Нарича себе си "големият майстор" в политиката и казва: "Аз съм държавата" - турският премиер Реджеп Ердоган очевидно си вярва и най-вече никак не харесва опозицията. Неслучайно сравненията с Владимир Путин зачестиха.
В петък Турция блокира социалната мрежа Туитър - само няколко часа, след като министър-председателят заплаши, че ще я „измете", заради изтичането на записи от подслушани телефонни разговори, които уронват авторитета му. Ердоган заплаши с подобна съдба и Facebook, и Youtube.
Потребителите, които се опитват да влязат в системата за микроблогинг, са пренасочвани към съобщение от турския телекомуникационен регулатор, което информира за спирането на сайта, позовайки се на съдебно решение.
„Не ми пука какво казва международната общност. Всички ще разберат силата на турската република", заяви Ердоган преди ден, след като потребители на Туитър публикуваха документи, които доказват участието му в корупционни практики - твърдения, които той отрича.
От офиса на Ердоган заявяват, че Туитър не е реагирал на законовите разпореждания да премахне някои линкове от съдържанието си и това е принудило властите да действат. От компанията все още не са дали официален коментар по случая.
Реакцията на президента в Туитър
Турският президент Абдулах Гюл се обяви срещу забраната, като публикува позицията си в Туитър. В нея той заявява, че е технически невъзможно изцяло да бъде блокиран достъпът до платформи, използвани в целия свят и изрази надежда, че решението скоро ще бъде отменено. Гюл казва още, че сайтове трябва да бъдат блокирани единствено, ако нарушават неприкосновеността на личния живот.
Абдулах Гюл изгуби близо 80 000 от последователите си в Туитър, след като през февруари подписа спорния закон, който дава право на правителството да контролира интернет пространството.
Тези потребители, които като президента са успели да заобиколят забраната, изразяват възмущението си в социалната медия. Туитър публикува съобщение на английски и на турски, в което информира потребителите как да публикуват туитове чрез текстови съобщения.
Турската опозиция заяви, че ще опита да промени това решение.
Позоваване на спорен закон
В началото на февруари турският парламент одобри спорния закон за защита на информацията, който позволява блокирането на интернет сайтове дори и без решение на съда. Освен това интернет-доставчиците са задължени да съхраняват данни на потребителите в продължение на 2 години, както и да ги предоставят по искане на властите.
Според опозицията законът е опит за налагане на цензура, която цели да се пресече пътя на критиката срещу правителството на Ердоган. Западни организации определиха проекта като посегателство над личната свобода на гражданите.
И досега определени турски сайтове, ползвани като интернет платформи за критиката срещу властта и като комуникационни канали на протестиращите, бяха блокирани. Това обаче се случваше само със съдебно решение. Основен аргумент за новия закон според правителството е защитата на подрастващите от вредно влияние в интернет и предпазването им от наркотици и порнография.
Законът влиза в сила в годината, в която в страната предстои провеждането на местни избори - през пролетта, а през лятото и на президентски. Те могат да поставят властта на Ердоган на изпитание, съдейки по безпрецедентните протести срещу авторитарния му стил на управление от миналата година.
От друга страна изборите засилват у самия Ердоган желанието да играе все по-агресивно ролята на "твърдата ръка", която не прави компромиси, и така да трупа точки сред избирателите си, особено извън столицата.
