ГЕРБ внесе три жалби до Конституционния съд заради нередности в предсрочните парламентарни избори на 12 май. Първата жалба, както се очакваше, е за цялостно касиране на резултата от вота. Мотивът на ГЕРБ е ясен - скандалът с разкритите 350 000 бюлетини от Костинброд в деня на размисъл, заради които Бойко Борисов и Цветан Цветанов влязоха в задочен спор с главния прокурор Сотир Цацаров.
В следобедните часове на 11 май TV7 гръмна с новината, че ГЕРБ готви чудовищна фалшификация на вота на българските избиратели. Опозиционните партии веднага дадоха пресконференции, с които възроптаха срещу диктатурата на Борисов и свитата му. Пет дни по-късно ЦИК реши, че според правилата на Изборния кодекс агитация няма, защото никъде в ефир не е прозвучал призив за гласуване на определена политическа партия.
„Смятаме, че са налице съществени нарушения в деня за размисъл и в изборния ден. Приложили сме и доказателства за тези съществени нарушения", заяви Красимир Ципов от ГЕРБ. Той се яви с колегите си Димитър Лазаров и Емил Радев.
Искането за касиране на вота е подписано от 96 депутати от ГЕРБ. Само един от групата на партията в парламента не е подписал жалбата - това е Александър Ненков, син на конституционния съдия Румен Ненков.
ГЕРБ внася до Конституционния съд още две жалби за оспорване на изборите - на РЗС и на партия „Национален фронт за спасение на България", която остана извън парламента с 3.8%. Те са подписани от 48 депутати, колкото е минималното законово изискване за сезиране на КС.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов първи оспори резултатите от изборите, подозирайки манипулация, която да остави партията му извън парламента.
РЗС пък поиска касиране на 51 000 гласа в Турция, които счита за недействителни. Партията на Яне Янев опита да внесе въпроса до конституционните съдии чрез служебния премиер Марин Райков, който обаче не видя основания за това. Същото РЗС направи през 2009 г., когато в крайна сметка един мандат бе отнет от ДПС и даден на ГЕРБ.
