Журналисти, социолози, ПР-и и продуценти да декларират своите доходи и имоти пред Сметната палата, искат от парламентарната група на "Атака". Вчера в Народното събрание е внесен проект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Автори на поправката са Волен Сидеров, Деница Гаджева, Магдалена Ташева, ПР-ът на партията Миглена Александрова, Гален Монев, Николай Александров, Кристиян Димитров, Станислав Станилов и Павел Шопов.
"Атака" иска към списъка на задължените лица да се добавят "собствениците и служителите на електронните и печатните медии, електронните сайтове, социологическите агенции, ПР-агенциите и продуцентските къщи".
В мотивите към законопроекта се твърди: "В медиите работят журналисти и служители с голяма известност и гражданите често, и не случайно, се интересуват от обстоятелствата, свързани с тях, с техните доходи и имущества, които до момента са скрити и неясни за обществото. Говори се за огромни и неприлични по размер доходи и имущества на някои от тях и осветляването им ще бъде само от полза за спиране на спекулациите".
Депутатите от "Атака" смятат, че те "трябва да бъдат на показ относно същите обстоятелства, които те разследват, за които задават въпроси и интерпретират". Народните представители твърдят, че е "известно", че гореописаните лица "много често осъществяват нарушения на данъчното законодателство, свързани с пране на пари, търговия с влияние и редица корупционни практики". В текста на законодателите обаче липсват примери, илюстриращи твърденията им.
Инициативата на "Атака" се появява в разгара на конфликта между Цветан Василев и Делян Пеевски, в който прозвучаха двустранни обвинения и признания за употреба на медии (включително извън България) за политически и частни цели.
Вчера друг депутат от "Атака" - Иван Димитров - изпрати сигнал до ДАНС, МВР и Комисията за борба с корупцията в Народното събрание, в който настоява сезираните институции да проверят дали има целенасочено източване на КТБ от мажоритарния й собственик Цветан Василев. В същия сигнал депутатът изисква да се провери собствеността на Василев в дружествата, контролиращи трите частни национални телевизии - bTV, Нова ТВ и ТВ7, без да уточнява каква е връзката между тях и поставянето на КТБ под специален надзор.
Интересно е, че в новия законопроект на "Атака" депутатите са пропуснали да дефинират някои въпроси. Например, не става ясно дали в обхвата на определението "служители на електронни и печатни медии" влизат и хората, които не се занимават с журналистическа дейност.
Не е уточнено какво се разбира под "електронни сайтове" - дали става дума за информационни агенции, лични блогове, социални мрежи или за произволна страница в интернет пространството.
Не е отбелязано и на какво правно основание се разширява обхватът на задължените лица извън дейностите и длъжностите, които използват публичен ресурс и се регулират по закон.
През март 2013 г., точно преди разпускането на 41-то Народно събрание, лидерът на РЗС Яне Янев внесе аналогичен законопроект, с който настояваше да се разкрие информацията за доходите и имуществото на работодатели, синдикати, мениджърите на електроразпределителните дружества, директорите на неправителствените организации, както и кандидат-депутатите.
Това предизвика силни критики срещу потенциалните нарушения на правото на информация, като дори накара представителите на бизнеса да напуснат Съвета за тристранно сътрудничество. Само три месеца след приемането на закона, поправката "Янев" беше отменена.
