ГЕРБ, както и всяка управляваща партия преди тях, отказа да осъди възродителния процес - насилствената смяна на имената на българските турци, извършена при режима на Тодор Живков. До момента възродителният процес е осъден само от ... БКП.
Парламенът отхвърли днес предложението на Синята коалиция в програмата на парламента за тази седмица да бъде включен проект за декларация, с която се осъжда насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Въпреки че наскоро по радио К2 премиерът Борисов заяви по повод случая "Калина Илиева" и критиките на БСП към него: "... Калина Илиева - и това ми били големите грешки. Сравнете ги с атентата в църква "Света Неделя", с 36 години комунистическо управление, сравнете ги с изселването на българските турци..."
Както сам Бойко Борисов призна по БиТиВи през октомври 2008-а, когато беше столичен кмет, той е участвал във възродителния процес - по думите му като лейтенант на батальон, пратен в Североизточна България (Лудогорието). "Ние като служители на противопожарната охрани бяхме пратени там да не палят житата и царевицата, за да може да се прибере реколтата", каза тогава Борисов.
ДСБ го предложи - като тест за ГЕРБ и Борисов
В началото на днешния пленарен ден Екатерина Михайлова от Синята коалиция предложи в дневния ред на НС да влезе декларация, осъждаща възродителния процес.
"Обявяваме прогонването над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", се казва в декларацията.
След гласуване и прегласуване предложението бе отхвърлено с 42 гласа "за" , 37 "против" и 79 "въздържал се".
Предложението на депутатите от Синята коалиция е по повод 26 години от първите прояви на асимилация, които се навършват този декември. Те настояват парламентът да осъди "възродителния процес".
Екатерина Михайлова посочи, че 21 години след промените българският парламент е приел определени законодателни промени, но не е приел акт, с който да осъди възродителния процес, а това е знак на цивилизованост, на отношение към стандарти за права и свободи, което всеки парламент трябва да направи.
Депутатката на Костов беше категорична, че по европейските стандарти насилствената асимилация на българските мюсюлмани е геноцид. Това е знак дали се разграничаваме от тоталитарните прийоми, каза още Михайлова.
"Нима не искате да се разграничите от Тодор Живков, дайте знак, това е в полза на демократичните ценности", призова от трибуната депутатите в залата Михайлова.
Възродителният процес обаче не беше осъден и по време на управлението на кабинета Костов, когато десните имаха парламентарно мнозинство.
Кой как се измята...
В началото на ноември 2008-а, по време на предишния парламент, именно ДПС поиска "еднозначна оценка за осъждане на възродителния процес като престъпление срещу човечеството".
Решението на партията дойде на 19-ата година от падането на комунистическия режим, предприел насилственото преименуване на българските турци, и на седмата година, откакто ДПС участва във властта.
Повод за искането им пък беше изявлението на Бойко Борисов, тогава столичен кмет, по bTV, че целите на т.нар. възродителен процес са правилни, но не и методите му (виж вдясно).
Според парламентарната група на Движението за права и свободи: "Има събития, които не се нуждаят от дистанцията на времето, за да бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството, по които са се произнесли редица европейски институции в специални документи на Съвета на Европа, визиращи престъпността на комунистическите режими в Източна и Централна Европа."
Но до гласуване на декларация от ДПС в пленарна зала така и не се стигна - по простата причина, че депутатите на Доган не внесоха такава, нито пък написаха законопроекта, анонсиран от Камен Костадинов преди 2 години - за осъждане на възродителния процес като престъпление срещу човечеството... Депутати от ДПС тогава обявиха публично, че трябвало да има и лустрационни текстове за участници във възродителния процес.
Да се върнем години назад
Според статията "Възродителния процес 1984-89":
"Не е намерен протокол от заседание на Политбюро от късната есен на 1984 г., а вероятно и никога няма да бъде открит документ, подобен на тези от 1982-1984 г. На основата на запазените сведения не е трудно да си представим подобно заседание (ако въобще е имало такова) и дори какви тайни разговори са водили помежду си височайшите инициатори. Самият Живков дава следното разяснение на участниците в заседанието от 18 януари 1985 г.:
„Но, както знаете, след Априлския пленум чрез един маньовър, без да се усетят югославяните, за няколко дни цялото население в този край [Пиринския - бел. м., А. К.] осъмна като чистокръвни българи. [...] Не бива да се шуми в печата, не бива да се дават широки информации на разни кръгове, защото ще почнат да философствуват и т.н. Само четири души знаеха за маньовъра, който извършихме в Благоевградски окръг, защото иначе щеше да се издаде дружината. Имайте предвид, че няма нищо, което се говори, даже в този състав, да не излезе и да не отиде до турското и югославското разузнаване и т. н."
Естествено, последната дума е била на Тодор Живков. Споделените виждания на членове на придворната "ловна дружинка" и "най-близкото обкръжение" вероятно също са повлияли за окончателното оформяне на най-радикалната фаза на вече частично протичащия "възродителен процес" (във вид на угодни предложения и поддакване на съображенията и намеренията на държавния водач).
На това "експертно" ниво окончателното решение на Живков вероятно е подготвено от най-доверените му лица: Георги Джагаров - заместник-председател на Държавния съвет и председател на Съвета за развитие на духовните ценности, академиците Пантелей Зарев и Ангел Балевски (председател на БАН).
На политическо ниво решението сигурно е консултирано с оформилия се своеобразен тесен кръг в Политбюро: Пенчо Кубадински - председател на НС на ОФ, Милко Балев - началник на кабинета на Тодор Живков, вътрешният министър Димитър Стоянов и секретарят на ЦК по идеологическите въпроси Стоян Михайлов.
През 1982 г. Александър Лилов ръководи специална комисия, проучваща и възможността за евентуално преименуване, но не го препоръчва заради негативните последици. За дейността й по тези въпроси още от края на 70-те години свидетелства един от членовете й - акад. Николай Тодоров:
"Избягвахме термина асимилация, защото той бе придобил гражданственост на пълно поглъщане чрез прилагане предимно на насилствени мерки. Задачата бе да обхванем всики възможни механизми и лостове за морално-политическо въздействие...
Тази комисия работи няколко години, подготви различни варианти, които бяха връщани, допълвани и уточнявани[...]. Узнах по-късно, че материалът е бил представен в Политбюро, бил е приет по принцип, без обаче да му се даде ход. Минаха още няколко години и изведнъж бяхме изненадани от съвършено различното развитие".
Впоследствие водещият идеолог А. Лилов изпада в немилост, отстранен е от висшето ръководство през септември 1983 г. и не носи отговорност за тази решителна фаза на събитията. Вижданията му налагат отпечатък върху идеологическия хибрид между „зрелия социализъм" и национализма, но през последвалите години той остава на особено мнение.
Впоследствие именно нему е поверен докладът на пленума от 29 декември 1989 г., с който БКП официално осъжда "възродителния процес" и посочва за главен виновник Тодор Живков. Искра Баева отбелязва в коментара си за твърдения, вини и оправдания сред висшата номенклатура: "С подобна неангажираност с "възродителния процес" не може да се похвали почти никой от членовете на ЦК на БКП в края на 1989 г. и със сигурност никой от обновения състав на Политбюро."
Освен квалификацията, че това е било политическа грешка на „Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение", в доклада се посочва и един впоследствие често повтарян довод, както в номенклатурната мемоаристика, така и от някои от изследователите.
Според него решението е взето в обстановка на назряла към този момент "сериозна политическа, икономическа и морална криза в страната", т. е. във връзка със симптомите на стагнация в икономиката, обществото и идеологическата сфера..."
