Публичните изпълнители на НАП вече запорират банкови сметки по интернет, съобщиха от приходната агенция. Служителите на "Събиране" изпращат онлайн, подписани с електронен подпис, запорните съобщения до банките.
Новият метод за налагане на обезпечителната мярка стартира пилотно в София, Варна и Пловдив. Над 1000 души с просрочени задължения за данъци и осигуровки от трите региона получиха запор на банковите си сметки след изпращане на запорно съобщение с електронен подпис.
Наскоро беше установено, че граждани и фирми дължат 1.03 млрд. лева от невнесени осигуровки.
Запорът върху банковата сметка е една от принудителните обезпечителни мерки, които НАП налага, заради невнесени в срок данъци и осигуровки. Друга подобна мярка е запор върху работната заплата. Сред собствеността, която подлежи на запор, заради задължения към хазната, са движимите вещи - лични и служебни автомобили, селскостопанска техника, яхти и т.н.
Освен да ги запорират, инспекторите от НАП, могат и да ги продадат на търг - в случай че некоректните данъкоплатци отказват да внесат просрочените си задължения. Запори могат да бъдат наложени и върху оборотните стоки на фирмите и върху бъдещи плащания към тях.
Публичните изпълнители често налагат и възбрани върху недвижимите имоти на длъжниците. Изброените обезпечителни мерки се налагат тогава, когато са изчерпани всички други възможности да бъдат събрани натрупаните и неплатени данъци и осигуровки.
Прилагането на новия начин на запориране на банковите сметки ще продължи. Предстоят преговори за разширяване на кръга на банките, с които НАП ще работи по новия начин.
Наесен се готви нова мярка в ДПК
Данъчните ще имат достъп до кредитните досиета на граждани, срещу които се извършва ревизия, съобщи в броя си днес в. "Труд". Банкерите ще бъдат длъжни да предоставят на данъчните тайната информация, ако се приемат съответните поправки в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за кредитните институции. Премиерът Бойко Борисов вече каза, че правителството ще одобри промените още на първото си заседание през септември.
Досега от НАП няколко пъти са се опитвали да научат банковите тайни на данъчни длъжници. Във всички случаи обаче те са срещали отказа на банкерите, припомня "Труд" съпротивата.
Данъчните ще могат да ровят в банковите досиета на длъжниците към бюджета. Досега банковите ни тайни бяха затворени за НАП, освен ако няма изрично съдебно решение по въпроса. Премиерът Бойко Борисов обаче обещал законова промяна, с която се дава достъп до тайните ни за шефовете на териториални дирекции на НАП. Тя щяла да бъде гласувана от правителството още през септември, съобщават пред "Труд" неназовани правителствени източници.
Промяната ще мине като част от преходните и заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Те ще препращат към Закона за кредитните институции, в който е указано кой и кога има достъп до банковата тайна. Обхватът на тези лица ще бъде разширен с петимата шефове на териториални дирекции на НАП. Достъпът няма да е автоматичен и за всеки клиент на банка, а ще се отварят досиетата на хора, срещу които тече данъчна ревизия.
Обществена тайна е, че информацията в данъчната декларация често се различава значително от описваните пред банки доходи. Досега НАП е правила няколко опита да получи достъп до банкови тайни. 100% от запитванията на агенцията до банките обаче са срещали отрицателен отговор.
Данъчните водиха преговори с банкерите за достъп до тайните преди повече от година и половина. Тогава те дори са обещавали срещу информацията банкерите да получат достъп до данъчно-осигурителната информация за клиентите си. Преговорите обаче зациклили.
През септември кабинетът ще гласува още няколко законови промени. Сред тях попада ограничаването на разплащанията в брой до 5000 лева.
