35 издатели на 68 местни и национални медии подписаха Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз.
„Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти", пише в преамбюла на документа.
„Подписването на етичния кодекс е отговорност към обществото. Не съм привърженик на закон за печата, след като сме коректив на обществото, то следва сами да се регулираме", заяви председателят на Българския медиен съюз Валери Запрянов.
За подготовката на Професионално-етичния кодекс се знае от известно време, но съдържанието му не беше известно даже на журналистите от изданията, които членуват в организацията. Към момента все още той не е качен онлайн, като на церемонията стана ясно, че това може да стане след празниците.
„Категорично е мнението, че към момента системата за саморегулация у нас в тази област не работи. Фондацията за журналистическа етика не постигна нужната обществена разпознаваемост, нито събра необходимата легитимация от сектора. Въпреки наличието на документ, който е наречен Етичен кодекс, той няма ефективно приложение", коментира пред „Капитал" изпълнителният директор на БМФ Гриша Камбуров.
Пред седмичника той казва, че в Професионално-етичния кодекс ще залегне и "справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми". Парите за реклама по различните ОП често са сочени като механизъм за „извиване на ръце" на непокорни медии, тъй като в момента останалите рекламни приходи все още са далеч от нивата си от преди кризата.
Клонираните атакуват
От вече 8 години съществува документ, наречен Етичен кодекс на българските медии. Той беше подписан от почти всички водещи печатни медии в страната с изключение на изданията, контролирани по това време от Петьо Блъсков (всекидневниците „Монитор" и „Телеграф" и седмичникът „Политика").
Междувременно ситуацията на пазара се промени. Ирена Кръстева купи трите вестника на Блъсков, промени в собствеността настъпиха още в „Стандарт", „Новинар", „Труд", „24 часа" и ред други издания - печатни и онлайн. През 2010-2011 г. се обостриха отношенията между Любомир Павлов и Огнян Донев (купили „Вестникарска група България" от ВАЦ) и Ирена Кръстева.
В резултат изданията на последната и част от останалите въстанаха срещу ръководството на Съюза на издателите в България. Така през февруари 2012 г. се появи Българският медиен съюз. На снимките от учредителното му заседание се виждаха Делян Пеевски (син на Ирена Кръстева), Петьо Блъсков (направил междувременно всекидневника „Репортер"), Тошо Тошев (главен редактор на друг нов вестник - „Преса"), Тодор Батков (запазил контрола над „Стандарт"), Светлана Шаренкова (в.„Земя"), Красимир Гергов („Класа") и други.
След като Павлов и Донев станаха клиенти на прокуратурата и продадоха изданията си, „войната" между медийните съюзи на практика приключи. Когато у нас дойде еврокомисар Нели Крус, за да види с очите си състоянието на медийната среда в България, представителите на двете организации в един глас оборваха твърденията за обслужване на властта, ниски професионални стандарти и концентрация на собствеността.
