58 на сто от българите между 19 и 24 години не искат да продължат образованието си. Заинтересовани са 42 на сто от млазежите в тази възрастова категория, сочат данни на националната статистика, цитирани от БТА.
Според НСИ във възрастовата категория 15-18 години се образоват 85.9 на сто от българите, от 11 до 14 години - 96.9 на сто и от 7 до 10 години - 97 на сто .
През 2010 г. в категорията "средно образование" у нас са се учили общо 781 хиляди българчета, а системата на образованието са напуснали 18 766 души. По степени на образование от 1 до 4-и клас са се обучили 255 хиляди българчета, като са напуснали училище 5500.
Между 5 и 8-и клас на училище са ходили 220 хиляди българчета и са напуснали 7000, а от 8 до 12-и клас са се изучили 303 000и души и са напуснали над 6000.
За посочения период у нас е имало 280 хиляди студенти, от които 227 хиляди са били в държавни училища и около 53 000 - в частни.
По последни данни на Евростат около 14 на сто от българите между 19 и 24 години преждевременно са напуснали системата на образованието и обучението.
Най-висок дял на преждевременно прекъсващи образованието се отчита в Малта (37 на сто), Португалия (29 на сто) и Испания (28 на сто). За ЕС през 2010 г. този процент е бил средно 14 на сто.
Най-нисък процент на отказалите се от образование е отбелязан в Словакия, Чехия, Словения и Полша - средно по 5 на сто.
Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22 години, сочат данните на Евростат. Най-висока средна възраст на студентите се наблюдава в Швеция и Дания - 25.3 години, Финландия - 24.5 и Австрия - 23.8 години. Най-ниска е средната възраст на студентите в Ирландия - 20.2 години, Франция - 20.5 години, както Белгия и Малта - по 20.7 години.
Стратегията "Европа 2020" и стратегическата рамка в областта на образованието са си поставили за цел през 2020 г. средният процент на европейците между 19 и 24 години, които напускат образованието си, да се смъкне до 10 на сто, отчита изследването на Евростат.
