В името на „борбата с корупцията", шефовете на частни фирми, кандидат-депутати и хора от неправителствения сектор ще бъдат принудени да декларират имуществото си, докато хората в управлението на НЕК и на държавните и общински фирми няма да бъдат проверявани от Сметната палата. Това е логиката на странния Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, дело на партия РЗС.
Текстът беше приет на първо четене в парламента със съмнително висока скорост - без да мине през парламентарните комисии и обществено обсъждане. „За" гласуваха от ГЕРБ и „Синята коалиция". Експерти и даже самата Сметна палата го обявиха за откровено популистки.
В студиото на bTV адвокат Емил Василев от сменилата няколко пъти своите политически партньори партия не съумя да защити закона. Той не даде никакво обяснение защо държавните фирми минават „между капките", при положение, че някои от най-големите злоупотреби през последните години са точно там.
„Преценили сме, че трябва на този етап да декларират шефовете на ЕРП-тата, на ВиК-тата, на топлофикациите на дружествата, които се занимават със снабдяване на газ", каза той и все пак допълни, че ще провери възможностите между двете четения в текстовете да се „пришие" и Националната електрическа компания.
Шефът на Сметната палата Валери Димитров попита каква е целта да се проверяват кандидат-депутатите, при положение, че повечето от тях изобщо няма да влязат в НС. По думите му това единствено би претоварило ведомството.
„Поправките променят изцяло закона. Този, които има досег до публичните пари, има властови възможности, с които би могъл да злоупотреби, той трябва да е в светлината на прожекторите. Тези промени противоречат изцяло на идеологията на този закон, който всяка година се наблюдава от ЕК, но никога не е ставало дума за коренна промяна", коментира Димитров.
Ръководителят на правния екип на фондация „Достъп до информация" Александър Кашъмов коментира, че роднините на хора, заемащи ръководни позиции, не се задължават да декларират доходите си и пак остава възможността да се стига до казуси като „Батко и Братко".
Той разкритикува е искането отчет да дават членовете на управителните съвети на неправителствени организации в обществена полза, тъй като те не получават държавна субсидия. Пред „Капитал" Иванка Иванова от „Отворено общество" коментира, че до 50 000 души ще трябва да бъдат проверени от Сметната палата само по перото „Граждански сектор". В него влизат дори училищни настоятелства и спортни клубове. Всичките те така или иначе подават финансови отчети и отчети за дейността към Министерството на правосъдието.
„Винаги целта е да бъдем осмивани, омаловажавани, наричани дори гейове, но идва видов ден", пророкува Емил Василев.
