Горските пожари са от тези специфични теми, които излизат от периферния интерес само при сериозни трагедии. Типична лятна тема, скучна, ако не е достатъчно драматична - туристи бягат от пламъците на плажа, горят имоти и коли, във въздуха има отрови.
Пък и тази година положението в България е по-спокойно, до август не ни е мачкала жега и суша, пожарната обстановка е по-лека - и спрямо минали години, и спрямо опустошенията из Европа.
А те са плашещи, защото минаха на качествено ново ниво - не могат да се гасят.
С огнено бедствие можем да се сблъскаме и у нас - лятото далеч не е свършило, август е горещ и сух и съвсем не е късно за опустошение. А и не е изключено топлото време да се проточи доста заради настъпващия Ел Ниньо.
"Видяхме какво става във Франция, Испания, Гърция - пожарите вече са други", казва пред Webcafe.bg д-р Валентин Симеонов, учен от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, с дългогодишен опит в проучването на замърсяването на въздуха и в изследвания на физиката и химията на атмосферата и климатичните промени.
Това, за което пожарникарите в Канада и Австралия - страни с огромни площи и едни от най-мащабните пожари на планетата, говорят от десетилетия, е вече в Европа, предупреждава той за настъпването на тип явление, на което не може да се противодейства, или поне не както досега.
В края на юли Франция се сблъска с огнен ад, който продължи над 10 дни, беше неконтролируем, класифициран "безпрецедентен" и най-големия горски пожар в страната от 1949 г. насам. При това основните пожари бяха в относително равнинен терен с добра инфраструктура в Жиронд и гората Фонтенбло, т.е. по-лесно достъпни, паралелно с това в един момент в страната имаше близо 50 пожара.
Това беше нещо, с което огнеборците в Европа почти не са се сблъсквали.
Пожарът беше толкова интензивен, че генерира собствен климат и т.нар. огнени облаци, с ураганни ветрове и мълнии, от които огнището се разрастваше с огромна скорост.
Явлението е наблюдавано в Северна Америка и Австралия, но не е характерно за Европа - има случаи в Испания и Португалия.
Във Франция обаче не е регистрирано никога досега.
Този феномен се заражда при изключително интензивни горски пожари, които генерират огромна енергия и топлина. Тя се издига бързо до по-хладния въздух в по-високата част на атмосферата и при кондензацията се оформя сух облак, образуван от продуктите на горене - като над изригнал вулкан.
От него не вали, но произвежда мълнии. Формират се и много силни ветрове. Мълниите създават нови огнища, а поривите подхранват пожара, и той става неконтролируем. Пожарите във Франция генерираха и огнено торнадо - огън, който се върти и се движи с висока скорост и разпалва всичко по пътя си.
Бедствието предизвика огромна мобилизация на хора и техника и от Франция, и от Европейския съюз.
В борбата с пламъците се включи огромен военно-транспортен самолет, традиционни самолети за гасене на пожари, вертолети, над 5 000 пожарникари и военни, активиран беше и механизмът за гражданска защита на ЕС и на помощ дойде още техника и наземни екипи.
Паралелно се развиваше огромно огнено бедствие и в Испания, с два големи и десетки по-малки пожари, където беше обявено извънредно положение.
Пожарите във Франция бяха овладени след 10 дни битка и загасени за още повече, и едва след като и времето помогна - екстремната гореща вълна отстъпи, вятърът утихна и влажността на въздуха се повиши.
Директните щети за страната са за огромни суми, евакуирани бяха 220 000 души и изгоряха 42 000 хектара гори. В страната има програма за залесяване на изгорелите площи, но докато това стане рискът от опустиняване и деградация на почвата в изгорелите участъци е съществен.
И ще ускори процеса, който - освен всичко друго - води до условия за още подобни пожари и още по-тежки последствия. "Изгубиш ли горите, губиш и водите, и всичко се превръща в пустиня. И ще стане още по-горещо, защото горите са естествен климатик", казва Валентин Симеонов, който е и автор в специализирания български сайт "Климатека".
Пожарът във Франция започна от съвсем малко огнище и се разгоря изключително бързо до огромна катастрофа благодарение на рекордните жеги от 40 и повече градуса и суши в тази част на Европа в началото на лятото.
Именно те правят и огнищата толкова трудни за погасяване.
Заради екстремно високите температури и сушата, въздухът поема повече водни пари, задържа ги и не се образуват облаци и дъжд, освен това той е "жаден" за вода - изсушава земята и растенията, обяснява разрастването и интензивността на този тип бедствия Симеонов.
Той и колегите му предупреждават, че подобни мегапожари ще стават все по-чести в Европа в резултат на климатичните промени.
Често за тях се говори като за глобално затопляне - с близо 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха, но това повишение на средните температури далеч не значи просто по-топло време.
"Увеличението на глобалнита температура е само симптом на климатичните промени, които могат да се обобщят като значителни и неблагоприятни промени на времето със сериозно увеличаване на екстремните явления, включително и резки застудявания", казва Симеонов.
"По-дълготрайните последствия са включване на ускоряващи ги естествени процеси, които ще доведат в крайна сметка до състоянието "гореща Земя", т.е. Земя без ледници дори на полюсите. Тъй като преходът е изключително кратък в геологичен мащаб, това ще доведе до най-масовото измиране", предупреждава той.
Например при пожарите не просто жегата и сушата дават "искрата" за огъня.
Има случаи, при които той се захранва и от обилни и нетипични за дадено място валежи от предходни години, които водят до повече растителност и повече "материал" за горене при последващото засушаване.
Проблемът с пожарите заради все по-честите условия със сухо, горещо и ветровито време ще става по-голям към края на века дори при сценарий с по-ограничено затопляне на планетата, сочи и наскоро публикувано изследване на Института за изучаване на влиянието на климата в Потсдам, Германия.
В такъв случай може да се очаква към края на XXI век в Европа годишно да остават изпепелени около 39% повече площи спрямо сега.
При сценарий с по-интензивен ръст на глобалните температури опожарените територии може да скочат обаче с цели 192%, се казва в проучването, публикувано в Global Change Biology.
У нас от години тече дебат за купуване на специализирана летателна техника за гасене на пожари, но такава няма и страната ни разчита на военни машини. Наскоро премиерът Румен Радев дори се похвали, че разполагаме с цели 5 вертолета, плюс самолет "Спартан" за реакция при пожари.
Според Валентин Симеонов от технологичния институт в Лозана обаче България не е подготвена. "Нямаме нито един самолет за борба с тези бедствия, а те са много важни, защото горските пожари стават негасими - трябва да се хванат в самото начало и огнището да се изгаси, още преди да се е разпространило", казва ученият.
Той припомня, че най-големите пожари във Франция тази година бяха в райони с добра инфраструктура и сравнително равнинен терен, докато у нас подобен пожар би бил планински и съответно по-труден за гасене.
Разликата между някои от специализираните самолети и военната техника е, че първите могат да зареждат за секунди от близки водоеми, а на вторите им е необходимо повече време - до час и повече. Което при светкавични пожари като този във Франция е от изключително значение.
Изследователите от Потсдам също подчертават, че освен намалението на емисиите, за овладяване на пожарите е важно да се подобрят и превенцията и управлението на пожарите.
"Пожарите във Франция, Испания и Гърция показват колко бързо горещите, сухи и ветровити метеорологични условия могат да изтощят пожарникарите и техните ресурси. С климатичните промени условията биха могли да станат толкова екстремни, че наистина да достигнем лимита на възможностите си за предотвратяване и гасене на пожарите, стигнат ли до определен мащаб", коментира Кирстен Тонике от Института в Потсдам.
И изобщо не е гарантирано, че в случай на нужда България може да разчита на европейския механизъм за взаимопомощ. "В Испания и Франция през юли бяха изпратени огромна част от наличните европейски самолети. Догодина като пламне Европа, на никого няма да му е до нас, всеки ще гаси собствения си пожар", мотивира се Симеонов.
Той предупреждава, че не е късно нещо сериозно да стане в България още тази година заради настъпващия изключително силен Ел Ниньо.
По принцип явлението не влияе директно на времето у нас, основният му ефект в глобален мащаб ще се разгърне през 2027 г. и е трудно да се прогнозира до какво може да доведе в нашия регион. Но Ел Ниньо води до допълнително повишение на глобалните температури и това оказва влияние в цялата планета - малко или много.
Според Симеонов не е изключено по тази причина лятото в България да продължи по-дълго, дори до октомври, и с топло време и през ноември. И въпреки че сме в края на август опасността от опустошителен пожар не е преминала.
А и с всяка следваща година ще расте.
