Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

О, Лидъл, три часа бабички и лелки пред входа му чакат

Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: "Търчете! Ниски са цените!"

И ордите тръгват с викове сърдити, и "Банани!" мощно въздуха разпра

Снимка: Новинар
Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: "Търчете! Ниски са цените!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Банани!" мощно въздуха разпра

О, Лидъл! Три часа бабички и лелки пред входа му чакат.

Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят

по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: "Търчете! Ниски са цените!"

И ордите тръгват с викове сърдити, и "Банани!" мощно въздуха разпра.

Лидълът отвръща с други вик: Ура!

И с нов дъжд от лакти и псувни на майка

лелки, пенсионери спират да се вайкат,

влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред - и гърди висящи на щанда да сложи,

и един банан повеч в торба да положи.

Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат....

Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви - бомба,

всяка стока - удар. Всяка душа - срам. Свинско и сланина изчезнаха там.

Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели.

И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен,

шуми и препраща срамът му дивен като някой ек

от дупка на дупка и от век на век!

Най-четените