Нямам намерение да се извинявам на когото и да е, защото аз обидих само анонимните. Това заяви днес по БиТиВи министърът без портфейл Божидар Димитров. По БНР в неделя археологът Маргарита Ваклинова заяви, че колегите й очакват извинение заради репликата на Димитров "шибан народ, шибани завистливи колеги...", изтървана в интервю на журналистката от "Дневник" Лора Филева.
Гневът и невъздържаният език на Димитров изригна по повод съмнения на археолози, че откритите край Созопол мощи са на Йоан Предтеча.
Министърът заяви, че не съжалява за изпуснатите думи. Според него около тях се е разшумяло толкова много, защото е август и журналистите нямат новини. "Трябва ли да бъде лицемерен човек, когато стане министър?", попита историкът, който миналата седмица в същото студия обясняваше, че според тълковния речник думата "шибан" не е чак толкова обидна - "означава обрулен или набрулен от вейки при буре или бит с пръчки".
"Не мога да се извинявам на анонимни хора, никой от тях не е дал арументи", заяви днес Димитров по повод нестихващите съмнения за мощите. Той припомни, че опонентите му искали експертизи и ДНК-анализ. "Какво ще докажем с него, има ли Свети Йоан Предтеча живи наследници?", попита той. Министърът обясни отново, че нашите свети мощи притежават единственото доказателство - надписът.
Божидар Димитров отказва да се извини и за цветистия си език, че българките отишли разголени да видят мощите по време на литийното шествие в Созопол. "Вчера гледам нашите българки голи, зърната на циците. А рускинята - не. И най-долната курва да е. Забрадката й тогава вътре", разясни министърът миналата седмица пак пред БиТиВи.
Днес той напомни, че трябва определена култура за посещение в храма. "Никой не може да каже, че не обичам българките. Обичам ги и те ме обичат. Но човек трябва да знае кога да се облече и кога да се съблече", обобщи министърът.
Ако един висш държавен функционер започне да прокарва инициатива броени дни след откритие на някой друг и ако говори само той за събитието това звучи като оседлаване на възможността. Ако освен това този функционер произлиза от същите професионални среди подобно поведение създава впечатление за опит за приватизация на славата било то като авторство или като подкрепа изразена в престижна инициатива. Това не е задължително лошо, но в случая "откритието" е в област, в която броени дни след като нещо се случи хората дори не си позволяват сериозни хипотези, камо ли заключения. Ако това беше изобретение с очевиден ефект подобна проява пак щеше да има малко странен привкус, но поне нямаше да звучи толкова абсурдно - щеше да звучи просто детинско. Опитвайки да се защити г-н Димитров само задълбочава проблема и при това не само своя, а на цялото правителство. Доказаният националист вече по няколко различни начина ни казва, че сме мърши и завистливи нещастници. Може и да е вярно, но лицемерието има и своите добри страни - като например учтивостта и доброто поведение. И все пак да се върнем на темата за националиста - нима национализма в България е гордостта с черти, от които всички ни се повръща? Не е ли тогава българският национализъм есенцията на тази българска черта, която и в ада ни кара да се дърпаме един друг в казана? Така де - щом доказан националист натъртва толкоз на тази ни национална особеност някак си остава едно впечатление, че това е българина, а да си български националист все пак би трябвало да значи, че държиш на българското. Аз съм на друго мнение, българите (дори и онези със смесена кръв) са даровит народ, но ние сме единаци и всеки, който е по-кадърен и по-умен няма желание да се занимава с делата на другите. Много умни глави има в България, но ние сме с манталитета на луди учени, които искат да се занимават с любимата си тема в тайната си лаборатория (не че мнозина имат шанс да го осъществят на практика, но стремежа е "the one that counts"). Така властта, публичността, търговията и всичко що е работа с хора у нас обикновено остава в ръцете на хората, които нямат нерви да прочетат една книга пък все се мислят за велики и разбира се се дразнят като видят някой друг да направи нещо, в което те нямат пръст.