Във време, в което моралните категории стават все по-относителни и границите между добро и зло, редно и нередно - все по-размити, ние трябва да се върнем към традиционните християнски ценности, които векове наред и при най-тежки обстоятелства, са ни съхранили като народ и достойни личности. Загубят ли се общопризнатите и непреходни нравствени ценности у едно общество, то е обречено. Това заяви в интервю за БТА българският патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит.
По думите на главата на Българската православна църква всяка криза - икономическа, екологична, политическа, социална е следствие от духовната криза, т.е. от отдалечаването от Бога и Законите, които Творецът е установил във Вселената. Патриархът допълни, че те са следствие от надделяване на греха, на човешките страсти над любовта.
Думата "криза" е гръцка и означава "съд" - съд Божий. В предишните векове, когато хората са затъвали в грехове ги е сполетявал мор, глад, война, суша, днес Бог допуска бедствия, съответстващи на съвременното развитие на човечеството и съвременните грехове.
Но иначе причината е една и съща: за да се опомним, за да се върнем към доброто, към правдата, за да преосмислим приоритетите си, да преосмислим какво е стойностно и важно в този живот и какво суетно, каза Негово светейшество.
Патриарх Неофит подчерта, че църквата няма да се умори да настоява за това, че българските деца трябва да познават своята вяра.
Попитан дали българинът разбира философията на Възкресение Христово, патриархът отговори, че в наше време поради греховете ни, поради нашата алчност, злоба, груб материализъм, подмяна на ценностите, множество бедствия подлагат вярата ни на изпитание.
"Но именно заради страданията ни, заради греховете ни Господ Иисус Христос прие човешка плът, живя между нас и прие кръстна смърт, та чрез възкресението си да постави ново начало за човешкия род. Възкресение Христово е празник на победата на живота над смъртта.
Празник на победата на Божествената любов над греха и развалата. То е ново начало. Нова надежда", допълни българският патриарх.
„за да се опомним, за да се върнем към доброто, към правдата, за да преосмислим приоритетите си, да преосмислим какво е стойностно и важно в този живот и какво суетно...” Може и така да е, но защо, тези, които са най-алчни, най далече от милосърдието, великодушието и любовта към ближния си, тези, които предизвикаха кризата, не само не страдат, но стават все по алчни и все по-богати, а страдат тези, които са жертвите на тяхната алчност? Защо Бог не ги накаже директно?
янаки ---------------------- Защото според религията сетивните страдания са само на този свят и са само временни и илюзорни - вечни са само страданията на съвестта. Човекът - според християнството е един Бог в развитие и за да може да се развива, на него му е нужно да има една среда в която да може да прави болезнени избори. Бивайки праведни или грешни такива избори. Душата, ако не е окована с тяло - тя няма материални нужди, не изпитва глад и болка и пред нея не може да стои избора да открадне или не, да раздели хляба си с друг дори и да изпитва глад, да се гневи и бие и всякакви такива неща. От тази гледна точка - светът е създаден такъв какъвто е защото Бог е искал човека да бъде съвършен, а по презумпция съвършено същество не може да бъде създадено - самият факт че някой го е създал го прави вече инструмент - една играчка без свободна воля и собствена съвест. Съвършено е само същество създало само себе си. Бог е създал човека свободен. От тук въпросът - защо Господ не наказва злите става безсмислен - това е все едно да питаш защо инструктора по автокормуване не седне вместо теб да кара колата - той ще се справи по-добре. Да той ще кара колата , но полза за ученика от това никаква. За да стане човешкото общество по добро и справедливо наистина, то трябва ние човеците да дораснем да си го направим такова, а не да плачем като бебета. Душата идва на света да се школува, а не получава наготово. И или ще си отиде като просветлена душа или ще отиде без полза останала животинска в себе си. „И великия и обикновенния страдат, но великият страда и се повдига, а обикновенният се ожесточава” – това е казал един известен българин за страданието.
boris Възможно е да е така, но едва ли ще можеш да убедиш тези, които живеят с децата си в мизерия, в свят които е несправедлив и жесток към слабите, като ги увериш, че в по-добрия свят те ще бъдат щастливи, а насилниците ще бъдат наказани. Предполагам, че си богат човек и не знаеш, че мизерията, гладът..... осакатяват човешките същества, тласкат ги по пътя на престъпността, на проституцията, озлобяват ги, така че ще бъдат наказани и в отвъдното. Може да се каже лош късмет! Но остани си при мнението, нито искам да те убеждавам, нито ти би могъл да ме убедиш в противното.
>българските деца трябва да познават своята вяра Да се чете "на българските деца трябва да се наложи християнската вяра". Децата не се раждат с някаква вродена вяра в християнския бог, която да трябва просто да им се уточни и дообясни. Религиозната вяра се налага. Често със сила. Ироничното е, че настояването мозъците на децата да се промиват с религия, като по този начин им се отнема правото на избор, противоречи на мнимите принципи и морални ценности на християнската религия - уж сме за примирение, любов, свобода и мир, а всъщност искаме силово налагане на религиозните ни догми. Доволно гнусно.
>Възможно е да е така, но едва ли ще можеш да убедиш тези, които живеят с децата си в мизерия, в свят които е несправедлив и жесток към слабите, като ги увериш, че в по-добрия свят те ще бъдат щастливи, а насилниците ще бъдат наказани. Забавното е, че дори не се налага да ги убеждаваш. Те сами го правят. Хората, които живеят в мизерия, имат нужда от тази вяра и затова активно я търсят и охолно я приемат - колкото по-мизерно живееш (обективно погледнато), толкова повече изпитваш нужда от душевно успокоение, че не само не си лично виновен за бедите си, но те не са и беди, а и нямат значение, защото Бог ще те награди за тях там, където единствено има значение - на онзи свят. Именно затова корелацията между просперитет и религиозност (в границите на едно и също общество) е силно изразена и обратна. Богатите, проспериращите, образованите нямат нужда от религия. Бедните, неуспялите, необразованите имат. Нищо чудно - тя е създадена за тях, за техните нужди.
Без нравственост сме обречени, да, но не църквата е равнозначна на нравственост. Тя даже е доста далеч от нравственото и духовното. За „пастирите” са важни други „духовни” ценности – Линкълн-и, Ролекси, имоти, паразитиране на гърба на стадото, защото иначе ще трябва да поработят, а това не им се отдава и не им утърва. Затова и са устремили бесен взор към децата в училище, за да могат да си гарантират материалната база за в бъдеще. Защото сега усещат как дойната крава все повече пресъхва. Вярата е лична територия и там нямат място подобни „нравствени духовници”. Ега ти и вярата, ако ще е необходим регулировчик, който да подбутва овчиците в „правилната”, сиреч угодната на „пастирите” посока. Да си приберат кирливите ръце и да не посягат към детската психика и душа. Имат материал за яздене сред пълнолетните. Въпреки че не се знае докога и там точно ги боли....