Освен ако не сте напълно откъснати от новините, вероятно сте дочули шумотевицата, която се вдигна през последните две седмици около проблемите на българските производители и големите търговски вериги у нас.
Оказа се, че последните (О, изненада!) предлагат нищожно количество български стоки на родния пазар. Малцината родни фермери, които имат "привилегията" да работят с тях, са принудени да правят такива отстъпки, че бизнесът им е на ръба на оцеляването, а потребителите, чиято покупателна способност върви стремглаво надолу, консумират все по-некачествена храна.
На този фон държавата в лицето на предишните 5-6 правителства всячески се стреми да улесни идването на най-разнообразни гигантски вериги супермаркети, милва ги по главите в очакване на спасителни инвестиции и се надява с тяхна помощ да нанесе съкрушителен удар на безработицата.
Вместо обаче да бутат щастливо пазарната количка на благоденствието, българите се оказва, че масово обедняват, а новооткритите работни места за касиерки са по-малко от закритите такива в селското стопанство.
Ситуацията изглежда се е нагнетила до краен предел и от "Произведено в България" надигнаха вой в печатни и електронни медии за бедственото си положение. Търговските вериги от своя страна изобщо не мислят да се поддават на натиска, ами са опънали огромни билбордове, с които да уверят клиентите си, че с много любов им подбират само най-доброто от страната и света.
Последните пък мигат на парцали в сиромашка немощ и хем се съгласяват с исканията на родния производител, хем броят стотинките от оскъдната си пенсийка или заплатка и в крайна сметка пак отиват в кварталния супер за олио на промоция.
И докато временното правителство се чуди как да подмине въпроса, а бившият министър на земеделието се е оплел в жици и бръмбари, моят приятел Веско не само е открил, ами и активно практикува решението на проблема - пазарува директно от производителя.
Тук е мястото да уточня, че както и повечето клиенти на големите вериги, Веско живее в голям град - София. Също като тях работи по 40 часа на седмица и заплатата, която получава, не е по-висока от тази на повечето хора.
Единственото, което го различава от тях, е малкото допълнително усилие, което е готов да направи, за да има в хладилника му нормална храна. Той просто отделя времето да отскочи до кварталния пазар, където всеки ден някаква женица, живееща в околностите на столицата, идва да продава произведените от нея сирене, мляко, зеленчуци и т.н.
Веско доказва, че за да пазаруваш "неиндустриална" храна в големия град не е нужно да ходиш в бутикови магазини с имена на небесни тела, където всичко е на завишени цени, а просто да се върнеш там, където всички пазарувахме до преди 15 години- кварталния пазар.
Дали млякото на лелката е пастьоризирано? Съмнявам се. Дали има разрешение от властите да продава? Не знам. Дали държавната хазна прибира пари от тази търговия? На кой му пука?
Кое е по-важно? Да си платим ДДС-то или да помогнем на един производител да оцелее? Да купуваме съмнително кисело мляко от поредния супермаркет или да си вземем истинско такова? Да подпомагаме чуждите вериги, изнасящи повече пари отколкото внасят, или родните фермери?
Благодарение на хора като Веско лелката от близкото село получава възможност да произвежда качествена храна и да се издържа от това, вместо да стане касиерка в супермаркет. Не са нужни никакви Стари планини, за да видиш че в сиренето няма палмово масло и за да знаеш, че никой не е пипал гените на домата. Нужно е просто малко доверие към човека, който сутрин дои крави и събира яйцата от кокошките. И бъдете сигурни, че кокошките са щастливи.
Не знам дали Веско мисли глобално, но определено действа локално и това дава резултат. Докато Столична община не се светне да организира фермерски пазари всеки уикенд и докато консуматорското обществото не осъзнае силата си и не започне да оказва натиск върху търговските вериги, аз не виждам по-добър начин да си осигурим качествена храна на нормални цени.
Boris Glushkov, докато БГ производителят се научи как се прави бизнес, отдавна ще е в книгата на изчезналите животни. Само като допълнение към статията ще напиша това, което от втора ръка научих от бивш депутат, който се е опитвал да въведе някаква регулация в работата на големите вериги супермаркети. Та по негови проучвания от преди 7-8 години в западна европа има ограничения в размера на надценката на супермаркетите. В повечето държави там максимално допустимата надценка е 10% (отгоре над цената на производителя). Също по негови проучвания, в България тази надценка е доближавала 100%, което естествено се случва за сметка на производителя и потребителя. Та той и група други депутати са се опитали да прокарат закон, в който да ограничат тази надценка до 15%. Но, уви...нищо не се е случило и чуждото лоби е спечелило. А от това губим всички - и потребители, и производители.
Някои хора трудно ще проумеят, че това с регулациите е глупава работа и никога няма да пребори простичкия закон за търсенето и предлагането. Веригите могат и с 200 % надценка да си продават, стига да има кой да го купува. Ако си представим, че изведнъж всички отидат и почнат да купуват от жениците на пазара, технич бизнес ще тръгне, веригите ще западнат и няма да продават със 100 или 200 % отгоре. Само че това никога няма да стане, щото всеки предпочита да иде в големия магазин, да налупа багажника с покупки и айде.... а после тоя голям магазим му бил крив че незнам си какво. И плачеме за регулации. Какви регулации, като големия магазин си има твърда клиентела и то точно от тези мрънкящите. Прав е по-долния коментар, че и у нас производителите не са много стока. Едно време като бяха забранили почти всякакъв внос на западни стоки да не би качеството по тоя начин да се беше вдигнало? Не. Всички търсеха начин да се сдобият с нещо западно, та макар и по-скъпо. Незнам що всички плачат, ама на изложба "Произведено в България" не се събира същата търпана, както на откриване на нов МОЛ с 10-кратно по-скъпи стоки вътре. Дали е само заради снобарията, дали е и заради качеството....
Мои приятели отдавна са част от т.нар. "хранителни кооперативи" (нищо, че името звучи доста соц) - група от хора, които заедно подпомагат даден самостоятелен производител, който пък от своя страна им осигурява домашно произведени плодове, зеленчуци, сирене, месо - според сезона. Често до вратата/до офиса. По-органично - здраве. Когато се върна в БГ смятам и аз да се възползвам.
Малоумно е нещата да се поставят на патриотична плоскост – демек, едни зли чужденци дошли тук специално за да съсипят родното селско стопанство и хранителна промишленост, и пътьом да съдерат последната кожа от гърба на обеднелия българин. Дори ако фактически се получава точно така, това със сигурност не е основен мотив на търговските вериги, а страничен резултат (за който на тях, разбира се, не им пука, защото не е сред приоритетите им). Няма никакво значение, че веригите били чуждестранни: ако имаше българска верига от мащаба на Метро или Карфур, нейната политика щеше да е абсолютно същата. Трудно може да се очаква търговец да не си надуе печалбата на макс, когато види, че законовата уредба и пазарната ситуация му го позволяват. Те просто ядат баницата, която друг им е приготвил. Основният виновник за жалкото съществуване на българския дребен селскостопански производител не са търговските вериги, а ДЪРЖАВАТА. И то не заради това, че кани с бъклица въпросните вериги у нас, а заради много по-сериозни неща. Първо, заради ЛИПСАТА НА ПРЯК ДОСТЪП на българския дребен производител ДО ПАЗАРА. Особено в селското стопанство има ужасяваща система от прекупвачи, оформена още по време на мутренския период през 90-те, в която отива огромната част от приходите. Тази система буквално паразитира на гърба на българското земеделие и животновъдство. И вече не действа с бухалките не защото е станала по-хуманна, а просто защото е завладяла всички канали за реализация на продукцията до степен да бъде незаобиколима. Това е действителният вражески монопол, търговските вериги са само присламчили се откъм единия край негови колеги. Второ, вместо да направи нещо да разкара прекупвачите, държавата натовари производителя още повече чрез всевъзможни ИЗИСКВАНИЯ, СТАНДАРТИ и ОГРАНИЧЕНИЯ. Част от тях са разумни и необходими; друга част (предимно европейските изисквания за качество) бяха наложени без нужната доза протекционизъм и поставиха българския с.с. производител в крайно неизгодно положение. Особено престъпни са обаче третият вид изисквания и ограничения, които представляват някакви безумни лабораторни упражнения по държавно управление. Такива има и в областта на качеството на продукцията, и в административната уредба на с.с. производство, и в осигурителните и данъчните рамки за този тип производители. Почти същото се отнася за малките предприятия, които извършват първична преработка на селскостопански продукти. И третата вина на държавата е ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА СТРАТЕГИЯ не само за развитие на селското стопанство, а и изобщо за териториалното развитие на България. Няма и помен от концепции (нито дори за някаква последователна политика) за икономическо и демографско развитие на селските райони и/или регионите за производство на определени видове с.с. продукция. Всичко е оставено на самотек, при което очаквано се парцелира въз основа на частни интереси – което пък от своя страна води до всевъзможни икономически и социални диспропорции. Въобще не говоря за развиване на технологиите в селскостопанското производство. Вместо да предостави подкрепа на научните институти в тази сфера (чиято поддръжка е значително по-евтина, отколкото в повечето други клонове на науката) и да улесни внедряването на техните разработки, държавата е вдигнала ръце от тях или направо ги изпозакри. Гледайки отстрани, човек ще рече, че уважаемата държава 23 години упорито сече клона, на който седи. В исторически план българското село винаги е било (разбираемо) консервативен фактор – но пък и винаги е било онзи фундамент, който е оставал непоклатим и върху който България се е възстановявала дори след национални катастрофи. Малко е да се каже, че настоящата държавната политика по отношение на него е символ на некомпетентност и безхаберие: по-точното определение би било ПРЕСТЪПНА БЕЗОТГОВОРНОСТ. И това няма да се оправи с фермерски пазари през уикендите, нито със значки „Изберете българското“, нито с всенародна подкрепа за търгуващите на черно дребни производители. Ако структурни деформации се оправяха по този начин, можеше направо да закрием държавата, да не се пречка. Напротив, трайно решение може да се постигне единствено ако държавата бъде ПРИНУДЕНА да си свърши работата.
Хубавото е, че започва обществен дебат по темата. До преди 2 години имаше пълно мълчание и неосъзнаване на факта, че имаме проблем. Констатирането на грешките и разбирането им все пак е крачка напред. Аз съм оптимист. Специално за Оня: Не е едно и също дали от 10-те лева, които плащаш 5 ще отидат при търговската верига (прекупвач) и 5 при производителя или при наличие на регулация 1 лев за прекупвача и 9 лева за производителя. Тези 4 лева отгоре ще му дадат шанс да увеличи бизнеса си, да закупи нови машини, да повиши заплатите на работниците си, да подобри качеството. Иначе си прав за другото, но и това може да се промени с "говорене" и разяснения към масовия потребител.
Всичко хубаво казано, но не разбрахте ли, че държава НЯМА! Там е проблема. Има разни шайки дето се борят кой да се докопа до властта, че да продължи да смуче като таласъм кръвта на народа. Ама скоро няма да има и какво. Тогава какво ще правят таласъмите? Може би ще се махнат от загиващия труп и ще идат с парите си някъде другаде. А които останат, ще се бият помежду си кой да изяде другия
Просто не ми го побира главата колко глупав трябва да си за да мислиш това: "...нито един голям хранителен магазин не е български, съответно всеки един лев, който българинът оставя в тях, напуска държавата. ..." Ами ако магазина стане български, а собственика (вече чист българин) реши с печлбата си да заведе семейството на екскурзия на Малдивите, на любовницата да купи парцалки от Милано, а на себе си последен модел БМВ, тогава колко точно лева остават в държавата !? И къде е разликата? Седнете другия път с приятелите и помислете върху това
Ако макар и малката останала съзнателна част от обществото не се организира и не прогони таласъмите, загиваме като държава и народ!
@Becko Istatkoff: Истинският патриотизъм не е да изгониш от България Метро, Карфур и подобните им. Той е в това да осигуриш на леля Пенка възможност да съществува достойно, гледайки марули на село, без да е принудена през ден да хваща електричката до града с пет торби, за да ги продава лично на черно. Обявяването на чужденците за виновни по подразбиране не е патриотизъм, а ксенофобия и популизъм. Нещо повече: подобна пропаганда е антипатриотична, защото отвлича вниманието от същинските проблеми, измествайки го към лесна, но странична мишена. Не вярвам някой сериозно да мисли, че ако утре големите търговски вериги затворят, автоматично дребните производители ще живнат и България ще забогатее. Ще забогатеят само тези български структури (явни или неявни), които ще заемат опразнената ниша. А леля Пенка ще продължи да се клатушка с електричката и да пазарува на вересия в селския магазин. Фактът, че едни пари остават в България, изобщо не е гаранция, че обикновеният българин ще усети някаква разлика. Много по-вероятно е огромната част от тях да останат в частни сметки (а може би – и да отпътуват накъм някой данъчен рай). Парите могат да останат в използваем вид единствено при смислена и последователна държавна политика. Но ако има такава, и веригите ще могат да останат, без да вредят. Кучето играе според тоягата: ако дейността им се подчинява на ясни и разумни регулации, ще работят толкова нормално, колкото и в родните си страни. И тогава данъците, които плащат тук, и работните места и улесненията, които осигуряват, ще са достатъчна компенсация за изнесените печалби – което всъщност е и смисълът на всяка чуждестранна инвестиция.
Какво значи това изнасяне на печалбите бе, философе ?? Печалбата на всеки човек или фирма си е лично негова награда за труда му и може да я харчи където си поиска! Какво значи да я изнася, къде да я изнася? Или ако искаш да взема да я внася? Къде да я внася, в твоя джоб ли? За какво изобщо да работи една фирма ако ти, некъв Сульо, ще им наредиш какво да прави с печалбата си? И въобще не става дума за големите вериги, а за КОЯТО И ДА Е ФИРМА! По-долу някакви шушумиги са ми напраскали 10 минуса, ама никой не отговори на въпроса: "Ами ако магазина стане български, а собственика (вече чист българин) реши с печлбата си да заведе семейството на екскурзия на Малдивите, на любовницата да купи парцалки от Милано, а на себе си последен модел БМВ, тогава колко точно лева остават в държавата !? И къде е разликата?"
заид Цял коментар посветен на мен....излишно беше. Спам. чакахме отговор на въпроса по темата. За какво да работи и да съществува една фирма ако ти ще и казваш какво да прави с печалбата си?
Какви офшорни зони, какви данъци.... Питам ако собствениците на Била или Кауфланд са българи, Иван Георгиев и Георги Иванов примерно, платят си данъците на държавата (както правят и сега собствениците), а после с печалбата решат да обикалят света и профукат всичко на Малдивите съвсем законно, колко лева остават в България? Как ще ги спреш? Ще отнемаш на всички богаташи парите за да не харчат извън България ли?
Добре, де! Не мога да разбера! Ако аз съм един българин, който има магазин за търговия на дребно. И от този магазин, след плащането на всички възможни данъци, ми остават някакви пари... Има ли някой жив, който да се осмели да ми проповядва, аджеба, какво да правя с "изчистените" си пари!? Свободата, Санчо! Свободата! Мигел ДеСервантес
Свободата, Санчо! Свободата... Всичко друго е "суета и гонене на вятъра"!
Метеора Некви шушумиги се крият и само цъкат минуси, ама на тоя въпрос няма кой да ти отговори