Жената си спомня как Ратко Младич я гледа в очите и й обещава да пощади другите деца. Един от войниците му току-що е убил 3-годишно дете, защото плачело твърде силно.
Тя помни и арогантната му самоувереност, докато той излайва смъртоносни заповеди на войските си, които демонстрират, че обещанието му е било лъжа.
За Мунира Субашич това са двете страни на босненския сръбски генерал, който се изправи пред съда по обвинения в геноцид: измамникът и празнодумстващият тиранин.
Сега Субашич държи да види как мъжа, определял себе си като "сръбския Бог", ще се опита да се защитава, изправен пред трибунала за военни престъпления на ООН в Хага. Този път, ако той се опита да се хвали или да крещи, съдията може просто да изключи микрофона му или да разпореди да бъде изведен от съдебната зала.
И тя ще бъде там, в залата, за да стане свидетел на неговото безсилие
Тя е била в Сребреница през юли 1995 г., когато източният босненски град е превзет от силите на Младич и той е обявил завземането му за "дар за сръбския народ". Заедно с около 40 000 други жители на Сребреница, Субашич тогава е избягала в базата на мироопазващите сили на ООН край града, надявайки се "сините каски" да ги защитят.
Но Младич е изкрещял заповеди към холандския командир на базата, след което е разпоредил мъжете да бъдат отделени от жените. "Предайте оръжията си, и аз ще гарантирам живота ви," заявил той на босненските мюсюлмани - мъже и момчета, някои на не повече от 11 години.
"Можете да оцелеете, или да изчезнете." Но именно тези, които са се подчинили, са изчезнали: телата им все още биват откривани в масови гробове, разпръснати из града. Хилядите, отказали да се подчинят, са успели да избягат към свободата.
Субашич е гледала как босненските мъже са се качвали на автобуси за последен път, а войници от ООН са насочвали трафика. Тя е видяла сръбски войник да убива 3-годишното бебе с пушка - и е почувствала, че целият свят е изоставил жителите на Сребреница.
"Дори Бог ни остави сами," спомня си тя какво е мислела тогава
Отчаяна, тя се приближила до Младич и започнала да го умолява да пощади поне децата. "Ще ги пощадя, не плачи," отвръща й той. После я поглежда в очите и заявява: "Веднага щом ги разпитаме, те ще бъдат разменени." През цялото време по нейни думи "той се държеше като най-могъщия човек в света, раздавайки смъртни присъди и пощада според прищевките си."
През войната, в която загиват около 100 000 души, камери следват Младич из цяла Босна и го заснемат да издава заповеди и да празнува победите си. Видеозаписи, достъпни в YouTube, го показват как дава бонбони на децата в Сребреница, докато междувременно войниците му отвеждат бащите им за екзекуция.
В друг видеозапис той е показан как крещи на холандския командир на базата на ООН Том Кареманс, който е изправен до стената като лош ученик в кабинета на директора.
"Отговаряй на въпросите ми! Ти ли нареди на твоите войски да стрелят по моите?", крещи Младич чрез преводач. С наведена глава Кареманс потрива лице и мърмори почти недоловими за слуха отговори.
Младич пали цигара и издухва дима в лицето на Кареманс. Гласът му се засилва. Той пита холандеца дали е женен и има ли деца. Въпросът звучи като директна заплаха. В един момент изплашеният Кареманс умолява: "Аз съм само пианист. Не стреляйте по пианиста."
Това е образът на Младич, който Субашич не забравя в продължение на 16 години, докато той се укрива от международното правосъдие. Но когато сръбските власти го арестуват през май миналата година, той изглежда слаб, стар и полуизкуфял. Тя е убедена, че той се преструва на болен и изгубил паметта си.
Субашич е в залата, когато за първи път миналата година Младич се явява в съда за своята пледоария. Дори тогава той се опитва да бъде властният генерал, ръководещ шоуто. "Не, не, не, няма да слушам тези глупости," изръмжава той на съдия Алфонс Ори, когато той се опитва да му прочете обвинителния акт. Ори разпорежда Младич да бъде изведен от залата.
За първи път в живота си генералът не е този, който командва
Субашич е убедена, че Младич "ще лъже и ще отрича престъпленията си," но все пак се надява да научи отговора на въпроса, тормозил я през всичките тези години: защо?
Защо нейният съпруг Хилмо е погребан в мемориалното гробище край Сребреница, вместо да ръководи бокситовата мина в града? Защо тя вече не е най-добре облечената жена в Сребреница, ръководеща местния мол?
И най-вече, защо тя все още продължава да търси тялото на сина си Нермин? Ако не се беше случило това, тя вече би трябвало да е танцувала на сватбата му и да си е играла с децата му.
"Вместо това, в последните 17 години аз ходя от един масов гроб на друг, опитвайки се да намеря поне една костица от него," въздъхва Мунира.
Уебкафето е създало модел за поведение при публикуването на всяка една статия: оформят се два лагера, които се хващат за гушите, обясняват си един на друг колко са прости и така докато им омръзне. И после отново на следващата статия и така да мине денят. Жалко е, че силата на навика е така огромна и не позволява този модел да бъде разрушен дори и под този разказ. Лична драма, която няма нищо общо нито с религия, нито с политика. Не коментирам уменията на журналиста преразказал историята...Ако аз бях тази жена даже нямаше да чакам съд, щях да намеря начин лично да премахна чудовището от този свят. Иначе съм съгласна с почти всички коментари, войната е зла, едните се бунтуват и е нормално другите да потушават бунтуве. Но пак казвам, ако бях тази жена, нямаше да ме интересува нито защо, нито кога, нито как...
@stizi Виж сега, човече ... принципно не обичам да споря с неграмотни хора. Още повече пък обичам да споря с хора, които са се образовали от холивудски филми за Бронкс и за Бразилия от National Geographic. Прочети историята на района, в който се намира Босна, прочети кой е Алиа Изетбегович, прочети книгата му "Ислямска декларация". В нея той пледира за създаване на ислямска държава в Босна и за отхвърляне на всякакви немюсюлмански институции и разделения между религия, политика и икономика. Подчертава се, че “не може да има мир или съвместно съществуване между “ислямската вяра” и неислямските общества и политически институции... Ислямът ясно изключва правото и възможността за дейност на всяка чужда идеология на свой терен.” Всичко това, преди конфликта. Ти какво очакваш от сърбите, за които там е тяхна земя? Мюсулманите са гости там, както са били в България. Дошли са с ятагани през 1463 година. И са живели добре до момента, в който решили, че тази земя е мюсулманска, а не че са на гости. И това е основната разлика, дано необразованата ти глава го разбере, кой гьол на коя жаба е. В Батак ние сме си били у дома, в нашия гьол. Както в Босна сърбите са си били у дома и е съвсем нормално да си пазят гьола и да пратят бунтуващите се в техния. Ако искат. Ако не искат, ножа, така е на война. И понеже някой написа по-горе, че историята се пише от победителите, помисли дали ако не се беше намесил САЩ и сърбите бяха спечелили в конфликта, дали сега нямаше да четем за зверствата на бошняшките генерали и стотиците бойци "командировани" в Босна от Саудитска Арабия, от Алжир и Мароко, и останалия мюсулмански свят, които са клали сърби в името на Аллах. Прочети за базата Буча Гора, недалеч от Травник - отдавна известна като опорен пункт на ислямските отряди, ръководени от Карадж Камил бин Алия - роден през 1966 г. в Тунис. Той е по-известен като Абу Хамза и името му нашумя след убийството на вицепремиера на Босненско-хърватската федерация Хозе Леутар на 16 март 1999 г. Прочети за Камар Харбан - от алжирската терористична организация Ислямски фронт за спасение. Бивш офицер от алжирската армия, той е участник и във войната в Босна. Той ръководел тренировъчен център за ислямски бойци в Босна, който освен това служел и като център за фалшифициране на документи за терористични групи. Камар Харбан след края на войната участва в осъществяването на терористичния акт срещу сградата "Ал Хобар" в Саудитска Арабия на 27 юни 1997 г. Той бил заловен от американските тайни служби и признал, че е свързан с Осама бен Ладен и поддържал връзки с тогавашния босненски президент Алия Изетбегович. Именно Камар Харбан е човекът, който организирал издаването на босненски паспорт на Осама бен Ладен през 1993 г., което станало чрез дипломатическото представителство на Босна във Виена. Прочети за Седма мюсюлманска бригада [Катеебат ал-муджахидин], какво е правила, с какво се е прочула. Прочети кой е един от най-добрите приятели на Изетбегович. Това е Елфатих Хасанеин-омал Фатих - лидер на покровителствения от Осама бен Ладен Национален ислямски фронт в Судан. Прочети един доста поучителен труд на професор Си Джей Якобсен от университета "Карлтън" в Канада. В една своя статия за изданието "Юръпиън сикюрити" той проследява как две от най-големите PR-фирми на Уолстрийт Hill & Knowlton и Ruder Finn организираха и подготвиха световното обществено мнение за войната в Залива и след това за американската подкрепа за мюсюлманите в Босна. Те успяха да организират перфектно едностранчивото отразяване на зверствата от страна на сръбската общност в Босна и представянето на мюсюлманите единствено за жертви. Кулминацията на PR-кампанията бе отразяването на артилерийските нападения срещу сараевския пазар "Маркале" на 5 февруари 1994 г. и на 28 август 1995 г. , при които загинаха съответно 68 и 37 души. За това бяха обвинени сръбските части, макар че балистичната експертиза доказа, че те са дошли от мюсюлманските позиции.
Всъщност незнам каква е тази нация босняци. Сърби, по език , етничност, но мюсулмани по религия. Те винаги са живеели в Босна били са Сърби и Християни преди идването на Турците.НИКОЙ БАЛКАНСКИ НАРОД НЕ Е БИЛ МЮСУЛМАНСКИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ТУРЦИТЕ. Дори Албания е християнска. И оп от територия Босна и Херцеговина става държава, Национална при това!!!, Еми, тогава в Украйна има две нации, В Германия три, В Русия три. Българите мохамедани( не говоря за турците) са част от нацията ни не са втора нация.Но целта на Америка и Турция са други
Изобщо няма да споря, защото съм абсолютно съгласен с теб. В конкретния конфликт бошняците станаха жертва на наивността си, слушайки и следвайки Изетбегович и хора, като него. Включително и най-малко една велика сила, умишлено ще се въздържа с определение, защото не обичам легендите за световни заговори, но има определена служба в определена държава, която се "изхранва" изключително от подобни интриги и конфликти Сърбите станаха жертва също на наивността си, след като получиха подкрепа от друга велика сила, която ги уверяваше, че са непобедими [с тях зад гърба]. Тези велики сили, а и се оказа и че някои европейски, също се включиха в мръсната игра за влияние в района. Същото се случи и в Косово, всички знаем защо. Там на един метър да копнеш [хипотетично] и намираш уранова руда. Та, цялата мръсна история с бивша Югославия е ясна. Това, което се е случило е ужасно. И за сърбите и за техните противници. И едните и другите са били клани и са били колени. Просто не харесвам да продължаваме този цирк с бедните бошняци и косовари и кръвожадните сърби. В никой случай медала няма една страна. Просто в момента ни показват само нея. Колкото и цинично да звучи, радостното в цялата ситуация е, че подобно нещо не беше организирано в България. Защото можеше да се случи. С пари отвън и безумни авантюристи отвътре всичко е възможно.
Просто не харесвам да продължаваме този цирк с бедните бошняци и косовари и кръвожадните сърби. ====================== Ти не го харесваш, но те са тези, които направиха Сребреница и масово избиха пленници и невинни хора. Точка по въпроса. Ако мюсюлманите го бяха направили, можеше да има медала две страни. Когато извършиш подобни зверства, не е необходима медийна намеса за да те очерни. Май започнахте да позабравяте този факт в самоцелното си поставяне на всичко под съмнение.
Каква ирония, че тази статия поражда у мнозина вместо някаква поучителна мъдрост докъде води разделението и предразсъдъците, до още по-голямо разделение и предразсъдъци. "Аз чалмите не ги обичам, ама и сърбите не са стока" "Да би мирно седяло, не би чудо видяло"и т.н. Нищо, нищо не сте научили от уроците на историята. И с риск и аз да погенерализирам малко, според мен това прави разликата в днешно време между прогресивните нации и между изоставащите. Не гадните велики сили, а способността да прегърнеш прогреса, еволюцията в човешките отношения. Да вземем едни американци и отношението им към робството, да вземем най-вече германците и холокоста. Хората отадвна са проумели, че ревизията на историята в стил "наливане на пусто в празно", чрез дървено философстване и ваденето на уродливи, уж морални, аргументи (като двете страни на медала) е само във вреда. И затова отношението е еднозначно в тези страни, а малцината, които се опитват да се правят на остроумни по този въпрос, биват отхвърляни от обществото. Нещо, което на много хора им се привижда, че било цензура. А всъщност това е отказ да се дава мегдан на олигофрени. За сравнение, у нас се водят философски дебати за подобни моменти от историята. Истината ни е много мила, когато трябва да защитим убиеца, крадеца, диктатора. Някои наши сънародници по-убедено ще спорят от германец, че Холокостът е измислица. Същото се получава и по въпроса със Сърбия. Невеорятно ровене и търсене на истината наблюдаваме. С каква цел? Единственото, което се получава на практика е, че се оневиняват убийствата, извършени от сърби. Т.е. се оневиняват убийствата. Умните нации не правят така, приятели. В истерично търсене на свободата на информация, пропускате по-важното: от такива дебати страда само хуманността и шанса такива конфликти като Сърбо-босненския да останат в историята.
Bravo ли си Машаллах ли си, не знам. Неслучайно посочих горе четива. Редно е умният човек да си извади главата от гъза и да погледне ситуацията без розови очила. Точно преди случаят в Сребреница, на същото място и околните села [демилитаризирана зона] са избити над 3 000 сърби. За да се провокира това, което е последвало, сръбският отговор и намесата на САЩ. Самите бошнаци, подчертавам, САМИТЕ ТЕ [Хакия Мехолич, Ибран Муставич], после пишат: "Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление, Президиума на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона. Сребреница е един голям позор за нас."
Уф...Родриго. Едно голямо "уф". В днешно време има най-различни медии и твърдения. Само не мога да разбера на какъв принцип хора като теб прилагат своите твърдения като задължителната истина, при положение, че има от другата страна едни други хора, които пък твърдят точно обратното. И когато тези хора са многократно повече, и между тях има и обективни наблюдатели, интересно защо хора като тебе с някакво героично самочувствие изнасят своята гледна точка като единствената истина, без възможността именно тя да е измислицата и манипулацията. Защо не споменеш, след като цитираш въпросния автор, че твърденията му се водят за "конспиративна теория". Че има доказателства за обратното, на което той твърди. Защо не си признаеш, че всичко, което твърдиш е от един или два и то пристрастни източника, а се опитваш да го представиш манипулативно като всеобща публична тайна, едва ли не? Защо говориш за босненците целокупно, назовавайки двама човека като източници? Едва ли не излиза, че босненците сами си признавали. Не босненците, а един-единствен босненец и куп сръбски ултра-националисти. Ето ти информация относно 3000-те жертви: http://srebrenica-genocide.blogspot.com/2007/03/falsification-of-serb-victims-around.html Ето ти информация за Ибран Мустафич: http://srebrenica-genocide.blogspot.com/2009/11/ibran-mustafic-planirani-haos-planned.html Както виждаш, има две гледни точки. Едната подкрепяна от цяла Европа, от съдилища, където работят хора от различни държави, хора с целоживотна репутация. Но ти вярваш на един-единствен човек, само защото той е написал книга. Значи всичко написано на книга, трябва да му вярваме задължително, така ли. Книги има най-различни, и твърдят най-противоречиви неща. Ето защо аз предлагам в такива моменти да се обърнеш към логиката и себеанализ. Примерно, наистина ли вярваш, че Клинтън е заявил, че трябва да има геноцид, за да се намеси Америка. Ти представяш ли си една такава реплика буквално, дори и в частен разговор? С назована бройка даже. Не мисля. А какво имам предвид под себеанализ: кажи, но честно, вярваш ли в геноцида над арменците? Аз съм сигурен, че вярваш. Въпреки, че е станал преди много време, в съвсем различни политически контексти, без съвременните възможности за документация. Замисли се защо вярваш за единия случай, а за другия четеш и книги даже. И още нещо: опитът ти за риторика с това обръщение "машалла" май също трябва да го анализираш. Искаш да намекнеш, че съм турчин. Защо така реши? Ами защото съдиш по себе си. Като православен християнин се чувстваш длъжен да вярваш в невинността на другите православни християни. Очакваш същото от мен, само че с обратен знак. Така ти си избираш страната, която да заемеш. Не по доказателства и логика, а по принадлежност. Не, приятелю - аз не съм турчин, нито мюсюлманин, но по-интересното е защо си го помисли.
Frida, доколкото на мен ми е известно, силите на ООН нямат никаква отговорност, нито власт : те могат да прилагат сила само ако са директно атакувани. Тяхната неефективност в региони като бивша Югославия и Руанда постави под въпрос, и напълно правилно, ползата от подобни мисии. Неслучайно самият Ратко Младич е демонстрирал неуважението си към въпросните сини каски: те са там само за да гледат. Не могат да му направят нищо, не могат да спрат него или босненците да извършват военни престъпления. Така или иначе не виждам голяма връзка между този проблем и дискутираната от мен тема. Ревизиите на Сребреница са със ясна задача: да се отнеме от жестокостта на престъплението. Прокарват се умишлено от сръбски националисти. Така или иначе страхът е необоснован: никой в цивилизования свят няма официалното становище, че сърбите били зверове. Това могат да си го помислят само хора, които са склонни на свой ред да правят генерализации. А тези споекулации: може би били видели някои си измежду тези хора и т.н. и т.н. , ...това е много несериозно. Може би пък не са, а?