Пентагонът е отправил ултимативно искане към сайта WikiLeaks да върне незабавно всички документи, изнесени от архивите и от базата данни на Министерството на отбраната на САЩ, предадоха осведомителните агенции. Освен това да ги премахне от архивите, сайта и компютрите си изобщо.
Става въпрос да бъдат върнати 90-те хиляди документа и да се свалят от сайта публикуваните над 70 000 документа, публикувани през юли. От Пентагона отново повториха, че това "вече застраши сигурността на американските войници, на съюзниците на САЩ и на афганистанските граждани". Шефът на Пентагона Робърт Гейтс разпореди разследване как е станал течът и кои са "къртиците" на Wikileaks, като в него ще се включи и ФБР.
WikiLeaks е известен с публикуването на секретни държавни и корпоративни документи и на 2 август пусна нов огромен криптиран файл под името "Застраховка" (Insurance). Той беше изтълкуван като опит за заплаха срещу американското правителство, ако се опита да притисне създателите на сайта.
Последната порция от близо 77 000 документа обаче разгневи американското правителство. От Пентагона коментираха, че съдържат секретна и "чувствителна" информация и опровергаха твърдения, че от сайта са се обърнали за помощ към тях при проучването на около 15 000 секретни материали, преди да ги разгласят.
От Държавният департамент признаха, че WikiLeaks вероятно притежава част от трафика на дипломатическо ведомство.
Новата бомба, която от сайта са приготвили - "Застраховка" (Insurance), е файл с размер от 1.4 гигабайта - 20 пъти по-голям от 77-те хиляди документи за войната в Афганистан. Достъпът до съдържанието му е невъзможно, докато групата не пусне и кода, с който го е създала, казва Пол Кохер, президент на американската компания Cryptography Research.
Блогъри и журналисти обаче спекулират, че това може да са останалите около 15 хиляди военни документа на САЩ, които хората зад WikiLeaks твърдят че задържат, докато ги прегледат за имена и подробности, застрашаващи хора, споменати в тях. Други подозират, че става дума за компилация от 260 000 секретни дипломатически съобщения, до които вероятно се е добрал арестуваният служител в американското разузнаване Брадли Манинг.
Криптографи твърдят, че файлът вероятно е кодиран с 256-битов стандарт за криптиране, известен като AES256. Той бил използван и от американското правителство за засекретяване на данни.
От WikiLeaks не коментират и не казват дали и кога биха разсекретили файла. Мълчи и основателят на сайта австралиецът Джулиан Асанж.
Американски медии твърдят, че според арестувания Брадли Манинг, сочен като източника на информацията за Wikileaks, изтеклата кореспонденция ще разкрие "почти криминални политически черни сделки" и че държавният секретар Хилари Клинтън "ще получи инфаркт", когато документите станат публично достояние.
Наскоро в интервю за BBC Асанж определи като необосновани обвиненията срещу него, отправени от американските власти, че "ръцете му са в кръв" заради публикуването на секретни документи за войната в Афганистан. Той нямал никакви доказателства, че заради информацията на сайта са пострадали информатори или невинни хора.
"Следва да се замислим защо Пентагонът набляга на хипотетичната кръв по нашите ръце, макар че няма потвърждение за нея, докато в същото време имаме документи за 20 хиляди живота, изгубени в Афганистан, и те са в нашите публикации".
Публикуваните материали обхващат периода от януари 2004 до декември 2009 г. Те разкриха неизвестни факти за смъртта на цивилни хора в Афганистан, тайни операции по залавянето и отстраняването на лидери на талибанското движение, както и данни, уличаващи пакистанските спецслужби в помощ на талибаните.
Пред съда скоро се очаква да бъде изправен 22-годишният американски военнослужещ Брадли Менинг заради това, че е предал на WikiLeaks видеозапис от военни действия, при които е загинал фотограф на Ройтерс и мирни жители на Афганистан.
