Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо си и незнанието на собствените си родители, за които социализмът е бил хубав, просто защото съвпадна с детството ни. Пък детството някак винаги е приятно носталгично, красиво идеализирано и вълшебно.
В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.
Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.
По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така - трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи - почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за лади ще стигне до неговото име.
Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив - този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.
С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда" (стар „Дианабад"). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.
Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно - детето с детска стая, те - със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода - нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.
Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост". За да си „тяхна гордост" трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.
Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.
И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.
Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. "Хранителни стоки" имаше два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото - бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини", където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите - оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.
Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест", сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.
В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.
Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак" на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата - по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново" и фикус), а алкохолът - роден на ниски цени и западен - под масата.
Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин", където ги бяха „пуснали".
Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!", народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!", изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче - отговори баща ми - за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам." При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.
В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно - правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки - осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.
По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!
Бях се затъжил за умната си и красива приятелка Победка, и къде да я срещна, ако не в отзвук на развения (как е правилно, развян или развят) ХУ. Права си, Победке, сега и червените доктори пари искат. И сините също тоже. По време на соца не искаха, то нямаше какво да се купи с пари, ама имам един спомен, как за 4 месеца престой на жена ми в патологията, ЛС на АГ болницата във Варна пи уиски, яде шоколад, пуши цигари и пи кафе, а когато дойде решителният момент не можаха да съберат операционен екип. Добре, че Господ помогна. По-здрав, Победке, не изпускай синьото знаме.
82 Mako | 10.09.201723:15 Дядка, дори няма да те питам дали можеш да стоплиш , че "данните ОТ ООН" не са от ООН, а директно от канцеларията на др. Т. Живков. Просто никакъв друг източник на данни по това време няма. *** а ти не можеш ли да стоплиш,че данните за моя уй не са от друг,а директно от мен.просто никакъв друг източник на тези данни няма. след като ме караш да ти вярвам,че "данните ОТ ООН" не са от ООН,ти вярваш ли на мойте думи,че уя ми е 35 санта, без да си го виждал и барал
76 dedogo6 | 10.09.201722:05 В момента БВП на България е 10 ПЪТИ по висок от хипер успешната икономика на НРБ. *** БВП отразява главно растежа на паричната маса. Трябват ти на реалния БВП. Растежът на БВП по текущи цени отразява растежа на парите в най-широк смисъл. Растежът на реалния БВП е приблизително 2 пъти по-малък. Колко меродавен измерител е БВП също е спорно, тъй като по необходимост включва инвестициите с което вкарва нарастването на паричната маса в себе си дори когато инфлацията е отчетена. После, в БВП има такива манипулации като хедонистични поправки и включване на наема, по пазарни цени, който човек би плащал, ако собственият му дом не беше негов. Сега разбираш каква манипулация може да се направи с БВП на България .И може би се прави. После, по каква цена се вади вносът от БВП? По цена на покупка в страната производител или по продажна цена в страната вносител. Предполагам по първата, а разликата между двете може да стигне 25 пъти (например маратонки Найк). Вярно има изчисления на БВП по паритет на покупателна способност, но кой е проверил колко меродавна е процедурата? А и по-често в медиите се цитира просто БВП, като става дума за БВП по текуши цени, т.е. най-неточната оценка, ако е оценка въобще.
След поредната статия на тази тема и след яростната защита на СЕГА-то от някои коментиращи, е ясно едно - ако сегашното време беше толкова по-хубаво, добро и успешно от тогавашното, то никой нямаше да се сеща за него или да се занимава с него, освен конкретни специалисти в историческите факултети. Ще ми се обаче да се спра на примера с оня професор, който дава Пеньо Лудия /коментар 56/. Примерът е доста ефектен и както се вижда, предизвиква бурно въодушевление, особено у хората обичащи да вярват, вместо да мислят. По своята същност примерът е силно манипулативен. Ето защо: Първо - оценките от изпити са нещо субективно. Да не би да съществуват реални гаранции, че "професорът" няма да занижи изкуствено някои оценки, само за да докаже правотата на експеримента си? Второ - учещите с усърдие за да получат висока оценка на изпит са еднакви с тези, които ги мързи, тъй като са еднакво безполезни. Трето - истински отдадените на познанието индивиди ще си четат и ще си учат без въобще да ги интересува оценката на този или на онзи. Тях не можеш да ги спреш. Ще ровят, ще задават въпроси и ще рият, независимо дали на хоризонта се задава изпит или не. За тях изпитите и оценките са някаква досадна процедура, която те са приели да изтърпят. Но да продължим по-нататък и да си представим, че гениален учен прави важно откритие. Той ще получи половин или един милион /примерно/ за откритието си, като продаде правата върху него на друг, който не е просто друг, а член на еди коя си богата фамилия или династия. Ако не иска, има множество изключително ефективни /и най-вече законни/ начини, чрез които ще го "убедят" да го направи. След което този, другият, ще продава откритието в цял свят и ще печели милиарди. И къде всъщност отива наградата? И още един въпрос - тези от единия процент, колко усърдно са "учили" и "работили", че да притежават половината свят като награда за "усърдието" и "трудолюбието" си?
Верно е, Червената сган се е превъзбудила покрай Девети, плещят глупости и тъпизми за великите постижения на икономиката на НРБ (която успя да фалира ТРИ пъти за 45 години). Дори вицовете за соца ги дразнят извънредно. Това го разбираме и е в реда на нещата - в бетонните глави нищо не влиза, а само излиза (плява).Разбираме също, че начело на форумната Червена сган са генеричните потомци на АБпФК (или на Слугите им - все тая). И това е в реда на нещата - тия са най-губещите от разкапването на НРБ - тяхната бащиния... Едно само не можем да разберем: Защо, о Господи ни наказваш с невнятните разсъждения и тъпоумни заключения на специалиста по всичко Гети - то не беше износ на краставици и домати в Комоса, подли фалшификации от страна на ООН, за да не влезе НРБ в челната световна десетка по индекс на обществено развитие и т.н. Сега ни се поднася лекция за това що е то БВП, от която става ясно, че авторът нищичко не вдява от проблематиката, а и затова не знае какво да копи от чичо Гугъл. Очакваме лекция по некои тънки проблеми на струнната теория....Пази Боже. Дори за стандартите на Червената сган, тъпните на Гети са прекалени
"След поредната статия на тази тема и след яростната защита на СЕГА-то от някои коментиращи, е ясно едно - ако сегашното време беше толкова по-хубаво, добро и успешно от тогавашното, то никой нямаше да се сеща за него или да се занимава с него, освен конкретни специалисти в историческите факултети." Сериозно? Никой, който в момента е на 50-60, няма да се сеща какво е било, когато е бил на 20? Каква ще е тая повсеместна деменция, някакъв кемтрейлс сигурно... Точно това е и причината мнозина да си мислят, че е било по-хубаво. Когато си на 20, малко ти трябва да ти е хубаво. Когато си на 50, особено при определени хора, и в рая да попаднеш - може и да не ти е хубаво. Децата отгледани, жената/мъжът вече не са онова секси младо парче, сметките се трупат, повечето имат и по някой кредит на главата си. И си викат - иииибасиму, какво яко беше преди '89. Нема кредити, нема сметки, за ядене и пиене все ще се намери. Идете в Студентски град и попитайте студентите дали им е зле. Някои от тези деца живеят в потресаващо мизерни общежития, не знам колко от вас знаят в момента как изглеждат неремонтираните общежития. Хлебарки като врабчета, облющено, за баните да не говорим. Ъндърграунд, братче! Ама питайте дали им е зле. Всеки ще каже - еееееееее, тука е ебаси якото, бе, старче, как ше ни е зле!!! И това ще ви го кажат, повтарям, хора, които живеят в мизерия (няма как, не всеки има кинти за квартира), ядат потресаващо лоша храна или разчитат на буркани и пият възможно най-долнопробния алкохол. Ама купонът тече, яко е. Та и с комунизма така - яко е било, бе, как няма да е яко... Па че караш западна кола, че имаш западен телефон и техника - да не издребняваме, викаш...
Уточнител, мразя комунистите и у червата,но хайде да не си кривим душите! По времето на соца икономиката произвеждаше и печелеше (все още) повече отколкото днешната икономика. Фактите го доказват. Като имаш предвид,че червената Русия е източвала,(крадяла и ограбвала),средно на година по около $5млрд,(пет милиарда долара!),в продължение на 45год. от българският народ. Огромната и непростима грешка на икономисти,философи и прочие анализатори е смесването на икономиката с идеологиите и моралът! В икономическите процеси има само политика в чист вид. Нищо друго. Така както диктаторът Тодор Живков се е пазарил с Брежнев например,по стопанските отношения на България със СССР,така и днешните управляващи у нас вършат същото със Запада,но само в по-различен стил.
56 Penio_Ludiq | 10.09.201716:11 Петте извода от този експеримент: "...1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия - беден. 2. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава. 3. Правителството не може да даде нещо на някого, без преди това да го вземе от някой друг. 4. Не можеш да увеличиш богатството, разделяйки го. 5. Когато половината от хората стигнат до идеята, че не е нужно да се трудят, защото другата половина ще се погрижи за тях, и когато другата половина стигне до идеята, че не искат да се трудят, защото друг ще се ползва от плода на труда им, това е началото на гибелта на нацията. " Пеньо, ти за експеримента Европейски Съюз ли говориш?
Готово. Глухият изчисли загубите на българския народ на 225 млрд. (5х45) Как ги изчисли, той си знае и не казва. СССР нанасяше загуби не с пряк грабеж, а с диктат какво да произвеждаме и какво не, с кого да търгуваме и с кого не. И ако изкупуваха доматите и тютюна за жълти копейки, доставяха нефт и газ за жълти стотинки. Изглежда Тошо се е пазарил по-успешно от Иван Костов и С-ие. А какво правят новите господари от ЕС? Ами същото. Само нефтът и газът пак са от Русия, ама вече на световни и над световни цени. И нито метър тръби без разрешение от Брюксел и Вашингтон. Няма за какво да плачем по социализъма, но няма и на какво да се радваме на новото време. А вие си се радвайте на ай фоните и голфовете. А, да не забравяме и бананите. Първо ни обърнаха на маймуни и чак тогава пуснаха бананите.
Винаги в тези опити за надприказвания, се стига до бананите. А неотдавна имаше тук едно пале "оня, дето го трият", който плачеше, че луканка не бил помирисвал в оня "справедливия" строй. Ама вече бананите не са ни интересни. Отядохме си. ПиснА ни. Пък и на кого му се яде банан посрез лято, като той е зимен плод за нас, не щото е такава закостенялата соцтрадиция, а защото сега има току що набрани дини, пъпеши, малини, праскови, грозде, а преди това - кайсии, череши, ягоди... А за Европейския съюз не говорете лошо! Откакто разпореди в роуминг да няма надценки на разговорите и ползваното количество интернет, аз разбрах, че когато съм някъде из ЕС, вследствие политиката за справедливото ползване, ми дават 4 ( четири) ПЪТИ повече мегабайти интернет, отколкото мтел е договорил с мен за вътрешна консумация в договора ни за тарифния ми план.
Ей хора, времената се менят. Защо не се променим и ние със тях. Факт е , че 1980 година 70% от Британците не са можели да си помислят за собствено жилище и 60% не са можели да си купят нов автомобил. От 1980 до 1989 са 9 години. А до 2017 са още 28. Защо ние сега не живеем като Британците? Защо а ??. 9 години социализъм и 28 години демокрация и сме много по зле от Британците. Кой ние виновен, че само приказваме и се оставяме да ни управляват селски тарикати. Кой ние виновен, че не се борим да оправим собствената си страна а учим децата си от малки да емигрират в чужбина, защото тук не се живеело. Сами си го начукваме и после другите били виновни. За простите, неграмотните, мързеливите, мухльовците и т.н. всяка власт ще им е неудобна. Ако се организира световен шампионат по мърморене познайте кой ще стане световен шампион.
Изкормик, Ако изхождаш единствено от принадлежността към млади или стари, тогава излиза, че и ти не даваш реални доказателства за превъзходството на сегашната система пред онази. Просто си млад и всичко изглежда ОК, нали. Смартфони /тогава и на запад ги нямаше/, Ейч Ди телевизия и пр.
В нечии глави още май кънти залпът на "Аврора". Иначе авторката доста точно е пресъздала картинката. Е, пропуснала е да спомене, че превеждахме "Кореком" като "корекция на комунизма", но беше задължително да каже, че там имаше лозунги от сорта на "Във всеки дом - "Хитачи!" Панимаеш, Dox? Перверзия, по-голяма от тази, че сега може да смениш дънките "Райфъл" с "Луи Вюитон" или "Москвич"-а с "Волво"втора ръка...
nikoko | 11.09.201711:56 "Сами си го начукваме и после другите били виновни. За простите, неграмотните, мързеливите, мухльовците и т.н. всяка власт ще им е неудобна. Ако се организира световен шампионат по мърморене познайте кой ще стане световен шампион" Абсолютно си прав! Изписаха се купища тъпотии за това кога е било по-добре, и никой не ще да допусне, че всяка икономическа система има своите добри и лоши страни,но никой не се замисля, че непрекъснато мрънкяме и все нялой друг ни е виновен, вместо да запретнем ръкави и да си оправим държавата.
Виктория Пенелопова 07 | 10.09.201722:47 "Ей ти, дето си вееш ХУ---Я, мислиш се за интересен? Такива ги продаваме на кило, щото са леки. Главите като шамандури. Пълниш форумите, защото си нямаш друга работа. Нивото ти за лукс е Кайен и Гърция Неграмотен си, щото си прост по рождение и такъв ще си отшумиш" Много се възбуди, муци, с какво заслужих това специално отношение Хората когато си купуват "Huawei" дали първата им мисъл е че си купуват " ХУ..ВЕЙНИК". А какви асоциации поражда " Бай Йух" във възвишената ти душа Ааа... нивото на лукс, ходуила ли си в Montpellier, Франция, там как мислиш е нивото