Минаха повече от пет години, откакто силите на САЩ се изтеглиха от Афганистан и оставиха контрола върху страната на талибаните.
Оттогава насам правителството в Кабул опитва да се легитимира в международен план и да изчисти имиджа си.
Дори иска да изгради отношения със САЩ, въпреки 20-годишната война, която водиха помежду си.
"Смятаме, че страницата на войната е затворена, и оттук нататък искаме отношения, основани на взаимно уважение, и нова глава на градивно сътрудничество", заяви афганистанският външен министър Амир Хан Мутаки в интервю за The New York Times от август.
Мутаки посочи, че Вашингтон може да "отвори отново посолството си, да възстанови дипломатическото си присъствие и да инвестира" в богатите минерални ресурси, язовирите и пътната инфраструктура на страната.
Това са същите проекти, за чието изграждане три американски администрации и техните съюзници похарчиха милиарди долари, а талибаните прекараха две десетилетия в опити да унищожат.
Изявлението е първото от толкова високопоставен член на управлението в Кабул и е част от по-широката кампания за изчистване на международния имидж, премахване на икономическите санкции и възстановяване на прекъсната хуманитарна и финансова помощ.
Досега обаче единствено Русия е признала правителството на талибаните като официално представителство на Афганистан.
Китай, Обединените арабски емирства и Узбекистан са приели на своя територия дипломатически представителства на талибаните, докато още около 20 държави са установили дипломатически контакти. Сред тях са Иран, Катар, Индия, Турция и Египет.
През юни официална делегация на талибаните бе посрещната за първи път и в Брюксел, където основна тема бе контрол върху имиграцията и депортиране на нелегални афганистански мигранти в Европа. Общата позиция на ЕС е, че за дипломатическо признание и дума не може да става, но на по-ниско ниво някои от европейските държави вече работят с Кабул по въпроси, свързани със сигурността и нелегалната миграция.
Талибаните твърдят, че са възстановили реда и сигурността в цялата страна, изкоренили са корупцията в държавната администрация и са създали благоприятни условия за чуждестранни инвестиции.
Опасенията за спазването на човешките права обаче остават ключова пречка пред преодоляването на международната изолация на Кабул.
Забраната за средно и висше образование за жени и момичета е в сила, наред с рестрикции върху правото на труд, свободата на словото и свободното придвижване.
В същото време натискът върху журналисти, активисти и критици на режима се изразява в системни заплахи, произволни арести и изтезания, докато стотици бивши служители от силите за сигурност при предишното управление стават обект на извънсъдебни екзекуции.
Така в крайна сметка правителството в Кабул остава изключено от глобални институции като ООН и Международния валутен фонд, а срещу върховния лидер на талибаните, шейх Хайбатула Ахундзада, има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството.
Същевременно Вашингтон продължава да държи замразени милиарди долари от резервите на Афганистанската централна банка.
На този фон възможно ли е реалистично да се мисли, че САЩ и режима в Кабул могат да сътрудничат?
За Китай сътрудничество с талибаните не е проблем. За разлика от Запада, в Пекин нямат идеалистични скрупули за спазване на човешки права и съответно разглеждат талибаните като важен партньор, а територията на Афганистан - като стратегически геополитически и икономически актив.
През последните пет години Пекин инвестира интензивно в осигуряването на достъп до природните ресурси на Афганистан - най-вече до залежите от критични минерали и редкоземни елементи.
Китай направи опит и да разшири Китайско-пакистанския икономически коридор (водеща артерия от инициативата "Един пояс, един път") към афганистанска територия, но военният конфликт между талибаните и Исламабад засега блокира тези регионални планове. Въпреки ескалацията Пекин продължава да играе ролята на ключов посредник между двете страни.
Докато Пекин настъпва без ценностни задръжки, а талибаните правят всякакви опити, за да излязат от международната изолация, то за Вашингтон уравнението е значително по-сложно.
Пред Белия дом и администрацията на президента Тръмп стои сериозна дилема - да продължи да изолира Кабул или да потърси канали за прагматично сътрудничество.
В интерес на истината подобни канали вече има, макар и ограничени. По-рано тази година координаторът по въпросите на борбата с тероризма към Държавния департамент на САЩ Грегъри Лоджерфо потвърди, че Вашингтон комуникира с талибаните по въпроси, свързани с размяна на заложници и обмен на информация за общия враг - терористичната организация "Ислямска държава", който има силно присъствие в Афганистан.
"Смятам, че умението на президента Тръмп да постига споразумения, неговият прагматизъм и решителност са предпоставки за конструктивно сътрудничество с администрацията му", отбелязва още Амир Хан Мутаки в интервюто си за The New York Times.
Тук важният момент могат да се окажат залежите от минерали и редкоземни елементи.
Смята се, че в Афганистан има залежи на стойност над 1 трилион долара и принципни съображения като човешки права или отношението срещу жените едва ли биха били пречка пред Тръмп, ако реши, че потенциална сделка ще донесе достатъчно икономически ползи.
