Ако сделката с дълга през 2002 - 2003 година не беше осъществена, България би изплатила по-евтино външния си дълг, обект на замяната. Това констатира финансовият министър Симеон Дянков в доклад за ефектите от сделката с дълга, осъществена от бившия финансов министър Милен Велчев (НДСВ). Документът е раздаден на народните представители.
През април м.г. парламентът възложи изготвянето на такъв анализ на финансовото министерство. Обществената поръчка за изпълнение на задачата беше спечелена от "Индъстри уоч". Първоначално анализът е бил възложен на Агенцията за икономически анализи и прогнози, но при закриването й работата по този проект е прехвърлена на дирекцията "Икономически анализи и прогнози", приемник на агенцията. След което данните били предоставени на фирмата.
Според заключението "допълнително отчетените положителни ефекти не са съизмерими с негативните финансови резултати" от направената замяна.
В документа се прави анализ на повишаването на кредитния рейтинг на България и се заявява, че сделката не допринася много за увеличаването му, което беше един от доводите на мозъците на операцията - Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев.
"Направените анализи и сравнението с промените в кредитния рейтинг на Румъния в периода 2001-2006 г. не подкрепят тезата за съществено влияние на сделката върху рейтинга на България." Това е един от четирите извода в доклада. Кредитната задлъжнялост на Румъния в този период обаче е много по-малка от тази на България като съотношение дълг-БВП.
Замяната не намалява размера на плащанията по дълга, а води само до формално намаляване на главницата. Основната цел на сделката, изглежда, е била да измести тежестта на плащанията за по-късен етап, пише още в документа. За същото предупреждаваше тогава и Иван Костов, и Пламен Орешарски, а и други експерти.
Според анализа на Министерството на финансите в резултат на направената замяна на брейди облигации с глобални облигации е реализирана финансова загуба от около 1 млрд. лева.
Не е направен подробен анализ доколко ще намалее лихвеният и валутен риск за страната, нито са проучени алтернативи за намаляването на този риск с други механизми, посочва докладът.
Какво точно се случи
През април м.г. лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че 1.6 млрд. евро е загубата от външния дълг през тези години. Правителството ще трябва да плати това, и то вероятно в този мандат. По думите на Костов президентът е дал своя принос, когато се е спорило по тази сделка, като е свикал всички икономисти на БСП.
През 2003 г. тогавашният финансов министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев направиха мащабна сделка с външния дълг на България - най-голямата, правена изобщо. При нея български брейди облигации за 1.327 млрд. долара бяха деноминирани в евро при курс на долара около 2.20 лева. Посредник беше инвестиционната банка "Мерил Линч".
Фиксираната дотогава лихва беше заменена с друга в името на "гъвкавото управление на дълга" - нещо, срещу което се противопостави и тогавашният управител на БНБ Светослав Гаврийски. Гаврийски е и участник при договарянето на българския дълг в облигации (т.нар. брейдита) след мораториума за плащането му, наложен от Луканов.
Аргументите на Велчев и Катев за преобръщането на дълга бяха, че България само печели. Последващото обезценяване на долара обаче фактически донесе печалби само на държателите на българските ценни книжа, като по различни оценки те са спечелили между 70 стотинки и 1 лев на всеки долар.
Обръщането на част от българските брейдита в нови глобални облигации беше предшествано от изкупувания на брейдита от правителството на Симеон, като за сделките - противно на всички правила, се разшумя и цената на книжата на финансовите пазари се вдигна. Заради което, разбира се, българската държава плати по-скъпо за намалението на дълга си.
Според Иван Костов това е сделка, за която още тогава се е виждало, че се прави в полза на държателите на дълга. "Да се установи дали МФ е извършило операциите по замяна на интересите на българския данъкоплатец или замяната е станала в интерес на банките кредитори. Последиците от сделката са част от средносрочната перспектива от финансовия план на страната. Трябва да е ясно откъде произтичат загубите, които са нараснали", каза още Костов.
След замяната, глобалните облигации, сменили част от брейдитата, вече са известни като junk bonds.
