Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вокалистът на Rammstein можеше да е успешен плувец, ако не беше избягал да търси мръсни списания

Тил Линдеман днес живее бохемски живот с партита на лодки, много водка и жени, но продължава да твори музика и поезия.
Тил Линдеман днес живее бохемски живот с партита на лодки, много водка и жени, но продължава да твори музика и поезия.

Светът днес познава Тил Линдеман като скандалния, омазан в моторно масло и бълващ огън на концерти вокалист на немската индъстриъл машина Rammstein, а от няколко години и с проекта му Lindemann, в който си партнира с Петър Тегтгрен (Hipocrisy, PAIN).

Линдеман обаче можеше да поеме по съвсем различен път - този на спорта. Ако го беше направил, днес може би името му едва ли щеше да е така известно сред меломаните.

Младият Тил е бил една от надеждите на Източна Германия в плуването. Едва 10-годишен - през далечната 1973 г. - той за пръв път посещава СССР като част от младежкия отбор на страната. Пет години по-късно на него вече гледат като на потенциален бъдещ състезател на олимпийско ниво, но бушуващите му хормони и очевидно оформящият се бунтарски дух са причината за провала на кариерата му като плувец.

През 1978 г. Линдеман е избран да представя Източна Германия на Европейския младежки плувен шампионат, който през тази година се провежда в италианския град Флоренция.

Това е обаче и последния му досег с плуването като спорт. Треньорите му го хващат да се катери по противопожарно стълбище, в опит да се добере до центъра на града, да открие намиращ се там секс шоп и да си купи порнографски списания.

След този случай, който дава насоката на цял един живот бунтуване срещу системата, младият Тил е изключен от отбора по плуване.

Това обаче му отваря пътя към музиката. Ако се съди по някои от текстовете му, човек може да реши, че оформящите години на Линдеман са били изключително травмиращи. По думите му обаче не е така.

"Имах щастливо детство. Майка ми беше в Комунистическата партия, а баща ми беше...", разказва вокалистът на Rammstein пред Kerrang!, като завършва изречението със знак с ръка, за да покаже, че баща му - писателят Вернер - е бил със свободен дух. "Той пишеше книги за деца, така че властите нямаше в какво да го обвинят", допълва Тил.

Линдеман израства в Германската демократична република (ГДР), а влиянието на Русия там през онези години е много силно. Ето защо Русия, която за пръв път е посетил на 10 като плувец, за него е като втора родина и редовно се връща там за концерти - било то на Rammstein или Lindemann.

"Бяхме окупирани от руснаците, имахме руска храна, руски филми, руска музика, а в училище пишехме и четяхме на руски. Имахме руски войници за съседи и си спомням как като деца им давахме лимонада и храна. Русия беше големият брат, който се грижеше за всички нас", разказва Тил в хотела, в който е отседнал в Санкт Петербург.

Впоследствие родителите му се разделят, а той постепенно започва да вижда репресивната страна на режима в Източна Германия. А изключването му от отбора по плуване го оставя в режим на свободно падане - Тил започва да пие и да се забърква в улични боеве. В тази ситуация се развива и любовта му към западната музика - постоянно слуша радио, откъдето попива музиката на банди като Led Zeppelin и Deep Purple.

Първият албум, който си купува, е Stormbringer на Purple. Взима го на черно, "под масата", като всичко останало по онова време.

"Струваше ми заплатата за един месец! Когато завърших училище и се хванах на първата си работа, получавах по 580 марки месечно, което днес се равнява на около 10 евро. Спомням си как The Dark Side of the Moon на Pink Floyd стоеше на рафта [в магазина], но никой от нас не можеше да позволи да си го купи", разказва Линдеман.

През 1994 г. започва оформянето на Rammstein, а днес - повече от четвърт век по-късно, Линдеман може да си позволи всеки албум, който пожелае. Освен това продължава да твори и със същата страст - както с бандата, така и по личната си поезия (страниците на която напоява със собствената си кръв), а в последните години и със страничния музикален проект Lindemann.

"Мисля, че и двамата сме душевно болни", смее се Петер Тегтгрен, неговият партньор в това начинание. "Но можем да се справяме с това, така че си подхождаме добре. Споделяме всичко, може би твърде много. Нищо не е табу за нас", допълва той.

Това определено може да накара човек да се замисли, особено покрай разказите им за дълги купони с много жени и водка.

"Имаме перфектна хармония. От Rammstein знам, че когато работиш с някого, приятелството може да пострада. Но ние [с Петер] си подхождаме като съпруг и съпруга. За съжаление, просто го няма сексуалното нещо...", обяснява Тил.

Вторият албум на Lindemann, озаглавен F&M, излезе миналата година, а клиповете към някои от песните бързо предизвикаха скандали. Типично в стила на самия Тил, който се чувства все така свободен като творец. Обяснява, че с Тегтрен в момента могат да правят каквото си поискат, без да имат ограничения от "жени и деца".

"Можем, но това е защото се отървахме от тях", допълва го Петер. Обяснява, че еготата и на двамата са по-големи от всяка връзка. Според него с Тил са "мъже, с които е невъзможно да се живее, защото музиката винаги е на първо място".

А с тази музика идва и определен лайфстайл - запиване до късно, секс, наркотици и рокенрол. Очевидно обаче се справят с тези предизвикателства. А колко тежко може да е, става ясно от това, което Тегтгрен казва за приятеля си Тил, извървял пътя от плуването, през тийнейджърския бунт до световния успех на метъл сцената:

"Възхитен съм, че все още си жив и съм сигурен, че ти мислиш същото."

Най-коментирани

Най-четените