Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април, сигурните в парламента са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), предаде Агенция "Фокус".
Според изследването ГЕРБ получава 23.6%, БСП - 17.7%, ДПС - 6.0%, "Атака" - 4.9%. С 3.0% Движение "България на гражданите" остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, наблюдаван през последните месеци.
Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ще бъде отчетена след края на изборния ден, ще бъде между 52% и 56%.
На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция "Център-Свобода и достойнство".
Още повече че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация, уточняват от НЦИОМ.
Освен че кампанията още не е приключила, изследванията не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи от избиратели: тези, които заявяват, че са склонни да продават гласа си, и онези, които признават, че ще променят вота си в последния момент, за да гласуват за евентуалния победител.
Въпреки събитията след доклада на прокуратурата за нерегламентираното ползване на СРС от МВР няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП.
Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност, коментира НЦИОМ.
Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не е регистрирана значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации - ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5.9%.
Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи.
При сравнение на настоящата ситуация със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 г. се вижда, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%).
Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18 - 29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.
66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели.
27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания. Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват. Само 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място.
