Заради избухналия в събота сексскандал, директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан подаде оставка, предадоха световните агенции.
Той беше задържан в събота след повдигнати обвинения за сексуално нападение от камериерка в луксозния хотел "Софител", където Строс-Кан е отсядал.
В момента шефът на МВФ е в небезизвестния нюйоркски затвор "Райкърс айлънд", след като съдът в Манхатън отказа да го пусне под гаранция поради съмнения, че може да напусне страната и да се укрие в чужбина.
"С цялата възможна твърдост отричам всички обвинения, повдигнати срещу мен", се казва в официално изявление на Строс-Кан, публикувано от МВФ. Той обяснява, че се оттегля, за да предпази институцията, на която е служил "с чест и отдаденост". Строс-Кан посочва, че иска да посвети цялата си сила, време и енергия да докаже невинността си.
Днес той отново ще иска освобождаване под гаранция. 62-годишният Строс-Кан е поставен под наблюдение, за да не посегне на живота си докато е в затвора. Според анонимен източник той е проверяван на всеки 15-30 минути. Облечен е с анцуг и в обувки без връзки.
Според Норман Сийбрук, председател на съюза на служителите в затворите, Строс-Кан е направил или казал нещо по време на прегледа му за психическото му здраве, което е притеснило лекарите и те са преценили, че той трябва да се наблюдава денонощно.
Като евентуални кандидати за поста на Строс-Кан се спрягат бившият британски премиер Гордън Браун, френският финансов и икономически министър Кристин Лагард, бившият турски министър на финансите Кемал Дервиш, изпълнителният директор на Дойче банк Акерман, египтянинът Мохамад ел Ериан - изпълнителен директор на най-големия облигационен фонд в света - Pacific Investment Management Company (Pimco).
Относно самоличността на камериерката се споменава името на Нафисату Диало - 33-годишна жена от Гвинея, която има 16-годишна дъщеря. Според публикации във френския печат тя живее сама в нюйоркския квартал Бронкс в доста скромно жилище. От около три години работи като камериерка в луксозния хотел "Софител" в Ню Йорк.
Нафисату Диало разбрала от телевизията името на нейния нападател. Тя въобще не е подозирала, че става въпрос за директора на МВФ.
Следващото явяване на Строс-Кан пред съда в Ню Йорк е насрочено за петък. Тогава ще стане ясно дали срещу него ще започне съдебен процес.
Във Франция го смятат за жертва
Френската върхушка възприема като жертва Строс-Кан, вместо травматизираната камериерка, която според полицията той е нападнал, пише "Ню Йорк Таймс" в публикация по темата, озаглавена: "Droit du Dirty Old Men" (игра на думи, включваща част от историческото понятие "Droit de/du seigneur" - право на феодала да прекара първата брачна нощ с булката на васала си).
"Ако това се беше случило в Париж, случаят никога нямаше да излезе на бял свят. Жената щеше да бъде запитана дискретно дали смята, че си струва да си рискува работата и разрешението за пребиваване.
Щеше да й се напомни, че съдът ще избира между нейните думи и неговите, и, казано в прав текст, на кого биха повярвали хората? На духовития известен мъж с влиятелни приятели, или на госпожа Никоя?
Френските политици се славят като серийни съблазнители и по правило никой не им прави проблем за това. Широко възприето е, че един мъж политик може да съчетава ефективна работа със склонността да си ляга с възможно най-много жени. И може би наистина е така - французите се хранят балансирано и имат много енергия.
Опасността обаче се състои в това, че репутацията им на "разгонени зайци", както се изразяват французите, им дава усещане за безнаказаност. Сигурно има тънка граница между това да мислиш, че понеже си могъщ и известен всеки би се поддал на чара ти и това да смяташ, че всеки, който се противи, е неразумен. По тази логика излиза, че като караш насилствено някого да прави секс с теб, просто го караш да приеме неизбежното. Абсолютно в стила на Луи Четиринайсети.
Освен това съществува тънка граница и между сексуалната и законовата безнаказаност.
През 2004 г. бившият френски премиер Ален Жупе беше осъден за корупция. Той получи условна присъда от 18 месеца затвор и му беше забранено да заема обществена длъжност за десет години, защото, по думите на съдията, е "предал доверието на народа". Той обаче обжалва присъдата и сега е външен министър, който представлява Франция на световната сцена.
Жак Ширак беше уличен в същия скандал, но се възползва от президентския имунитет до 2007 г. Оттогава всички опити той да бъде подведен под отговорност стигат до задънена улица и цялата история се превърна в нещо като виц.
Най-показателният паралел със случая на Строс-Кан е този с Роман Полански. Колкото и талантлив режисьор да е той, през 1978 г. Полански избяга от Съединените щати във Франция, за да не бъде осъден за незаконен секс с 13-годишно момиче. Когато беше арестуван в Швейцария през 2009 г. по искане на американските власти, цялото културно съсловие във Франция надигна глас в негова защита.
На тазгодишната церемония по връчването на наградите "Сезар" (Френският еквивалент на Оскарите) Полански получи награда за филма "Писател в сянка", който, според най-уважавания френски всекидневник, "Монд", "бележи неговото завръщане в семейството след проблемите му с правосъдието". Все едно става дума за глоба за превишена скорост.
...Дори Доминик Строс-Кан да бъде осъден и да му се наложи да лежи в затвора, някой ден той ще се завърне във Франция, ще публикува автобиографията си (която, разбира се, ще бъде адаптирана за големия екран от Роман Полански) и в крайна сметка ще стане министър. Например министър на равнопоставеността между половете?"