В цялата си строгост и сила буквата на закона в България се е надигнала срещу особено опасна личност - отец Иван от Нови хан. Свещеникът, известен в цялата страна с приюта си, в който живеят 130 хора без дом, болни и самотни майки, повечето от които са деца.
Буквата на закона обаче, която българските власти - от МВР, пожарна, община Елин Пелин и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) спазват съвсем точно и безпристрастно, както ни е известно, е решила, че приютът на отец Иван е незаконна постройка. Освен това е опасна в пожарно и всякакво отношение, няма евакуационни изходи и животът на подслонените е застрашен.
В същия този супер опасен приют, където проверки са установили, че децата са нахранени, ваксинирани, имат личен лекар и ходят на училище, и социалните нелегално пращат хора, нищо че отец Иван не е регистриран като "доставчик на социални услуги"...
Не е ясно как община Елин Пелин, която от 2007 г. бави разрешение за новата част от приюта, която отец Иван строи, ще "съдейства" за разрешаване на пречките. Нито къде ще отидат хората и особено децата, които сега живеят там, ако се стигне до затварянето му - макар и временно.
А най-странното е, че сигналът в общината е пратен от МВР. Браво на вътрешното министерство. Да бяха арестували веднага отец Иван, че подслонява хора от близо 30 години в такива опасни сгради...
Глас народен, глас Божи - отзиви от фейсбук групата "Да подкрепим отец Иван от Нови Хан в благородната му мисия":
Иво Величков: Гледах тази сутрин отец Иван по бтв. И безумното поведение на институциите. Толкова ясно се виждаше контраста - човешката топлина и институционалната студенина; човешкото смирение и институционалното високомерие; човешката доброта в действие и институционалното дори не бездействие, а злодеяние. Видях как истинския свещеник се обяснява на класическия чиновник - все едно орелът да се обяснява на червеите... Срамът е за всички нас, защото държавата като институция трябва да представлява нас. Ако не го прави, от нея няма смисъл. В този случай съм сигурен, че държавата показва лице, с което никой от нас не иска да се идентифицира. Сигурен съм, че всеки нормален човек в този случай би застанал зад гърба и делото на отец Иван, което означава против институцията.
Красимира Бочева: Това, което прави отец Иван, е нещо изключително! Този човек е ангел! Трябва не само да го подкрепим, но и да не позволяваме да затворят дома. Законът си е закон и той трябва да се спазва. Трябва да се направи необходимото, за да бъде приведен дома в нормите. Защото ако не беше този дом, къде щяха да бъдат тези хора. Бог да благослови отец Иван и тези хора.
Ели Трайкова: Имало опасност за живота на живеещите там. А ако излязат на улицата тези деца да просят и крадат, по-малко ли ще са в опасност? Това е България - за милиони няма закони, за кокошка няма прошка.
Калин Кирков: Отец Иван е свят човек. Как не ги срам да му събарят приюта. Да е взел една стотинка от държавата - не е. Всичко, което е направил и прави, е с дарения. Бил съм в Италия и именно такива хора като отец Иван правят приюти и се грижат за бездомни и нуждаещи се, както прави отец Иван. А конкретно в Италия църквата се грижи за бездомните и бедните. А тука нашата църква не си помръдва пръста да помага на нуждаещи се.
Тошко Поптолев: Потресен съм от студенокръвното поведение на администрацията. Току що гледах по БиТиВи предаването, в което всеки административен чиновник се държеше буквално като кон с капаци. Вместо да се търси решение, те само повтарят като развален грамофон "Закона, буквата, точката, запетаята ...". Нито един чиновник не чух да каже "Ще отидем, ще видим как точно да помогнем, ще търсим начин да уредим нещата". Всеки вика „това да направи отец Иван, онова да направи", а кога точно този човек ще се грижи за хората, които е прибрал и подслонил. като трябва 24 часа, седем дни, дванадесет месеца в годината да ходи да удовлетворява капризите на бюрократите. Този човек строи пред очите на хората вече с години. Всичко се вижда, всичко е открито. Колко пъти общинските и държавни тунеяди отидоха при него да го попитат какви са му намеренията, да му обяснят какво да предприеме, дори и да му помогнат при оформянето на документите.
Даниела Тодорова: Не е нормално къщите и хотелчетата на някакви магистрати и куп други незаконни строежи да бъдат непокътнати и дори узаконявани, а когато става дума за деца в нужда, първото, за което да се мисли, е да се събори сградата. Ако не е безопасна, помогнете за обезопасяването! А по безопасно ли е тези хора да са на улицата?!
Меги Погончева: Познавам лично отец Иван, децата там се гледат с много любов. Посещавала съм дома и без предварителна уговорка и съм обядвала заедно с децата. Храната, която им се приготвя, няма нищо общо с оскъдните менюта на бедните сирачета в другите домове из страната, За съжаление обаче добрите инициативи не намират почва у нас. Как така стана, че всички институции си свършиха работата и не дават алтернатива за узаконяването на това начинание? Срамота...
Милена Иванова: Хората сме грешни. Господ понеже е винаги добър, ни дава облекчение чрез своя храм. В храма ние усещаме най-силно силата на Създателя. Днес виждам хора, загубили пътя към храма. Не забравяйте, че Господ е навсякъде. Неговият храм е навсякъде. Има места, които ни помагат да усетим силата Божия. И аз ще Ви покажа едно - дома на отец Иван от Нови Хан.
