Евролистата на проекта АБВ, водена от Ивайло Калфин, има 7% електорална подкрепа. Почти половината от нея идва от БСП, останалата - от центристки, националистически формации и негласуващи. Заради „теча" в подкрепата за Столетницата, бившите управляващи от ГЕРБ успяват да излязат начело. Това показват резултатите от проучване на „Алфа Рисърч", направено в периода 18 - 22 януари сред 1050 пълнолетни българи.
С появата на АБВ, БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15%, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ. На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от 6 месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17.8%.
ДПС с устойчивите си 6% избиратели и Реформаторският блок с 5.2%, са другите две партии, които минават бариерата, необходима за излъчване на евродепутати. Така появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите. Ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутата, БСП - 5, ДПС - 3, АБВ - 2 и Реформаторският блок - 1.
Четири месеца преди евроизборите е налице необичайно висок интерес към тях не само сред политическия елит, но и сред избирателите, отбелязват от „Алфа Рисърч". Този факт се дължи на двата важни вътрешнополитически залога, с които те се свързват - съдбата на правителството и лидерството в левицата. 58% от анкетираните са на мнение, че „трябва да се гласува масово, тъй като от евровота ще зависи кой ще управлява България".
„България без цензура" на Н.Бареков стартира с 2.6% подкрепа. Една десета (2.5%) под нея е потенциалният вот за „Атака".
„Любимци"
Отношението към правителството и основните държавни институции се запазва на нивата от месец декември - 21% доверие към кабинета, 10% - към парламента.
Лек ръст в личните си рейтинги отбелязват премиерът Пламен Орешарски и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10% от гражданите, а неодобрението нараства до 64 на сто. Отрицателно остава и съотношението в оценките за работата на правителството - 21% положителни срещу 50% отрицателни.
Положителна динамика в доверието регистрират и няколко ключови държавни фигури. Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31% положителни оценки, но запазва 34% отрицателни.
В институционален план относително най-силно нараства одобрението за главния прокурор Сотир Цацаров (от 22% на 29%), който събира позитиви след реакциите на прокуратурата по случаите „Сидеров" и „Бисер Миланов".
