Властите в Кипър трескаво работят над план за бързи реформи, който би убедил международните лидери да помогнат на страната да избегне банкрут, предаде Ройтерс.
Депутатите в Никозия трябва не само да намерят пари, но и да решат какво ще се случи с голямата банка Laiki, която беше сред най-засегнатите от дълговата криза в Гърция.
Нейното преструктуриране е част от т.нар "План Б", който трябва да вкара 5.8 млрд. евро в хазната и да бъде последван от спасителен пакет на стойност още 10 млрд. евро от останалите страни в Еврозоната и МВФ. До плана се стигна, след като Кипър отхвърли международно предложение, което включваше и десятък върху банковите депозити.
Пакетът от законопроекти предвижда налагане на капиталов контрол на банките и създаване на "солидарен фонд", който да се захранва от национализацията на пенсионни фондове. Последното беше разкритикувано в Германия и определено като „игра с огъня". Финансовият министър Волфганг Шойбле коментира пред гръцки вестник, че без „подстрижка" на депозитите трудно ще бъде намерено решение на проблемите в Кипър.
Никозия трябва да намери изход до понеделник, когато Европейската централна банка ще спре помощта си за местните финансови институции. Това ще доведе до верижна реакция, която ще има разрушителен ефект за икономиката на малката държава. Не е невъзможно и излизането на Кипър от Еврозоната, което би създало големи проблеми за останалите 16 държави, които използват единната валута. Към момента банките в Кипър са затворени. ЕЦБ подготвя мерки срещу изтичането на капитала от страната.
Притеснените служители на Leiki са пред парламента за втори пореден ден. Шефът на Народната банка Такис Фидиас заяви, че държавата ще се опита да спаси жизнеспособните части на банката и няма да допусне останалите финансови институции в Кипър да бъдат „заразени". Същевременно, Фидиас посочи, че отхвърленото предложение на еврогрупата може да е било болезнено, но е осигурявало бъдеще за банковия сектор.
От нийде взорът надежда не види
Кипър няма да получи финансова помощ от Русия на този етап. Това стана ясно в края на извънредната визита на финансовия министър Михалис Сарис в Москва. „Мисля че не можахме да получим подкрепата, която искахме, и финансовата помощ, която очаквахме", коментира той. Сарис искаше да облекчи условията по 2.5-милиарден заем от 2011 г., заедно с нов пакет за 5.6 млрд. евро, като предлагаше в замяна инвестиции в банковия и енергийния сектори.
"Газпром" и "Роснефт" не са проявили интерес към кипърските находища, тъй като няма данни за залежите в кипърския шелф, предаде ИТАР-ТАСС.
Американският държавен секретар Джон Кери също отрече да е постигнал сделка с кипърските власти за финансова помощ от САЩ. По-рано днес се появиха информации, че Кери е обещал помощ на Кипър срещу газовите находища и 15-процентов данък върху чуждестранните депозити - ходове, които щяха да засегнат руските интереси в региона.
Гръцкото правителство е отделило 600 млн. евро за рекапиталзиация на трите кипърски банки, които оперират на негова територия. Макар премиерът Самарас да не е коментирал официално ситуацията, вероятно скоро ще бъде представено законодателство, което да защити влоговете в гръцките клонове на "Банк ъф Сайпръс", "Кипърска народна банка" и "Хеленик банк". Финансовият министър Янис Стурнарас заяви даже, че Атина има готовност да изкупи активите на банките в страната.
В отчаяните опити за спасяване на банковата система на Кипър се включиха емигрантите и православната църква. Архиепископ Хризостомос II обяви, че епархията е готова да заложи имуществото си, за да помогне на страната да излезе от финансовата криза. Църквата и преди е спасявала Кипър - тя закупи от "Банк ъф Сайпръс" акции, за които плати данъци, равняващи се на близо 20 млн. евро.
