Достойни граждани, обикновени опортюнисти, хора с каскети и партийни разузнавачи. На пръв поглед те правят едно и също - изнасят информация, документи или записи с данни за нещо нередно.
Някои се жалват анонимно на прокуратура, МВР и ДАНС, други търсят медиите или директно ходят в офиси на политици. Разликата между достойния човек и този с каскета е в мотивацията да търси анонимност - единият го прави от страх, докато другият не иска да се разбере по чия поръчка е помъкнал флашките, в които нерядко има и откровени компромати...
ТВ прокурори
В телевизионната ни демокрация комбинацията от анонимка и сензация е изключително важна. С нейна помощ вече не ни трябват съдии и прокурори - присъдата се чете в пряк ефир.
По време на управлението на ГЕРБ механизмът се разви до съвършенство - службите събират някаква информация за неудобен политик, бизнесмен или общественик, след което я дават на близките до властта медии. Журналистите я разкрасяват и тя вижда бял свят под формата на авторско „сензационно разследване", за да се раздуха случаят до абсолютна истерия.
Малко в стила на тоталитарните официози - още преди прокуратурата да се захване с мишената (ако въобще се стигне до там), тя вече е напълно и безвъзвратно разгромена, омаскарена и, като цяло, осъдена. Както е казал народът, ходи доказвай после, че нямаш сестра.
Който флашка вади...
Палачинката обаче се обърна в момента, в който протестите свалиха правителството. Изведнъж „загрижени хора от системата" въоръжиха опонентите на ГЕРБ и покорните им доскоро медии с богат арсенал от сигнали за злоупотреби на бившите управляващи. Така само за месец Бойко Борисов и компания трябваше да се обясняват за незаконното подслушване в МВР, странните си отношения с действащи прокурори и неясното предназначение на стотици хиляди бюлетини, складирани в печатницата на техен общински съветник.
Последното дойде в т.нар ден за размисъл и беше може би най-истерично отразено. Въпреки че прокуратурата още не е сигурна какво точно е намерила в Костинброд, на 11 май българите пред телевизорите разбраха, че някой иска да им подменя вота. После го имаха предвид в тъмната стаичка. За да е драмата пълна, два дни по-късно излезе и контраанонимка (с предполагаем подател в ДАНС), която обяви, че целият скандал с бюлетините е опозиционна манипулация.
„Който флашка вади, от флашка умира", индиректно каза Централната избирателна комисия, като обяви, че ден преди вота не е имало предизборна агитация. Дали обаче справедливостта възтържествува в момента, в който анонимните удари под кръста са се превърнали в позволено средство за всички политически играчи?
Има още какво да се чуе
„Според мен подслушването е произвело такава фонотека, че държавата дълго ще се тресе от подобни скандали", коментира журналистът Атанас Чобанов от сайта за разследвания „Биволъ". Според него има ясна връзка между анонимните сигнали и предизборната кампания. По думите на Чобанов, трудно може да се каже в кои случаи информацията наистина се изнася от хора с гражданска съвест и в кои просто се прикрива политическа поръчка.
Според експерта по медийно право проф. Нели Огнянова, държавата събира и допуска събирането на големи количества информация за личния живот на гражданите, а в цифровия свят копирането й с цел пълнене на флашки е твърде лесно. „Тъй като събраната информация има свойството да изтича, първо изискване е да не се събира информация, която не е строго необходима за законови цели", категорична е тя и допълва, че контролът ще е неефективен, докато има преплитания между власт, бизнес и организирана престъпност у нас.
„Медиите също имат заслуга, ако използват такава информация не само тогава, когато има преобладаващ обществен интерес. От тях зависи дали ще създават акустика на информацията от черния пазар", смята проф. Огнянова.
Проверка или сензация?
Атанас Чобанов посочва, че когато на „Биволъ" бъде предоставен някакъв документ (в т.ч. и чрез анонимната платформа BalkanLeaks), той и колегите му правят анализ на съдържанието, изпращача и файловете, а след това се опитват да потвърдят информацията с помощта други източници, включително чрез официални запитвания до държавни институции.
Понякога това не става или отнема време. Журналистът дава пример с печатницата в Костинброд, за която отдавна имало сигнал, но данните за възможна връзка между племенника на собствениците и Цветан Цветанов били потвърдени от втори източник само два дни преди прокурорската проверка.
По думите на Чобанов, в „Биволъ" в момента също работят по сигнали, които чакат потвърждение. „Имаме такива материали, някои са изключително скандални, но ние не търсим скандал, а достоверност", категоричен е той.
Получавали са и компромати, голяма част от които - съшити с бели конци. „Документите, когато изглеждат автентични, имат някакви реквизити: входящи номера, дати, печати, подписи... Тези неща са проверими", обяснява Атанас Чобанов, но допълва, че до „Биволъ" са стигали и изкусни фалшификати.
Моралът зад маската
„Винаги анонимността е имала възможна двойна употреба. Това затруднява и правните решения към анонимното говорене", смята проф. Нели Огнянова. Тя припомня, че само по себе си то не е незаконно, макар често да е свързано с незаконно събиране на данни или изнасяне на защитени от закона тайни.
Експертът по медийно право припомня, че в журналистиката има професионални стандарти: „Откъде е получена информацията, достоверна ли е, с каква цел се изнася, служи ли на целта да се информира обществото и да бъде избегната опасността то да бъде сериозно заблуждавано - или целта е дискредитиране на конкурент или политически опонент".
Според Атанас Чобанов, за анонимността не може да се говори еднозначно. „Неморално ли е да си държавен служител, да знаеш, че се вършат закононарушения, да ти е ясно, че йерархията на властта няма да ги разкрие ако ги сигнализираш по каналния ред и да ги дадеш анонимно на медиите? И от друга страна: морално ли е да разполагаш с властови ресурс и да подслушваш анонимно и противозаконно хора, които ще го научат в ситуация на шантаж?", пита той.
Според журналиста изтичането на информация изисква законови промени, след които външна структура да поеме контрола над специалните разузнавателни средства, а служителите със зависимости в МВР и ДАНС да бъдат уволнени.
Повече хора с лица
Ако съдим по чуждия опит, едно по-нормално и освободено от произвола на службите управление би трябвало да вдъхне на повече хора кураж да застанат с името си, когато сигнализират за злоупотреба.
Чобанов е съгласен: „Виждате, че институциите дават течове избирателно и конюнктурно, което обезкуражава подателите на сигнали. Ако прокуратурата се отнася сериозно към защитата на самоличността на подателите, ако защитата на свидетелите е ефикасна, а не прилича на фарс, ще има много повече хора, осмеляващи се да говорят".
Докато това се случи обаче в политическите игри всички удари ще са позволени.
