Малко повече от една пета от българите - едва 23%, са наясно какви са правилата, когато теглят кредит, показва изследване на Евробарометър от края на 2009 г., представено на кръгла маса „Добри практики при потребителските кредити". 41% от потребителите знаят част от тях, но искат да научат повече, 20% признават, че не знаят нищо, а 6 на сто дори не искат да научат. Извадката е във възрастовата група от 21 до 45 години.
Най-големият проблем си остава комуникацията между банки и клиенти, свързана с улеснен достъп до общите договорни условия преди кандидатстване за кредит или друга финансова услуга. Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители" заяви, че според тяхно проучване при затруднение с плащането на кредита си 28% отговарят, че изчакват и не правят нищо, 26% се свързват с банката и заедно търсят решение, 20 % започват да управляват бюджета си по-добре, 19 % вземат пари от приятели и 7 на сто теглят нов кредит от друга банка.
Типичните форми на подвеждащи реклами са за заеми, представящи много ниска лихва с едър и удебелен шрифт, без да посочват ясно, че тази лихва се прилага само за ограничен период или че има допълнителни такси.
Годишният процент на разходите (ГПР) се включва в рекламата с много по-дребен шрифт, отколкото номиналният лихвен процент. Именно ГПР показва колко реално „струва" кредитът, тъй като включва всички такси и комисиони на банката, които оскъпяват заемите наред с лихвата. Според новия закон за потребилеския кредит шрифтът трябва да е еднакъв.
В телевизионните реклами годишният процент на разходите се показва за по-кратко време, отколкото „лихвата-примамка", а при депозитите е обратното.
От „Активни потребители" отбелязаха, че към настоящия момент Етичният кодекс и банковите правила за разрешаване на спорове с клиенти не са достъпни в офисите и интернет страниците на банките.
Според шефа на асоциацията Богомил Николов голям проблем е този с плаващите лихвени проценти по кредити, които са обвързани с банков лихвен процент или"едностранната воля на банката да променя лихвата, а не са обективен и ясен критерий". Това е основен фактор за недоверието на клиентите, каза той.
На форума стана ясно, че от банките винят "финансовата грамотност" на клиентите си за просрочията по кредитите. Според техни представители липсата на финансова консултация и прогнозиране на бюджетирането на клиента носи основните проблеми. Те обаче не отвориха и дума за твърде слободното отпускане на кредити от страна на банките само допреди година и половина, на фона на затегнатото кредитиране днес.
Финансисти пък виждат кризата като средство за насърчение на конкуренцията и начин клиентът да получи по-качествена услуга. Тяхното становище е, че при криза конкуренцията се премества от чисто финансовите показатели към обслужването на потребителите. В последните години Интернет, конкуренцията, изравняване на условията и тесният пазар стимулират към повишаване на отговорността от страна на банките. Новите технологии пък улеснявали клиентите при подаването на жалби и оплаквания.
В центъра на форума е и нуждата от мерки, които да разрешат на потребителя да направи информиран избор и да сравнява оферти, както и новото право на клиента да промени мнението си и да се откаже от кредит по време на периода на изчакване след подписване на кредитното споразумение. Според обнародвания на 5 март т.г. в Държавен вестник Закон за потребителския кредит срокът, в който може да се направи отказ, е 14 дни.
