Паметникът на поета-сатирик Радой Ралин ще бъде поставен пред бившето кино "Изток". Това е решението, съобщено от главния архитект на София Петър Диков след среща с наследниците на твореца.
"Там е живял, там се е разхождал, хората там го познават, а другото беше една самоинициатива на няколко души, които смятаха, че трябва да си сложат творбата в центъра на София.
Перфектно решение и съм им обещал за 24 часа да им издам разрешение за монтаж. Двамата му сина бяха вчера на срещата и г-н Чобанов (Тодор Чобанов, зам.-кмет - бел.р.) беше и те казаха, че са изцяло за това решение и това е тяхното мнение".
Арх. Диков припомни, че има решение на общинския съвет от 2006 г. за поставяне на паметника в кв. "Изток" и се ангажира с кратък срок за издаване на разрешението за поставяне.
Паметникът на популярния писател по-късно бе предвиден за поставяне близо до реконструираната пешеходна зона по бул. "Цар Освободител" между Ректората и пл. "Орлов мост".
В крайна сметка обаче той ще намери място пред бившето кино "Изток".
Радой Ралин почина на 21 юли 2004 г. на 81-годишна възраст.
Паметникът е дело на Георги Чапкънов - Чапа.
Мечтател Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам. Бързам за някакъв краен квартал и разсъждавам развълнувано: Аз не желая живот застоял, нито спокойно огнище. Вечно бих искал да крача през локви и кал и да нямам със себе си нищо. Нека гърдите ми реже с трион завистливата кашлица. Нека дъжд и листа върху мен да се ронят; аз ще крача, ще крача. Ако имам нещо скъпо в света, това са непознатите улици... Аз вървя, аз вървя, аз вървя и вятъра нещо одумвам. О, не желая да живея сто години, да си имам къща, старица и внучета. Нека млад, нека двайсетгодишен загина, но бъдещето да предвкуся. И така безпричинно да умра, като крача, покосен да се стрепна, с усмивка, предизвикана от радост и притиснати весело клепки. Тогава моят приятел - недоволникът вятър - ще изфучи от тъга. А старият залез, мъдър и притворен, нека наставнически пак си говори върху трупа ми млад и силен: "Колко бе смешен мечтател, мой миличък!" 1941