Жената си спомня как Ратко Младич я гледа в очите и й обещава да пощади другите деца. Един от войниците му току-що е убил 3-годишно дете, защото плачело твърде силно.
Тя помни и арогантната му самоувереност, докато той излайва смъртоносни заповеди на войските си, които демонстрират, че обещанието му е било лъжа.
За Мунира Субашич това са двете страни на босненския сръбски генерал, който се изправи пред съда по обвинения в геноцид: измамникът и празнодумстващият тиранин.
Сега Субашич държи да види как мъжа, определял себе си като "сръбския Бог", ще се опита да се защитава, изправен пред трибунала за военни престъпления на ООН в Хага. Този път, ако той се опита да се хвали или да крещи, съдията може просто да изключи микрофона му или да разпореди да бъде изведен от съдебната зала.
И тя ще бъде там, в залата, за да стане свидетел на неговото безсилие
Тя е била в Сребреница през юли 1995 г., когато източният босненски град е превзет от силите на Младич и той е обявил завземането му за "дар за сръбския народ". Заедно с около 40 000 други жители на Сребреница, Субашич тогава е избягала в базата на мироопазващите сили на ООН край града, надявайки се "сините каски" да ги защитят.
Но Младич е изкрещял заповеди към холандския командир на базата, след което е разпоредил мъжете да бъдат отделени от жените. "Предайте оръжията си, и аз ще гарантирам живота ви," заявил той на босненските мюсюлмани - мъже и момчета, някои на не повече от 11 години.
"Можете да оцелеете, или да изчезнете." Но именно тези, които са се подчинили, са изчезнали: телата им все още биват откривани в масови гробове, разпръснати из града. Хилядите, отказали да се подчинят, са успели да избягат към свободата.
Субашич е гледала как босненските мъже са се качвали на автобуси за последен път, а войници от ООН са насочвали трафика. Тя е видяла сръбски войник да убива 3-годишното бебе с пушка - и е почувствала, че целият свят е изоставил жителите на Сребреница.
"Дори Бог ни остави сами," спомня си тя какво е мислела тогава
Отчаяна, тя се приближила до Младич и започнала да го умолява да пощади поне децата. "Ще ги пощадя, не плачи," отвръща й той. После я поглежда в очите и заявява: "Веднага щом ги разпитаме, те ще бъдат разменени." През цялото време по нейни думи "той се държеше като най-могъщия човек в света, раздавайки смъртни присъди и пощада според прищевките си."
През войната, в която загиват около 100 000 души, камери следват Младич из цяла Босна и го заснемат да издава заповеди и да празнува победите си. Видеозаписи, достъпни в YouTube, го показват как дава бонбони на децата в Сребреница, докато междувременно войниците му отвеждат бащите им за екзекуция.
В друг видеозапис той е показан как крещи на холандския командир на базата на ООН Том Кареманс, който е изправен до стената като лош ученик в кабинета на директора.
"Отговаряй на въпросите ми! Ти ли нареди на твоите войски да стрелят по моите?", крещи Младич чрез преводач. С наведена глава Кареманс потрива лице и мърмори почти недоловими за слуха отговори.
Младич пали цигара и издухва дима в лицето на Кареманс. Гласът му се засилва. Той пита холандеца дали е женен и има ли деца. Въпросът звучи като директна заплаха. В един момент изплашеният Кареманс умолява: "Аз съм само пианист. Не стреляйте по пианиста."
Това е образът на Младич, който Субашич не забравя в продължение на 16 години, докато той се укрива от международното правосъдие. Но когато сръбските власти го арестуват през май миналата година, той изглежда слаб, стар и полуизкуфял. Тя е убедена, че той се преструва на болен и изгубил паметта си.
Субашич е в залата, когато за първи път миналата година Младич се явява в съда за своята пледоария. Дори тогава той се опитва да бъде властният генерал, ръководещ шоуто. "Не, не, не, няма да слушам тези глупости," изръмжава той на съдия Алфонс Ори, когато той се опитва да му прочете обвинителния акт. Ори разпорежда Младич да бъде изведен от залата.
За първи път в живота си генералът не е този, който командва
Субашич е убедена, че Младич "ще лъже и ще отрича престъпленията си," но все пак се надява да научи отговора на въпроса, тормозил я през всичките тези години: защо?
Защо нейният съпруг Хилмо е погребан в мемориалното гробище край Сребреница, вместо да ръководи бокситовата мина в града? Защо тя вече не е най-добре облечената жена в Сребреница, ръководеща местния мол?
И най-вече, защо тя все още продължава да търси тялото на сина си Нермин? Ако не се беше случило това, тя вече би трябвало да е танцувала на сватбата му и да си е играла с децата му.
"Вместо това, в последните 17 години аз ходя от един масов гроб на друг, опитвайки се да намеря поне една костица от него," въздъхва Мунира.
Alex Todorov | 18.05.201209:17 Пълни Лъжи ---------------------------------------------------- кое са лъжи?
Аууууу евро-атлантическата ми душа направо кърви от мъка по мюсюлманската сган. Тичам към синагогата да се изповядам!
Бейзболният отбор Детройтските лъвове отчаяно се нуждае от добър защитник в борбата за Суперкупата. След като безуспешно изръшква безброй колежи, треньорът вижда по Си Ен Ен репортаж от войната в Босна. В центъра на действията е млад босненски войник, който има две преки попадения с граната от разстояние двеста метра. Треньорът веднага разбрал, че този човек има страхотна ръка и решил да подпише договор с него. След продължителни преговори младият босненец подписва договора и моментално се превръща в герой, помагайки на Лъвовете да спечелят Суперкупата за пръв път в историята си. След мача той се обажда на майка си. - Току-що спечелих Суперкупата за Лъвовете - развълнувано съобщава младежът. - Не искам да разговарям с теб - отсича майка му. - Вече не си ми син. В момента навсякъде около нас се стреля, съседната къща е в развалини, миналата седмица пребиха двамата ти братя, а сестра ти беше нападната посред бял ден. Не, никога няма да ти простя, че ни накара да се преместим в Детройт.
Има една приказка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" Ако си бяха седяли на мюсулманските дупета, кланета нямаше да има. Ама не, ... "Аллах е велик" и ... така се получава. Да, със сигурност Аллах е велик, но на юг от Анкара. В Сараево не е толкова велик и генерал Младич им го показа. Не одобрявам убийствата, но всяка жаба да си знае гьола.
А холандската путка и войниците му, дето са ръководили трафика!? що не ги съдят. Сигурно и премии са взели за добре свършена работа. Ша ги е%а и малодушните пианисти!
Леле Млае, това беше добро Между другото, гледали ли сте "Ничия земя"? Не питам дали сте пили виното, алкохолоци такива, за филма ми е думата.
Не че ги харесвам чалмите, ама и сърбите не са стока. Много бързо забравихте каква сган са "братята" на Запад. Ако в Сребреница беше християнско население, пак биха го изклали. Явно не сте чували за зверствата във Вардарска Македония след 1912 или за Голи оток. Т'ва сърбите са мръсно племе и не заслужават грам състрадание.
Аз пък трябва да кажа, че одобрявам убийствата!
Съжалявам за тази жена, както и за другите хора изгубили семействата си във време на война. Войната е ужасно нещо, което превръща хората в безмозъчни машини, а генералите им в зверове. Така е било във всяка война, така и ще бъде. Намирам за изключително неуместно под разказа за една лична драма да се нищят политически и религиозни въпроси. Тъжно е.
Подкрепям коментара на Rodrigo Diaz de Vivar, по-долу. Но ще добавя още нещо ... ние християните все пак сме доста по толерантни към другите. Докато при мюсулманите нещата са доста по жестоки. На юг от Босфора не смееш да се обявиш за християнин, щото лошо ти се пише. Докато в Европа мюслитата стават все повече. Вижте и в Македония колко проблеми си имат. Ами в Косово ... И в България ще има проблеми след години, защото мюслитата се плодят като мишки, също и циганите, а българите намаляваме. Но тук няма някой като Младич, за съжаление. Но пък ако имаше ... Хамериканците щяха да ни видят сметката, така че .... май няма спасение.
Истината е че винаги победителите пишат историята, ако не бяха НАТО сега сърбите щяха да съдят босненските военнопрестъпници в Белград и за тях щеше да се пише същото. На война няма правила съответно няма военнопрестъпници. Самият термин е смешен- по кой закон генерал Младич е военнопрестъпник? Той е герой от войната за своята нация и ще си остане такъв. Ако имаше повече хора като него на балканите- с топки сега можеше да си имаме силен балкански християнски съюз а не да сме най-бедните и най-смешните в Европа. А тая простотия с тоя измислен съд ще я призная ако вземат да осъдят някой босненски генерал или тъпанарите Холандци който са пазили града дето са се наакали като са дошли сърбите и са си предали оръжието. Война без убийства и кръв няма- това е войната просто.
Що за закоравяла, бездушна твар трябва да си, за да видиш от цялата _човешка_ драма единствено някакъв си религиозен конфликт, само за да можеш се присмееш самодоволно и ехидно на мъката на друго _човешко_ същество? Честно, вие не сте хора. И животни не сте - те също са еволюирали емпатия, но не се отричат от нея.
Моля?? С какво е релевантно дали НАТО избива мирни граждани, дали мюсюлмани изтребват християни или обратното? Тук изобщо не иде реч за политика или религия. Става въпрос за човешки същества и за тяхната мъка. Кой точно страда и заради кого е напълно второстепенно, и ми се струва чудовищно ограничено да се фокусирате единствено върху това като пропускате да видите чисто човешката драма. Щото първо сме човеци, а чак сетне сме българи, сърби, християни, евреи, жители на държава, членуваща в НАТО, и прочие.
"Аз пък трябва да кажа, че одобрявам убийствата!" А убивал ли сте някога нещо по-голямо от коте, тъйцък или мама не ви дава, да не се разстройвате?
Колко омраза виждам понякога от напълно "импотентни" емоционално и психически "мъжкари", който не са виждали на живо Калашников, не са ги стреляли в Бронкс и нямат идея какво се случва в гетата в Бразилия. Минете през гореописаните две места и след това да си говорим за убийства. Колкото до нетолерантността на мюсюлманите, въобще чел ли си Корана, познаваш ли такива хора и имаш ли някаква бегла идея за какво иде реч или простовата ти душица поставя на всичко етикетите насадени от психясали атакисти. Факт е, че клането в Сребреница беше един ужасяващ акт на насилие, сравним с отношенията в концлагерите през Втората Световна война. Това е безпорно, независимо жълт, бял, червен или черен си, стига да си човек. А колкото до коментара за жабата и гьола - Що дирихме нии гяурите, да воюваме за нещо което не е наше (няма 500 години давност за нищо все пак). Защо не си знаехме гюла и когато ни клаха април месец 1876 или в Батак, после опищяхме света. Сигурно тогава други "мъжленца" като вас и държави нямащи си и идея какво е това България, са казвали "Всяка жаба да си знае гьола"