Истерията с мигрантската вълна от България и Румъния расте

С наближаването на датата 1 януари 2014 г., когато ще отпаднат ограниченията за българи и румънци на трудовия пазар във Великобритания, истерията на Острова нараства, подхранвана от призиви на политици.

Британски депутати поискаха от вътрешния министър Тереза Мей да пренебрегне ЕС и да откаже да облекчи контрола върху имиграцията от България и Румъния в края на годината, съобщи в. "Дейли експрес". Според тях, преди още Европейската комисия да успее да реагира, Великобритания може вече да е напуснала ЕС.

Призивите на депутатите бяха отправени докато Мей отговаряше на въпроси в Камарата на общините, относно плановете на премиера Камерън срещу имигрантите, които искат помощи.

"Моля Ви да откриете своя вътрешен лъв или тигър, и да удължите временния контрол до 2019 г. Вие трябва да поемете удара и да не се плаща глоба на ЕС", заяви консерваторът Чарлз Уолкър.

"Да, страната ще бъде съдена, но това ще е сигнал за твърдото ни намерение за предоговаряне на Европейския договор, а докато се стигне до съд, надявам се, ние ще сме провели нашия референдум и ще сме напуснали тази злочеста организация", допълни Филип Холъбоун.

Страховете на Лондон - страхове и на Берлин и Париж

Тази седмица в статия във FT и британският премиер Дейвид Камерън обясни подробно какви ограничения на социалните помощи за мигранти от ЕС смята да приложи заради евентуалното нашествие на българи и румънци от 1 януари.

Британските политици не са съгласни с българския посланик в Лондон Константин Димитров, който прогнозира, че едва ли повече от 8000 българи ще са имигрантите след тази дата.

Германия и Франция обаче също се присъединиха към Камерън и така създават напрежение преди срещата на Източното партньорство, която започва днес във Вилнюс, предаде FT.

Те споделят британските страхове, че вълната от Изток може да увеличи подкрепата за популистки крайнодесни партии на изборите за Европарламент в края на май 2014 г.

Новата широка коалиция на германския канцлер Ангела Меркел в сряда се ангажира с мерки срещу "неоправданите молби за социални помощи", за да ограничи стимулите за имигриране, докато Франция поиска по-строг контрол за временно работещи чужденци.

Този месец кметове от 16 германски града писаха до Меркел с призив за спешна финансова помощ, за да покрият разходите си за приемане на имигранти от Източна Европа.

Социалистическото правителство на Франсоа Оланд в Париж заяви в сряда, че предприема мерки срещу това, което по негови думи е злоупотреба с правилата на ЕС за временна трудова заетост на чуждестранни граждани.

Проблемът е обсъждан от френската крайнодясна партия "Национален фронт", която според социологически проучвания може да оглави вота във Франция за Европейски парламент през май. Партията за независимостта на Обединеното кралство, която набляга на миграционните въпроси,
също се очаква да се представи добре.

Намеренията на Камерън срещнаха критики от страна на Брюксел. Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор заяви, че тази реторика за имигрантите е безполезна. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг припомни един от постулатите на ЕС - свободното движение, под който се е подписала и Великобритания. Позиция, която изказа и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Българската реакция

Евродепутатът Ивайло Калфин изпрати днес писмо до британския премиер Дейвид Камерън по повод обявените планове на правителството му за въвеждане на ограничения срещу работниците от други европейски страни. Те бяха обосновани с падащите от 1 януари 2014 г. ограничения за работа на българи и румънци в ЕС.

"Като стипендиант на правителствената стипендия "Чивенинг" и като магистър и почетен доктор на "Университета в Лофбъро", имах привилегията да се запозная и да се възползвам от най-добрите постижения на Великобритания в образованието. С цялото ми уважение към Вашата страна, бих искал да ви помоля да не следвате националистите , а да покажете лидерство каквото Великобритания и Европа заслужават. Аз съм абсолютно убеден, че когато вземате решения от името на Обединеното кралство , ще демонстрирате визията и политическата мощ, която гражданите очакват от вас", пише Калфин.

В писмото до британския премиер българският евродепутат заявява, че основанията за предприеманите мерки се базират на неверни твърдения и че британската икономика винаги е печелила от емигрантите, които носят принадена стойност на бизнеса.

Калфин се позовава на британски и европейски изследвания, според които българите са във Великобритания, за да учат и да работят. Следователно те допринасят за развитието на британската икономика, плащат си данъците и учебните такси там. Калфин настоява да бъдат огласени данните от тези проучвания, за да стане ясно, че процентът на тези българи, които се възползват от британската социална система, без да допринасят към нея, е незначителен.

Калфин пише: "Подсилването на спекулациите на националистите , че британският пазар на труда ще бъде застрашен след отпадането на ограниченията за българските граждани, стъпва на едно безсмислие. Днес всички граждани на ЕС могат да пътуват и да пребивават на територията на Обединеното кралство. Премахването на ограниченията на пазара на труда е насочено към тези, които са готови да дойдат и да работят легално в Обединеното кралство. В какво тогава е заплахата?"

Българският евродепутат споделя убеждението си,  че плановете за мерки срещу емигрантите работят в полза на онези, които „искат да видят връщането на Европа към националните окопи" и които отричат ползите и просперитета, които Европа донесе на гражданите си през последните 50 г.

Новините

Най-четените