Жан-Клод Юнкер е с все по-малко шансове да оглави Европейската комисия, след като в европейската десница настъпи раздор заради кандидатурата му. Първи тон зададе британският премиер Дейвид Камерън, последван от лидерите на няколко европейски държави, сред които Унгария, Швеция и Финландия.
Сред фаворитите е Кристин Лагард, директорът на Международния валутен фонд, чието избиране на поста на Жозе Мануел Барозу би било безпрецедентно, тъй като жена не го е заемала. Тя обаче е французойка и идва от десницата, така че президентът - социалист Франсоа Оланд надали ще я предложи.
Полският премиер Доналд Туск също се очертава като претендент за ключовия пост. Евентуален негов избор ще е реверанс към Източна Европа и би бил много показателен за единството на съюза. Под ръководството на Туск Полша постигна икономически ръст по време на криза, а и близостта му с Ангела Меркел не е за пренебрегване.
Самата тя също се изказа резервирано за Юнкер, като в прав текст заяви, че един от високите постове на ЕС трябва да бъде даден на социалистите.
Енрико Лета бе премиер на Италия за по-малко от година. Неговата партия е либералната лява Partito Democratico, което се вписва в очерка на Меркел, но надали ще се хареса на Великобритания и нейния премиер-консерватор Дейвид Камерън. Италия трудно може да се надява на председател на ЕК и поради друга причина - националното им представителство вече е добре оползотворено от Марио Драги начело на Европейската централна банка.
Хеле Торнинг-Шмид, премиерът на Дания, също се споменава като възможен кандидат за върха на Европейската комисия. Но нейната кандидатура се разглежда по същия безнадежден начин, както тази на Лета. Просто Хеле Торнинг-Шмид е социалдемократ, а с такъв профил и вече на разположение е германецът Мартин Шулц, доскорошен председател на Европейския парламент.
Желание за стола на Барозу имат и ирландецът Енда Кени, за когото се твърди, че е близък до Меркел и Камерън, финландският премиер Юрки Катайнен, чиято визитка включва заместник-председателството място в Европейската народна партия, както и подалият оставка заради срутен мол Латвия Валдис Домбровскис, който първи обяви кандидатурата си за шеф на ЕК.
До средата на юни трябва да станат ясни кандидатурите за шефове на Европейския парламент и Европейската комисия, както и за върховен представител по външната дейност на съюза.
