България - в европакта, но няма да вдига данъци

25 страни-членки на Европейския съюз, сред които и България, подкрепиха европейския пакт в името на финансовата дисциплина. Великобритания и Чехия отказаха. Лондон заяви намерението си още в края на м.г., Прага ще постави въпроса първо на референдум. Чешкият президент Вацлав Клаус също е против пакта, а липсва единство и в управляващата коалиция.

Документът определя таван за структурния дефицит - 0.5 процента от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване. Договорът предстои да бъде подписан в началото на март. За да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифициран от дванайсет страни.

Полша се опита да договори съгласието си за пакта срещу получаване на статут на наблюдател в бъдещите срещи на върха на 17-те страни в еврозоната. В крайна сметка се стигна до компромисен вариант - Полша, както и България и други страни, които не са приели еврото, ще участват в тези срещи, когато на тях се обсъждат важни финансови и икономически решения, които ще ги засягат в бъдеще.

В Пакта се призовава и за постигане на напредък в дискусията за координация на данъчните политики в посока на хармонизацията и уеднаквяването им. Министър-председателят Бойко Борисов обаче заяви, че този текст не задължава България да вдига данъците и той не би подкрепил подобно решение.

"Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход - на 1 март не подписваме, тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Този номер, който холандците направиха (по повод приемането ни в Шенген - б. р.), ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо", заяви Борисов. 

На срещата лидерите на европейските страни се договориха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да заработи година по-рано от първоначалните планове и да влезе в сила през юли т.г. През 2013 г. ЕСМ ще замести сегашния спасителен фонд. Механизмът на практика осигурява фонд от 500 милиарда евро, откъдето да се отпускат средства при спешна финансова нужда на всяка страна членка. 

Освен съгласието за пакта, беше приета и декларация за икономическия растеж и заетостта. В документа се акцентира на процеса на създаване на нови работни места и особено заетостта на младежите. "Без ускорение на икономическия ръст, проблемът с 23-те млн. безработни е ЕС не може да бъде решен", се казва в декларацията.

Лидерите и горещият картоф Гърция

Гърция и решаването на проблемите й беше коментирано по един или друг начин от лидерите на моторите на съюза - британския премиер Дейвид Камерън, френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел.

Въпреки затягането на финансовата дисциплина, трябва да се извърши рекапитализиране на банките и да се сложи край на "неяснотата около Гърция и нейния дълг", заяви Камерън. Той иронично коментира решението на Саркози едностранно, без да изчака европейските си партньори, да въведе данък върху финансовите транзакции, отбелязвайки, че благодарение на тази мярка Великобритания ще може да приеме "много френски банки".

"В момент, когато се борим за заетост и растеж, да се прави нещо подобно, което ще струва толкова много работни места, ми изглежда невероятно", посочи Камерън.

Германският канцлер Ангела Меркел защити обявената преди дни теза за необходимостта от контрол върху работата на гръцкото правителство за преодоляване на кризата. Берлин настояваше еврокомисар да контролира бюджета на закъсалата страна-членка на еврозоната, чието спасение струва милиарди евро на ЕС.

"Гърция е "особен случай" по редица причини. Тя не успя за спази договорките за преодоляване на кризата, освен това в случая с Атина става дума и за участие на частни кредитори, за разлика от случаите с Португалия или Ирландия, каза Меркел.

Френският президент Никола Саркози заяви, че преговорите за намаляване на гръцкия дълг напредват "в добра посока" и че има основания да се вярва, че през следващите няколко дни може да бъде бъде постигнато окончателно решение по въпроса.

Новините

Най-четените