68% от българите одобряват използването на "минимално насилие" върху децата - шамари, издърпване на ухо, пляскане. Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ за идеите, заложени в проекта на Закона за детето.
С измененията към понятието насилие освен физическото, сексуалното и психическото се добавят емоционалното и икономическото.
Икономическото насилие вече е уредено в Закона за защита от домашното насилие. За такова се смята налагането на пълен контрол над домашния бюджет от страна на член на семейството, който евентуално си присвоява всички семейни доходи. Това означава да не отпускате пари на децата си за дневни и други нужди.
За насилие върху дете ще се смята и домашното насилие, извършено в негово присъствие. Предвижда се също полицията принудително да извежда насилника от жилището, ако той не го направи доброволно в изпълнение на наложена от съда такава мярка.
83 на сто от участниците в проучването се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето, предаде БТА. Социолозите обаче коментират, че сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос.
От една страна 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват силови възпитателни методи, а от друга - 65 на сто от същите одобряват използването на шамар например.
Само 43% пък са "за" детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права.
Привърженици на възпитателни мерки с насилие се срещат във всяко поколение, коментират още социолозите, цитирани от "Фокус". Има обаче тенденция - колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на минимално насилие.
Въпреки това, дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите. Може да се предполага, че отговорите на подобен въпрос в някаква степен са косвен индикатор за прилагането на минимално насилие.
В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез методите на „минималното насилие", заявяват още от НЦИОМ. Според данните близо 60 на сто посочват, че е нужно при развод специалисти психолози да следят за спазване на правата им и да ги защитават.
70% от интервюираните обаче са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали, и да се откликва веднага, дори да съществува риск сигналът да се окаже фалшив.
Сред предложенията за права на детето най-висока подкрепа получава закрилата срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности - 93%.
Мнозинството - 91%, подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи. Според 83 на сто надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.
85% смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 г. 74 на сто пък са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 ч.
За повечето от анкетираните - 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки.
Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар да са по-слабо одобрявани, също са приемливи. Домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и масовите очаквания са дейността им да бъде свивана.
Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86 на сто. За 76% от анкетираните в такива случаи трябва да се ограничат родителските права.
Промените в Закона за закрила на детето включват още регистър на лица - насилници и педофили, за да може преди да бъде назначен специалист за работа с деца, работодателят да направи справка.
