Eдин по-друг вид ад

След като броят на бягащите от войната сирийци достигна 2 милиона, Европа бе залята от търсещи убежище имигранти. Стотици хиляди сирийци търсят сигурност и нов живот в европейските държави, но не всички получават желаните по-добри условия, пише вестник "Уолстрийт Джърнъл".

Вестникът описва историята на Мохамед Симо, чието пътуване от Алепо до Швеция му е отнело осем месеца, $15 000 и пет загубени паспорта. Сега Мохамед живее в една от най-добре уредените социални държави в целия свят и мечтае да отвори свой собствен магазин за кафе.

На другия полюс обаче е историята на Фарес Аюуб, останал в Българи. Инженерът също иска да се насочи към Северна Европа, но след като турски крадци го ограбват, а българските власти го залавят на границата, той няма какво друго да направи освен да остане в страната. Тук той живее по автобусните спирки заедно с още десетки други бежанци.

"Понякога се събуждам и не мога а повярвам, че съм тук", описва живота си в Швеция Мохамед. "За мен Швеция е Рай".

Фарес обаче не разсъждава така за живота си след Сирия. "За мен Европа беше мечта, но и хазарт. Ако спечелиш отиваш на Север. Ако загубиш оставаш тук, където е един по-друг вид Ад", казва той.

Желанието на всички бежанци да достигнат до севера предизвика вълна от хора, заловени на границите на България, Румъния и Македония, посочва изданието. Обещанията на трафикантите за по-добър живот обаче рядко се оказват истина. Вместо това хората са заловени от граничната полиция без паспорти и без храна.

Според доклад на ООН, за да получат легален статут бежанците в България трябва да изчакат поне година. За сравнение в Швеция тези срокове са скъсени максимално, а всеки случай се разглежда индивидуално, завършва статията на "Уолстрийт Джърнъл".