От 2009 г. до 2012 г. дългът на сектор "Държавно управление" се е увеличил от 9.9 на 14.3 млрд. лева, показват официалните данни на Националния статистически институт.
Публичният дълг се увеличава и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) за посочения период, като нараства от 14.6% през 2009-а до 18.5% за м.г. Най-голямото увеличение е от 2011 до 2012 година - с почти 2%.
В същото време за миналата година в общините и социално-осигурителните фондове е налице излишък съответно от 197 милиона лева и 66 милиона лева.
Единствено дефицитът на сектор "Държавно управление" по време на мандата на ГЕРБ е понижен - от 2.9 млрд. лева в началото на управлението на ГЕРБ до 624 милиона лева в края му.
Калин Христов: Реформи, а не харчене
Единственото, което ускорява растежа на една икономика, е провеждането на структурните промени, а не харченето на фискални средства. Това заяви преди ден в интервю за БТА Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство.
Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката до момента, в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично, каза Христов.
Това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър. Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства може да стимулира икономиката, добави финансовият министър.
Светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на публичния и частния сектор, съчетано със структурни проблеми и в Европа, и в Америка, а това потиска икономическия растеж в световен мащаб, коментира Христов.
Той подчерта, че очакванията за по-бавно възстановяване от кризата не са само наш локален феномен, а се наблюдават и в прогнозите на ЕК, МВФ и други международни финансови институции.
В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите предвижда икономически растеж от 1% през тази година, ускоряване през следващата година до 1.8 на сто и достигане през 2015 г. до 2.9%.
Калин Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2.4 процента, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0,4 процента.
Прогнозата за инфлацията е за 1.8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2.7%, но все още ще остане на много ниски нива, каза Христов.
Промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. Оставаме с дефицит от 0.8 на сто до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г., каза Калин Христов и допълни, че идеята е, когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля.
Това обаче не означава, че страната ни може да си позволи висок дефицит. Реализирането на бюджетен дефицит от 3 процента (таванът, разрешен по критериите от Маастрихт - бел.р.) е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме, подчерта финансовият министър.
Ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финансите, посочи Христов.
Според новите европейски регулации, несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове, коментира министърът.
Финансовият министър е категоричен, че няма заплаха за изпълнението на бюджета т.г.
По предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните.
Служебният министър на финансите не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите на 12 май.
Фискалният резерв в момента е в размер на около 5.3 млрд. лева и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон (4.5 млрд. лева, бел.р.).
