Днес за първи път в България беше отбелязан Европейският ден за възпоменаване на жертвите на престъпленията на тоталитаризма, след като на 19 ноември м.г. 41-ото НС взе решение на днешната дата да е "Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почит на жертвите от тези режими".
От управлявищите от ГЕРБ не почетоха паметта на жертвите на комунизма.
На поклонението пред паметната плоча край НДК присъстваха лидерът на СДС Мартин Димитров, членове на парламентарната група на Синята коалиция, общински съветници, зам.-кметът на Столична община Иван Сотиров, който е от СДС. Венци бяха поднесени от името на парламентарната група на Синята коалиция, СДС, Столична община, район "Лозенец".
Според бившият министър-председател на България Филип Димитров отбелязването на този ден е победа за онези, които десетилетия са се противопоставяли на комунизма.
"Трябва да признаем, че докато нацизмът беше повсеместно осъден с комунизма, това не беше така у нас. И днес има хора, които украсяват с прилагателни отвратителната физиономия на комунистическия режим", каза той.
"С всичката болка, която изпитваме, припомняйки злините на тоталитарния режим, имаме и чувство на удовлетвореност за това, че се признават жертвите на комунизма", изтъкна още Димитров.
"Не само чрез войната тоталитаризмът е убивал хора, те са били изтребвани и в мирно време. На този ден две чудовища се обединиха чрез пакт, който показа, че тоталитарният режим е бедствие за човечеството", припомни Филип Димитров.
На днешния ден през 1939 г. СССР и Германия сключват договор за ненападение, известен като пакта Молотов-Рибентроп. Той е подписан в Москва от съветския външен министър Вячеслав Молотов и германския му колега Йоахим фон Рибентроп. На церемонията тогава присъства лично Йосиф Сталин. Този пакт позволява на двете страни да нахлуят в Полша, което дава началото на Втората световна война.
На паметната плоча на жертвите на тоталитаризма, която се намира в непосредствена близост до НДК е записано: "Поклони се, българино. В тази стена е вградено страданието на нашия народ. Нека споменът за невинно пролятата кръв гори сърцата ни като вечен огън. Нека миналото да не се повтаря".
Българските жертви
Според книгата "Речник на масовите убийства" на Гунар Хайнзон след навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души - полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.
От 20 декември 1944 г. до 29 април 1945 г. е проведен т.нар. Народен съд. "Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.
Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.
За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.
Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души.
Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962-а. От края на декември 1984 г. до 1989 г. - в тях без съд и присъда, почти като в затвора за терористи в американската база Гуантанамо, са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.
