Само месец след психотрилъра в Лясковец спомените са размити. Няма вече думи за загиналия спецполицай и ранените му колеги, няма спомен от случилото се, няма въпроси, няма и отговори. Е, да, МВР посочи виновни, извади ги пред строя и отговорът на въпроса „кой носи истинската отговорност" стана ненужен.
Има обаче един нов герой - център на медийно внимание и съпътстван от странни внушения.
Майката на убиеца - новият герой
„Те бяха в стаята ни, за какво да го обвинявам, аз не съм отишла в полицията или у тях да го убивам" - това са думите на Стефанка, в първото от серията „ексклузивни" нейни интервюта. Тези й думи бяха чути. Чуха ги онези, които си казаха „и тя жената не е добре", но чуха ги и онези, които разпалено коментираха „права е, как така ще им влизат в къщата". Тук някъде историята какво точно се случи в Лясковец спря да има значение. Разговорите между консуматорите на медиен шум се преместиха другаде. В нищото останаха въпросите: съществуват ли граници пред медиите? Какъв е срокът на годност на една новина? Как се избират хората, които да говорят? Кой носи отговорност, когато се създават герои?
„Най-добре се държи майката на Петко..." похвалата дойде лично от главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред БНР. Всичко това няма и месец, след като командос от отряда за борба с тероризма беше убит, а трима негови колеги ранени и може би инвалидизирани за цял живот. Странни думи, от човек, който, носи цялата отговорност за функционирането системата, ведно със „своя гръб" - министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. И то само няколко седмици след като системата е загубил 4-ма от своите елитни кадри.
Тук остана незададен много важният въпрос каква точно е ролята на майката в „лудостта" на Петко? Какво е правила Стефанка по време на стрелбата в злополучната сутрин? Възможно ли е да е помагала на сина си в огъня срещу баретите? Не е ли очаквано майката, която става ясно, е основен съучастник в отшелническия живот на Петко през последните четири години, да защитава сина си?
Стреляла ли е Стефанка?
Защо изведнъж и медии, и ръководство на МВР започнаха да говорят за Стефанка? Тя се превърна в ценен свидетел за МВР срещу своите - двамата полицаи съгледвачи, единствените виновни според доклада на вътрешния министър.
„Тя има много роднини, които я подкрепят, много приятелки, които я търсят, и ние сме учудени от това. Това е причината, поради която смятаме, че тази жена няма психични проблеми" Думите са на пастор Петър Благинов от евангелския център за временно настаняване в Горна Оряховица, където в момента живее Стефанка. И това е само малък щрих от портрета на майката герой от Лясковец, който упорито се рисува през медиите. От ляво и от дясно валят „доказателства" за здравия разум на тази жена - знаела телефоните на приятелките си наизуст, била много общителна, идвали да я посещават близки. Кой дирижира това говорене? Свършиха ли експертите или вече диагнозите ги слагаме по впечатления?
Интересно е и защо никой не обърна внимание на думите на Стефанка през Нова телевизия веднага след инцидента - "Като почват едни гръмотевици в петък сутринта, като почват едни гърмежи. И ние ставаме, ходихме до тоалетната и си легнахме. И той вика: "Майко, какво е туй?" и отива да гледа, а те в коридора ми през спалнята ми с една стълба през прозореца се покачили."
Защо майка и син ходят заедно до тоалетната? В една спалня ли са спели двамата? Къде остана версията за властната майка? И защо ръководството на полицията толкова внимава да не ядоса майката на убиеца?
Представлението в "къщата на ужасите"
На Разпети петък Стефанка заведе журналисти в къщата си - нали не мислите, че сама се е сетила да го направи или че може да го организира сама.
Следите от куршуми и кръв трябваше да бъдат показани, за да помогнат да се намерят 600 лв. за прозорец на изпочупената къща. Отново въпроси нямаше. Тишина. Говореше само майката на убиеца. Безумна игра на жертви и герои, в която човек остава с впечатлението обаче, че ролите са разменени. Една история, която продължава да бъде неразбрана.
На 14 март спецполицаят загина и други трима негови колеги бяха ранени, след като Петко Петков от Лясковец стреля по тях с незаконно притежавано оръжие. Операцията беше проведена след множество заплахи от страна на Петко към децата от училището, което се намира на метри от дома му.
В Лясковец животът продължава. Децата са в училище вече спокойни. Родители помнят страха от лудостта. По телевизията една майка стана герой с разбитата си къща. Други мислят как да построят паметник на баретата Емил Шарков - техният герой.
След участието си в предсването на Карбовски, съм сигурна, че тази жена не само че има отклонения, а е един типичен асоциален тип, възпитал с поведението си един социопат. За съжаление в резултат си отиде Шарков, когото познавам пак само от малкия екран и за когото съм сигурна, че е бил на своето място в иначе обърканото ни общество. Асоциалната и социопатът събират непрекъснато обществено внимание и това според мен е нездраво, медиите не са на мястото си в тази история, а както се вижда и мн. други знайни и незнайни специалисти, които постфактум се произнасят по темата (между които и аз), накрая ще развием съжаление към този безчуствен ятак на социопата и ще получим герой, а Шарков.................Единственото, което ми дава капка, макар и тъжна надежда е, че в няколко магазина вече виждам пълни кутии с малки помощи от явно много хора за семейството на загиналия за добруването на децата от едно българско училище.
Ами, след като одиозни екземпляри биват номинирани за национални представители в Европарламента, сенчести фигури държат в ръцете си огромната част от българската икономика, а доказани престъпници с влезли в сила присъди се разхождат по улиците – какво странно има, че индивиди със спорно психическо здраве и съмнения за съучастие в престъпление се превръщат в медийни герои? И обратната страна на същия медал: истинските герои тихо изчезват в медийната мътилка. Героизмът не продава... за разлика от показния идиотизъм, кухненските емоции и други подобни „културни феномени“. Не бих се учудил, ако поканят тази жена в някой ВИП Брадър или друг подобен концентратор на народното внимание. Защото нали това значи ВИП на български – просто да си известен? Е, известна е... Едва ли нещо друго може да се очаква от медии, чиято главна целева група са „консуматорите на медиен шум“ (брилянтна формулировка на Калина Петрова). Тук му е мястото пак да повторя: един от най-сериозните проблеми на България е, че у нас витае някакво странно неудобство, когато трябва да наречеш боклука боклук. Затова боклукът толкова лесно се превръща във ВИП.
Права е авторката, като казва, че заради умелите манипулации на медиите истинският герой - този, който загуби живота си, е лека полека забравен, докато злодеите биват превръщани в мъченици и жертви, едва ли не, на жестоките полиция и спецчасти. Това безумие може да се случи само тук, в Абсурдистан. Само тук убиецът ще бъде оплакван и оправдаван всячески, а жертвите му ще бъдат демонизирани и в последствие, избутвани в забрава... Защото така е по-изгодно на истинските виновници за тази трагедия. Една шушумига - ченге, сложен на поста главен секретар на МВР, който има мозък, колкото на гризач, ако не и по-малко. Същата тази шушумига я е шубе да поеме отговорност за собствените си издънки и удобно се крие, като посочва за виновници низшестоящи служители на местно ниво. Друг виновен е директорът на училището, който знаейки колко опасен е Петков, не е сигнализирал по-рано за потенциалния риск за учениците. За виновността на майката на убиеца дори няма смисъл да говорим. Но тя в момента се издига от медиите до пиедестала на майката-мъченица, която против волята си е въвлечена в кошмар от лошите полицаи, които нападат горкия й син!!! А дали някой от сервилните журналя се замисля, че същата тази особа, която те смятат за мъченица, може също да е стреляла по полицаите? И пак тя може би е насъсквала откачилия си син да се отбранява и да трепе наред! Но не...това би било твърде безинтересно за медиите и "техните консуматори"... На народа му дайте хляб и зрелища... Пък за справедливост или гражданско съзнание или общество недейте пита...Такива няма по тези ширини, или се срещат изключително рядко...
Аз герои в тая история не виждам. То вярно че баретите са пострадали при изпълнение на служебния си дълг, но да не забравяме, че един луд ги е попилял. Трудова злополука от нескопосаност и героизъм не е едно и също. Нищо че резултата е еднакъв.
Барети просто смях, а това че канят маика му е още по жалко, и баретите за нищо не ги бива а маиката явно има нужда от лекар
Карлуково Търси Таланти ...
Хаха, каке, плЮс от мен