Дявол на доброто

Заглавието на този текст не е случайно. То е взаимствано от абсурдния, но емблематичен оксиморон, в който един нескопосан превод превърна идеята за супергероя.

На английски думата daredevil означава безразсъдно смел, безкомпромисен храбрец; етимологията й идва от това да ти стиска да предизвикаш дявола, да се противопоставиш на най-голямата опасност и да й устоиш.

В родния вариант обаче лутането в терминологията е превърнало самия протагонист в дявол, т.е. в нечестивец. И понеже няма как да симпатизираш на един антигерой, е направено уточнението, че служи на доброто; зла сила, съсредоточена в правенето на добрини. Почти като Мефистофел; само дето той по самоопределение беше част от „силата, която зло желае, а все добро твори", докато тук е някак си наопаки.

Сетихме се за Дявола на доброто не от несвоевременна любов към американските комикси, а защото няма по дяволски добро определение на кабинета Орешарски от това. Някъде в генезиса на това политическо създание вероятно е била залегнала идеята за супергероичен daredevil, който смело да прочисти света ни от неправдата, да се опълчи на пъклените попълзновения със саможертвен кураж, но в превода нещата са се объркали и сега се е получило друго.

Разполагаме с объркан субект, който хем е от черен по-черен, хем отчаяно се опитва да твори социални добрини, за да бъде приеман и харесван. А когато Лукавият се заеме с добротворчество, някак си естествено е да сме подозрителни.

Последните блага, които кабинетът Орешарски се кани да сервира, са към учителите. След като в патетично писмо им благодари за търпението и обеща да подобри условията на труд и кариерното развитие, стана ясно, че в проектобюджета за догодина се обмисляло да им се вдигнат заплатите.

Дяволът обаче е в детайлите. Това открито подмазване за съжаление не е в резултат нито на дългосрочна образователна политика, за която учителите настояват, нито от необходимата реформа в сферата. То е поредният властови флирт с цел купуване на още търпение; да не кажем направо: платена любов.

Нелепото в случая е, че наблюдаваме една гротескна трансформация. Прочутият безкомпромисен финансов daredevil, който не трепна пред учителската стачка през 2007, сега се превръща пред очите ни в дявол на доброто за преподавателите. Той няма смелостта да промени образователната система, но желае да лъсне външността си по единствения начин, който знае - с дяволия.

Някои биха възразили, че дяволът не е толкова черен и добрините, които е запретнал ръкави да върши в социалната сфера са реални. От кабинета се носи смрад на катран и сяра, но щом всичко това е в името на бедните, майките, пенсионерите, младежите, спорта, значи все пак е полезно.

Нали ще се вдигат майчински, пенсии, бюджетната сфера ще има ръст, стадион ще се строи; останалото е без значение. Премиерът мина през ада, цялата власт се тресе от катарзиси и вероятно сатанизирането (както казва Пеевски) е прекалено.

Може би те до един са тук, за да вършат добро, въпреки рогцата си и откриват героизъм в позицията си, пък бил той и комиксов.

Ние обаче много добре знаем, че дяволи на доброто не съществуват. Те са грешка на превода. Или може би по-точно е да кажем „грешка на прехода". Ние имахме нужда от безразсъдни смелчаци, които да предизвикват демоните и да им се опълчат, а получихме само алчни гяволета, които ни обещават да се подобрят и да ни помагат.

Доброто си е добро, ще възрази някой, независимо кой го върши. Само че нали знаете какъв е големият проблем с дяволите: дори да направят нещо позитивно, обикновено е на цената на душата ти.