София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го арестуват - той се е познавал добре с Левски и е бил съмишленик на комитетското дело. Но причината да го потърсят властите е друга.
"... Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието до мястото, гдето щеше да бъде обесен В. Левски. "На мястото има много заптиета. Посреща го мютесарифинът Мазхар паша. Поп Тодор продължава да трепери и очаква най-лошото.
"Ами, ако Левски издаде, че ме познава?!" - с тази мисъл поглежда Мазхар паша в очите и вижда там изписана собствената си смъртна присъда. Но на мютесарифина достатъчно му се спи в този ранен час, за да забележи с отегчения си поглед, че попът е пребледнял от страх. Сочи му Левски и казва: "Иди там, та според вярата ви извършете вашето." И отстъпва няколко крачки, за да ги остави насаме.
Поп Тодор доближава Левски. Не смее да го погледне в очите, защото вече се срамува от собственото си малодушие. Левски с нищо не показва, че го познава. "Стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед". Изповедта започва. Първо се прекръства. След това казва, че всичко, каквото е правил, е мислел, че е за народа. И моли за прошка Бога и народа.
Признава, че е убил едно момче. Поп Тодор го изслушва и започва да чете молитва, но Левски го прекъсва. "Той ме пресече и каза: "Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името "йеродякон Игнатий" - и след малко мълчание прибави: - Моли се, отче, не за мен, а за отечество България"...
Докато изрича тези думи, "беше хладен, но малко заплака (очите му се напълниха със сълзи)", както отбелязва в записката си поп Тодор. Изповедта свършва. Поп Тодор си тръгва...
В паметта му остават завинаги последните изповедни думи на Левски "Споменавай ме в молитвите си, отче попе..." Вижда насълзените му очи. Чува тихия му изповеден глас. Студеният февруарски вятър докрай му напомня за ледения полъх на Смъртта, която приближава... Тя го настига на 6 декември 1891 година. Умира на 55 години - анонимно, в леглото си. И сигурно от тази последна среща с Левски разбира, че всеки рано или късно умира, но не всеки живее... Свободно!
София, 19 февруари 2013 г.
Днес никой не знае за поп Тодор Стоянов Митов. А трябва. Защото подобно на него, всеки трябва да изповяда Левски- да види не само неговата сила, но и неговата слабост. Да види неговите най- искрени сълзи и да чуе неговия най- съкровен глас. Сълзите и гласът на една до болка човешка изповед!
днес - 140 години български срам, левски, предаден от българи и убит от бездействието на други българи... колкото и да се опитват да героизират ситуацията разни историци - мръсна семка сме. "- Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета? - Не знам, ага. - Аз така заповядах. Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима. И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш... "
А ти, чистата семка, защо си написал Левски с малка буква? Гледам и в началото на изреченията не я слагаш, значи вероятно от криворазбрана принципност, че във форуми се пише с малка буква. И от мързел да натиснеш един клавиш в повече. Тръгнал да критикува какво направили/не направили преди 140 години. Хайде, дай ни пример ти, днес. Или по-добре просто млъкни. Вечна памет на Апостола.
@ strawsPulledAtRandom нарича се стилов маркер, и по форуми не пиша, това е коментар под статия, образовай се пример мога да дам само със себе си - думата ми на две не става, и никой никога не съм предавал. не ме наричай 'чиста семка', а чети какво съм написал - 'мръсна семка сме' - и аз, и ти, и съседа, дето днеска е революционер, а утре става пръв доносник. поздрави
Естествено, че не е форум, а коментари под статия - просто това е моят стилов маркер Иначе, респект. Сигурен съм, че ако беше живял преди век и половина, щеше да спасиш Левски. Малко са истински коравите мъже, които не са предатели и думата им на две не става. Казах ли "респект"?
ако е бил в моето обкръжение, поне щях да опитам. някой сме мъже, други имитират да, каза за респекта, даже лека тавтология се получи, простено ти е. можеш да продължиш да се опитваш да иронизираш до утре, но това не променя факта, че левски е бил предаден и изоставен само и единствено от българи, негови 'братя по оружие'... на маса.
Добре де, факт, предаден е от българи. Това причина ли е апокалиптично да се тръшкаш каква проклета ни е семката? Че имаме мърша, имаме. Австрийците нямат ли? Хитлер като е австриец, те дали се самоунижават така? Кой има полза от гръмки думи и крайни изказвания? И не мога да те разбера - уж всички сме били с лоша семка (включително и ти самият, сам го писа), ама пък от друга страна, пет реда нататък, точно ти си щял да направиш нещо и не си бил предател. Е, последно?? Значи поне себе си не смяташ за лош (остава и да се смяташе), тогава защо са тези крайности? Спри малко и преклони глава пред поне един българин, който заслужава цялото ни уважение и възхищение (я, ето, че имало... при това не е бил само един).
просто констатирах, тръшкането го оставих на теб споменаването на личните ми качества беше в отговор на конкретен въпрос - не си четеш постовете