитата известност, слава и напрежение, започнал редовно да взима различни субстанции - най-вече успокоителни и приспивателни. С приятели често пътували до Тихуана в Мексико, за да си купуват наркотици, като при едно пътуване полицията почти го хваща какво пренася.
"Това трябваше да е един от първите знаци, че имам проблем. Само че аз никога не съм мислел така. Просто много, много харесвах наркотиците. Когато започнах да печеля малко повече пари, можех да си купувам и повече от тях", спомня си Еминем.
По думите му пристрастяването започва да става особено явно някъде около 2002 г., когато към лейбъла се присъединява 50 Cent.
"Спомням си, че веднъж трябваше заедно да изпълним "You Don't Know" в едно шоу и след това да дадем интервю. Точно тогава всичко започна да излиза извън релсите. Бях толкова неадекватен, че не можех да разбера и дума от това, което ми говореше водещият. 50 Cent трябваше да ме покрива и да отговаря на всеки въпрос вместо мен", казва Slim Shady.
Най-тежкият период на пристрастяване обхваща пет години от живота на рапъра, а дъното той достига след смъртта на своя приятел от детството и член групата D12 - Proof.
"Ползвах 10 дилъра по едно и също време. Взимах викодин, валиум и золпидем, като ги смесвах с алкохол", твърди Еминем. "Пиех 75-80 валиума на вечер, което е наистина много. Не знам как, по дяволите, съм още тук."
Това се отразява и на творчеството в петия му албум "Encore", когато през цялото време е бил друсан и е писал "глупави" песни за по "10 минути". Въпреки че сам по себе си албумът е успешен във финансово отношение, все пак отнася немалко критики от феновете, а самият Ем в крайна сметка остава разочарован от крайния резултат и изчезва от сцената за няколко години.
Към 2007 г. той вече е тежко пристрастен и тежи над 100 килограма. Тогава идва и най-критичният момент след свръхдоза метадон, която почти го убива.
Това е повратната точка. Еминем успява да се съвземе и влиза в програма за рехабилитация, която го изчиства, а лично Елтън Джон е негов ментор и го води през целия процес на възстановяване.
"Когато за първи път се изчистих напълно и всички гадости бяха извън тялото ми, спомням си, че просто бях наистина щастлив и всичко беше толкова ново за мен", казва той за работата по албума си "Relapse" от 2009 г. "Това бяха първите записи, на които се забавлявах от много дълго време."
Днес, вече на 50, той остава твърдо стъпил на земята. Осъзнава какво е постигнал, какво влияние има и през какво е преминал, но продължава да бъде гладен за успехи и все още иска да бъде "най-добрият рапър".
"Няма как да бъда такъв, ако не слушам Джей Коул или Кендрик Ламар", смята Еминем. "Слушам ги и си казвам, че в момента изобщо не съм най-добрият рапър."
Той подчертава, че за всеки един изпълнител е изключително важно да изучава какво се случва в хип-хопа, как се развива музиката и че би било глупаво за него да пренебрегне това, което правят някои останалите.
"Не мога да остана на едно място и да си мисля, че съм недосегаем. Не, защото в момента, в който заспиш, някой идва да ти откъсне главата", казва бялата легенда на жанра. "Точно това винаги съм обичал в рапа. Постоянно се развива и за да успееш, трябва винаги да си в крак с него."
