Жители посрещнаха днес премиера Бойко Борисов с плакати и протести срещу сондажите за шистов газ, а той беше дошъл да реже ленти.
През август правителството подписа договор за проучване с американската фирма "Шеврон", позволяващ сондажи за шистов газ на територията на Добруджа. Ако сондажите покажат сериозни запаси, ще бъде подписан концесионен договор с "Шеврон". Откриването на тези алтернативни енергийни източници ще позволи на България да намали зависимостта си от руското синьо гориво.
Протестите обаче ядосаха министър-председателя. "Нищо няма да се случи, ако не ме дразните", с тези думи Борисов се обърна към гражданите, издигнали плакатите. Той припомни, че преди три-четири дни е имал разговори по темата, на която са присъствали още двама негови министри, където всичко е било обяснено и са посочени гаранции за безопасност.
"На тези, които издигат плакати, искам да им кажа, че продължават да изпълняват партийна повеля на някой. Ако това продължава, ще подпишем на инат", каза Борисов.
За или против шистовия газ
Срещу сондажите за шистов газ се обявяват досега публично предимно от средите на БСП. Наскоро кандидатът за президент от БСП Ивайло Калфин заяви, че ще инициира национален референдум за проучването и добива на шистов газ в България.
"Няма причина, която да оправдае използването на опасни за здравето и живота на хората и на природата технологии. Енергийната независимост на страната трябва да се гарантира не с използването на подобни технологии - заплаха за природата и за гражданите, а трябва да се постигне с изграждането на тези газопроводи, които са предвидени през България и Южен поток и Набуко и връзките със съседни страни, които се финансират по програми на ЕС", заяви Калфин.
Кандидатът на социалистите заяви, че ще постави тази тема на широко обсъждане и ще покани еколози от Франция, които там са успели да убедят обществеността и институциите, че е необходима забрана за проучванията и добива на шистов газ. Калфин бе категоричен, че не политизира темата и призова правителството да изчака с подписването на договора за шистов газ.
Тържествено
Премиерът тържествено откри обновената пешеходна зона на Добрич, в която са инвестирани 5 млн. лева, а строителните работи са приключили за по-малко от година. Обновяването на инфраструктурата, пътища, екология - това е залог за успех, посочи Борисов. После се разходи по велоалеята. По-късно се открива и обновено футболно игрище с изкуствена тревна настилка.
В Полша добивът на шистов газ започва през 2014 г.
Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви днес, че търговската експлоатация на находищата на шистов газ в Полша ще започне от 2014 г., предаде Франс прес.
"Запазвайки умерен оптимизъм, мога да кажа, че търговската експлоатация на шистов газ ще започне през 2014 г.", заяви Туск пред журналисти в Любочин (Северна Полша), едно от местата, където се проучват полски находища, оценявани като най-големите в Европа.
Според него Полша би могла да достигне "газова обезпеченост" през 2035 г. и след дългогодишна зависимост от Русия страната ще добие автономност в тази област.
Туск е получил гаранции, че сондажите и проучванията, които се правят, няма да изложат на опасност околната среда.
"Това е много важно за нас", увери той. Според него "това е аргумент в тази голяма дискусия в Европа по въпроса дали шистовият газ е приемлив или не".
Полша мечтае да стане новото енергийно Елдорадо благодарение на огромните си залежи от шистов газ, оценявани от специалисти на 5.3 трилиона куб. метра. Този обем може да задоволи вътрешното търсене през следващите 300 години. Досега в страната са издадени 100 лиценза за проучване на нетрадиционните газови находища, включително на чуждестранни компании.
Европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер посочи на конгрес на Европейската народна партия на 9 септември в полския град Вроцлав, че би искал използването на шистов газ да бъде подчинено на общи правила на общността.
Трябва да имаме високи изисквания по въпроса за сигурността и за нормите за защита на околната среда, заяви той пред журналисти.
"Най-добрият начин за действие е нормите да се европеизират. Ще представим на страните членки предложения през пролетта," посочи Йотингер.
Еврокомисарят изрази желание за приемане на "общи правила за защита на околната среда, за да могат страните членки да дават разрешителни за експлоатация при ясна рамка".
Ситуацията ми напомня следната сцена от "репортажите" на Георги Марков: Същата есен се озовах в санаториума за туберкулозни студенти край Владая и от това време съм запомнил странната среща с Георги Димитров. Бяха тежки години и много хора умираха от туберкулоза. Но в този студентски санаториум атмосферата бе винаги оптимистична, весела. Вечер всички, които можеха да стават от леглата си, слизаха в хола, където сядаха да играят табла, шах или карти. Главно се играеше бридж на приятелски начала. Комарът бе напълно непознат. Една ранна вечер, датата не помня, но преваляваше сняг, в хола се бяхме събрали около 40 студенти и студентки, играчи и кибици, които бяхме заобиколили масите. Всички бяха улисани в игрите, чуваше се обикновената полуглъч, просечена от време на време от кашлица. Внезапно входната врата се отвори. Бях седнал с лице към вратата и видях да се появява „вождът и учителят на българския народ“. С него беше и телохранителят му, който, мисля, се казваше Кольо Моряка. Димитров се спря за миг, огледа се и сякаш беше готов за обичайното шумно посрещане, аплодисменти и скандирания на името му. Дори лицето му бе приело този снизходителен израз на човек, който е свикнал с приветствия. Ала странно, никой дори не повдигна глава от масата, сякаш бе влязъл бай Николай портиерът. Видях, че всички бяха толкова улисани в игрите, че нито един от студентите не забеляза влезлия. Изглежда, че само аз го следях с особено любопитство. Той продължаваше да стои при вратата и сякаш сам не можеше да повярва, че появяването му не бе предизвикало никаква реакция. Човекът, когото пропагандната машина на режима наричаше „най-великия българин“, който бе придружаван от нестихващото ехо на собственото му име, който явно сам се смяташе за свръх-герой или полубог, внезапно се сблъска със студено пренебрежение. Ако той беше нормален гражданин, нямаше да му бъде трудно да открие, че хората просто не бяха го видели. Между тях имаше немалко комунисти. Но параноята му се развихри с пълна сила. Забелязах как лицето му смени цвета си, адамовата му ябълка заигра, очите му пламнаха и в следващия миг той нададе пронизителен писклив вик: „Студентииии! Какво е това Монте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли народът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“ Той продължаваше да крещи като луд, беше напълно извън себе си и гледайки го, аз си мислех колко нищожен и малък беше този човек, който можеше да изригне с такава омраза и ненавист заради едно наистина невинно пренебрежение. Лицето му трепереше, ръцете му трепереха, цялото му тяло се друсаше. Всички студенти моментално се обърнаха, мнозина скочиха на крака, един с по-голямо самообладание се опита да каже нещо извинително, но лайпцигският лъв ревеше до скъсване на гласа, след което изхвърча навън и тресна вратата. Някои след това казаха, че бил пиян. Но от този момент студентският санаториум, в който ми бе съдено да прекарам много пъти дълги месеци, беше единственото лечебно заведение в страната, където внасянето на карти за игра бе смятано едва ли не за национално предателство. http://chitanka.info/text/2898/3#textstart
Ванка, да е държавник да помисли. Като е мутра - квот му щукне, това ще е.
Гъз на инат ...
1-во никакъв газ няма при нас, па дори и шихтов, 2-ро, през 2035 г ще е необходима вода за резервоарите на леки коли, т.е. технологията с газовите уредби ще умре 3-то,ако ви треба за отопление, отдавна да бяхме минали на соларни топлообменни източници. Тъй че, кой Ви сра в гащите, като слушахте какво ставало в полша?!