Българите са недоволни от своята бедност, но щастливи, според изследване на д-р Маргарита Бакрачева от Института по психология на БАН, предаде репортер на БГНЕС.
Изследването на Европейската фондация за подобряване на качеството на живот и труд показа за пореден път, че българите са на последно място по удовлетвореност от живота и щастие, и на предпоследно по оптимизъм и перспективи за лична реализация в сравнение с другите европейски държави, припомни д-р Красимира Байчинска.
Но според изследването, което проведохме, повече от половината българи казват, че са неудовлетворени, и същевременно пак повече от половината казват, че са щастливи, каза д-р Бакрачева.
Изненадващо, парите не са най-важното условие за щастието според българина. Финансите са посочени от изследваните лица чак на четвърто място при определяне на това какво значи за българина психичното благополучие. Преди парите са семейството, кариерата и автономността.
„Удовлетвореността от живота хората свързват на първо място със семейството и партньора, след това с личните цели и постигането им, автономността, кариерата и успехите", посочи д-р Маргарита Бакрачева.
Тя уточни, че в много нисък процент от българите посочват парите като причина да се чувстват щастливи и удовлетворени от живота си.
Щастието не се определя от паричното състояние, а най-вече от вътрешни емоционални фактори като чувствата за вътрешен баланс, любов и радост, показва още изследването проведено от Бакрачева заедно със д-р Диана Бакалова и д-р Бистра Мизова. "Щастието зависи от самите нас," обобщи Бакалова.
Въпреки това, за да се чувстваме психически благоприятно, парите са един от водещите фактори.
Учениците в България се определят като най-щастливи, а студентите - най-нещастни. Също така се оказва, че работещите жени в България са значително по-щастливи от мъжете.
Друго изследване, представено от д-р Снежана Илиева, което сравнява студенти от България, Полша и Германия, показа че макар студентите да определят финансите си като недостатъчни, те все пак са на средно ниво на субективно благополучие. Това пак доказва, че има много различни фактори освен икономическите, които определят щастието и благополучието.
Учените от БАН представиха своите изследвания на кръгла маса днес със стремежа да ги съпоставят в България спрямо данните, идващи от европейските изследвания. Когато българинът се сравнява с другите европейци, той вижда разликата в начина на живот и тя го кара да се чувства ощетен, и следователно по-неудовлетворен, каза Борян Андреев, който се опита да отговори на въпроса "Защо сме такива?". Според него песимизмът на българите е национална черта, която изостря завистта, конкуренцията и отчуждението между тях.
