"Атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са основните причини българите да се определят като нещастни, коментира антропологът от БАН доц. Валери Личев, пред БТА.
Според доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света. В същото време тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг излезе с данни, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини - от страх, от завист, от суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат да чуждите успехи.
У нас има стар страх, плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици. Неслучайно имената на болестите - например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например "блага леля", обяснява той.
Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист, обяснява Личев. Това е архаичен феномен, съпътстващ ни още от кърмаческа възраст и изразява желанието ни за разрушаване на "по-добрия", превъзхождащия ни обект.
Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения, но по-адекватно според него е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната.
В стабилна среда човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската, дългосрочни планове не могат да бъдат правени.
В неспособността ни да виждаме в другите източник на подкрепа и доверие Личев намира и основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие - в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки.
Веднъж озовал се в спиралата на нещастието на атомизираното общество, човек няма особено големи шансове да се измъкне от порочното циклично завихряне в нея.
В наши дни ценностите стават все по-индивидуалистични. Експертът вижда изход в утвърждаването на нов тип ценности - неиндивидуалистични, алтруистични, но смята, че това ще бъде направено, според утопията на Атали, от бъдещите "трансчовеци" - нов тип елити, чиято поява обаче може да се очаква най-рано след 50 години.
В определена степен българинът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като "беглец от свободата", смята Личев.
Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.
Изключително точно и хубаво наблюдение. Само бих казала, че онези, които ще осъзнаят минусите на индивидуализма, ще се дори сегашните пеленачета. И не става въпрос чак за алтруизъм, а за осъзнаването, че приоритет в живота е не толкова личностното израстване и самоусъвършенстването колкото изграждането на стойностни личностни връзки.
Кой беше казал: Ако искаш да си щастлив - Бъди! Всичко останало е шменти-капели.... Обидих ли някого?
Предполагам че една от големите причини за несподеляне на щастието е и това че дребните злобни човечета ще ти завидят, и ще ти направят мръсно - просто ей така, инстинктивно. И те не знаят защо го правят... Може би и това е една от причините зад която стои суеверието да не говориш за добрите неща, че иначе ще се прецакат - или просто няко ще ти ги прецака от дребнава злобичка... Да не говорим за тези дето използват това че са "щастливи" за да се хвалят наляво и надясно с това... И които още повече предизвикват другите дребни и не чак толкова дребни човечета да търсят начини да ги прецакат... Но защо толкова много хора постоянно трябва да се оплакват зе всякакви най-обикновени и незначителни глупости - това вече не мога да го разбера. А който е щастлив - обикновено няма нужда да говори, то си личи по лицето му. Да му мислят тези, които каквото и да стане никога не са щастливи, и винаги има нещо което да им развали "перфектното щастие"...
Колко пък да си щастлив, ако все пак обидиш някой, за който ти пука.. Останалото Боби добре го е казал.
Mile Manolov | 28.08.201211:50 мразим ви сите еднакво.... muhihihihi ------------------ Ей това вече е много толерастко.
Начи,ше ви замолА тука,койт са чувства щастлив да остави три имена и пълен адрес да го доощастливим.
Они не могат да видат себе си щастливи, а че видат другите кога са щастливи! Бенджи, тоя увълчен щастлив лисичок къде си го приютил , що сака? А, бе да бегаме ли или да си носиме вазелин?
Бобо,е ти защо мислиш искам адрес и три имена?
само тука май го има тоя лаф - "пу, да не чуе дявола". като нямаме душмани, сами си измисляме.
С две думи - българите не сме най-нещастните, ама сме ебаси мрънкалата. Това е генерализация, но има верен елемент в нея.
Брей, какви сложни термини...
Ами, вица за това, че няма дявол покрай казана с българите обяснява нещата. Пък и ситуацията в България е такава, че много хора са депресирани от несполуки. Представете си как биха възприели някой който тръгне да споделя колко е щастлив. Мен лично би ми било неудобно. Ако има начин да им дам част от щастието си и да ги заредя с добро настроение бих споделила. Иначе, по-добре да си мълча. Не защото ще ме е страх някой да не ми направи нещо лошо. Но, когато човек не е добре и близо до отчаянието и някой седне да парадира колко му е хубаво...
16 Лудколю Деликолев | 28.08.201222:09 С две думи - българите не сме най-нещастните, ама сме ебаси мрънкалата. ---------------------------- Статията в едно изречение. А който си е щастлив, няма нужда да говори. Хората и сами ще разберат, ако постоянно се обясняваш колко си щастлив (по начина по който "Нещастните" постоянно мрънкат), ще се подразнят дори още повече хора, отколкото се дразнят от мрънкалата...
Dimitar Stamboliyski И все пак ми е интересно, след като сте направили тези обощения на регионален принцип, какво според вас означава да сте щастлив. Ако е в това, което твърди Иван, то няма щастливи хора. Или има само за даден момент.
Щастие е когато омешаш приспивателните с разхлабително и се събудиш 2 минути преди да си се насрал.Всичко друго е лъжа.