4 дни до изборите - и много разколебани

"Расте делът на хората, които се чувстват разочаровани от предизборната кампания и не биха желали да гласуват. Повече са и тези, които се колебаят за кого да гласуват. Вероятно част от тях изобщо няма да отидат да гласуват".

Това заяви пред БНР директорът на Националния център за изучаване на общественото мнение Лидия Йорданова. Тя съобщи, че до три дни центърът ще оповести конкретни данни за ефекта от скандалите, свързани с подслушването върху общественото мнение.

"Струва ми се, че тази кампания беше много трудна, много напрегната, много негативна. В крайна сметка от днес навлизаме в последните 4 дни от тази кампания, които могат да променят много картината на обществените настроения и на избора на хората за кого да гласуват.

Голям залог за една безкомпромисна битка между основните политически опоненти има през тези 4 дни. Очаквам нещата да не влизат в добрия тон, а напротив", допълни Йорданова.

Според нея към този момент, без да се отчита ефектът от последните 4 дни, не може да се твърди, че електоралната активност е стимулирана и че хората са мотивирани да излязат да гласуват.

По думите на Лидия Йорданова по-рязък спад в желанието да се гласува има в големите градове, в София и в областните центрове, и то сред младите хора на възраст под 30 години.

"Там колебанието да се гласува е много силно изразено, а също и за високообразованите българи - това са елитни обществени прослойки, които реагират чувствително и адекватно на тона в тази кампания. Те определено се отдръпват засега или поне не желаят да се ангажират публично със своя вот, когато отговарят на въпросите на социолозите", обясни директорът на НЦИОМ.

Тя посочи, че към момента има 4-5 малки партии, които са на границата за влизане в следващия парламент, 4 партии са сигурни, а още 1-2 имат някакви шансове.

Математикът-преброител

Междувременно по bTV математикът-преброител проф. Михаил Константинов за сетен път обясняваше как се броят бюлетини.

Новата методика за изчисление на резултата от изборите на ЦИК при определени обстоятелства не работи и не може да изчисли окончателните данни. Общият брой на мандатите ще бъде сметнат, но разхвърлянето по райони може да бъде спънато при определени данни. Той подчерта, че това нямало да се случи на тези избори.

"Сега знам как ще се коментира това, което казах - ще падне катастрофично коментиране, но не е толкова страшно", допълни той.

Константинов изтъкна, че предходната система от 2009 г. работела безотказно. Бъговете можели да се появят при драстични разлики, при изключителни случаи, вероятно няма да има такива, "но нека сме подготвени за всичко", констатира математикът и демонстрира на компютър как системата за сметките може да зацикли, като използва сходен на този на ЦИК код.

"Обикновено СИК не грешат с гласовете за политическите партии. В много редки случаи има грешки, които трудно могат да окажат влияние върху изборите. Австрийските частни наблюдатели, които бяха поканени от опозицията, ще дадат различни резултати от ЦИК.

Това ще се дължи на някои грешки допуснати в СИК. Тези грешки няма да се решаващи", категоричен е Константинов за паралелното преброяване.

"Политиците почнаха да изтрещяват - допълни той. - За да касираме едни избори, съдът трябва да определи, че има мандато определящо нарушение. Липсата на един протокол от СИК не е такова мандато определящо нарушение. Според мен, за да влезе един кандидат-депутат в парламента ще са му необходими накъде към 15 000 гласа".

Първите две партии - ГЕРБ и БСП, се приближават в резултатите, но разликата между тях ще остане, прогнозира Константинов за изхода от вота.

Новините

Най-четените