Българският писател Мирослав Пенков спечели международната награда на BBC за кратък разказ със своята творба "На изток от Запада". Победителят бе обявен на церемония в Лондон, излъчена на живо по Радио 4.
Пенков, който в момента работи като преподавател по творческо писане в университета в Северен Тексас, получава 15 000 паунда. Вторият отличен автор - южноафриканската писателка Хенриета Роуз-Инес, е наградена с 2500 паунда за своя разказ "Убежище".
Конкурсът, традиционен от 2006 г., допусна по изключение тази година и чуждестранни автори в чест на Олимпийските игри. От 2013 г. отново се връща старият регламент - само за автори, живеещи в Обединеното кралство.
Съдиите от журито заявиха, че са били единодушни в избора си за разказа на Пенков за живота в България по време и след Студената война. Според организаторите "На изток от Запада" изследва "трудностите на любовта, връзките и идентичността в регион, сполетян от конфликти".
"Исках за напиша история за онези българи, които бяха отделени от родината ни и които неизбежно ще изгубят, ако вече не са го изгубили, чувството да си българин. Същевременно исках да напиша история за себе си, в чужбина, в Америка и сам в много отношения, с огромен океан между мен и хората, които обичам", цитира BBC автора.
Мишел Робъртс, член на журито, писател и професор по творческо писане, заяви, че произведението "амбициозно и успешно обединява личните преживявания и политическите събития". Десет творби бяха подбрани в тазгодишния списък на номинирани кандидати за наградата вместо обичайните пет.
Всички бяха излъчени по Радио 4 през последните две седмици, прочетени от водещи британски актьори като Рори Киниър и Андрю Скот.
На 7 октомври Пенков ще участва в литературния фестивал в Челтнъм заедно с проф. Робъртс и миналогодишната победителка Дебора Уилсън.
Разказът "На изток от Запада" е включен в едноименния сборник на Мирослав Пенков, който съдържа 8 кратки разказа.
"Започнах да пиша разказите в "На изток от Запада" далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома", разказва писателят в блога си.
Човека е от 17 годишен в САЩ. Разказите му са за разсипаната от комунягите България и унищожените хора. Тъжна работа, но браво все пак. Ще ги прочета скоро.
мдааа... "На изток от запада" си е направо "На изток от рая" по онова време... Поздравления!
Готин тип: Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: "Прогнила капиталистическа свиньо, лек полет. С обич, милият ти дядо." Написал го беше на една измачкана червена бюлетина от изборите през 91-ва, важен крайъгълен камък в колекцията му от комунистически бюлетини, и беше накарал всички в село Ленинград да я подпишат. Тая чест ме трогна. Седнах, взех еднодоларова банкнота и написах на дядо следния отговор: "Мерси за писмото, комунистически лапнишаране. Заминавам утре и като пристигна, ще гледам веднага да се оженя за някоя американка. Ще гледам да си народим един куп американска дечурлига. С обич, милият ти внук."
Помня първите демократични избори на 10 юни 1990 г. Първото ми гласуване... Тръгнахме да гласуваме. Аз, майка ми и баща ми. Застанахме на дългата опашка от развълнувани и въодушевени граждани. Баща ми по едно време реши, че трябва да се върне до вкъщи, за да си облече синята риза. Не за друга, а ".. За да им върви на "сините"... Върна се. Зачакахме отново. Дойде и нашият ред. Оказа се, че баща ми си е забравил паспорта в другата риза... То май за това тогава спечели БСП-то тогава... Много приятели отпрашиха за Канада и Америка... @ Бички, не се праи а дай линк.
John Smith, ти не твърдеше ли в една съседна статия, че напусналите България са утайката на обществото, и че всички кадърни и способни са останали в родината? Как така тогава не оплюваш и този изрод? Ще ми пише разкази, нещастника!..
Само да питам ,Прасенце... ти да не се казваш Ървин??? За 3 ти път питам.....
Не.
Трябвало е да те кръстят така, нямаш грам чувство за хумор. Прочети малко Оскар Уайлд, тогава ще вденеш
Осъзнаваш ли, че няма теоретична възможност да разбереш какво съм чел и какво - не? А това прави презумпцията ти смехотворна и доста комплексарска.
А ти осъзнаваш ли,че от писанията на даден човек може да се разбере какво е чел и какво не. Ти не си чел "Колко е важно да бъдеш сериозен" на Оскар Уайлд и затова не можа да схванеш намека. Забелязвам също ,че почна да използваш много обиди в тоя форум, а ако не си усетил тука хората се забавляват. Има някаква агресия в теб, яж шоколад и гледай по ведро на живота
>от писанията на даден човек може да се разбере какво е чел и какво не Да, но далеч не със дълбокатао вътрешна убеденост и сигурност, която ти имаш. Твоето "разбиране" отдавна е минало границата на рационалното и е навлязло дълбоко в тъмните дебри на произволната интерпретация и търсенето единствено на това, което искаш да намериш. >Ти не си чел "Колко е важно да бъдеш сериозен" на Оскар Уайлд и затова не можа да схванеш намека. Дали съм го чел или не няма как да разбереш от това, че съм ти отговорил на въпроса. И все още няма как да знаеш. А твърдата ти, непоклатима убеденост е единствено признак на слабост. За човек, който претендира да е чел доста книги, е учудващо, че не успяваш да го прозрееш.
Намека е израз на естетите, Джон. Във сичките му светлосенки. При Прасето нема такива деликатни нюанси. Красотата за него се изразява в следното: яж,квичи, сери. Натуралистична порода сфиня е той, селска. И винаги е сериозен или по-точно иска да го приемаме на сериозно. Най-важно е за него какво ще си помислят околните за глупавите му и безцелни словесни полюции. Горкия, още не може да разбере, че ни разсмива добре в скучните вечери, като днешната. Пардон, сутрини?.
Намекът, Бобо, е предпочитаното изразно средство на тези, на които им липсват способност и достойнство да говорят ясно, прямо и конкретно. На тези, които осъзнават собствената си некомпетентност, но се боят да застанат лице в лице с естествените й последствия, и затова завоалират всяко свое мнение в булото на двусмислието, осигурявайки си по този начин лесен, но недостоен изход от всяка възможна допусната грешка. На неуките. На заблудените. На религиозните. На предубедените. Изборът е твой.
Нито работя в банка, нито познавам такъв човек.
17Thea Atanasova | 03.10.201219:49 То би трябвало да се преведе "Колко е важно да бъдеш честен" - Ърнест, ама то българска му работа. The Importance of Being Earnest Другарко Атанасова, не съм съгласен с вас...Превода е на Красимира Тодорова и отразява смисъла на пиесата и се придържа към играта на думи използвана от Уайлд. Името Ърнест , показва сериозността на глупака или как може да изпаднеш в комична ситуация, ако покрай теб хората се шегуват ,а ти приемаш нещата буквално(сериозно). Пример: "Сърцето ми е облято в кръв"-казва на майтап млада дама. "Сърцето е анатомичен орган, ако е облято с кръв, значи е пробито, пробито следователно не работи, извода е ,че ти си мъртва.Само ,че мъртвите не говорят следователно си жива-бах мааму кво стана Е те тва са разсъжденията на Свинята, оплита се в собствената си логика, защото допуска елементарна логическа грешка- не различава причина от следствие. За различаването на причината от следствието логиката не помага, необходим е "здрав разум",а това очевидно липсва при тоя индивид. Ако нямаш здрав разум следователно имаш болен мозък и извода е ,че си луд. И това твърдение се потвърждава от повечето хора тук.