Жената си спомня как Ратко Младич я гледа в очите и й обещава да пощади другите деца. Един от войниците му току-що е убил 3-годишно дете, защото плачело твърде силно.
Тя помни и арогантната му самоувереност, докато той излайва смъртоносни заповеди на войските си, които демонстрират, че обещанието му е било лъжа.
За Мунира Субашич това са двете страни на босненския сръбски генерал, който се изправи пред съда по обвинения в геноцид: измамникът и празнодумстващият тиранин.
Сега Субашич държи да види как мъжа, определял себе си като "сръбския Бог", ще се опита да се защитава, изправен пред трибунала за военни престъпления на ООН в Хага. Този път, ако той се опита да се хвали или да крещи, съдията може просто да изключи микрофона му или да разпореди да бъде изведен от съдебната зала.
И тя ще бъде там, в залата, за да стане свидетел на неговото безсилие
Тя е била в Сребреница през юли 1995 г., когато източният босненски град е превзет от силите на Младич и той е обявил завземането му за "дар за сръбския народ". Заедно с около 40 000 други жители на Сребреница, Субашич тогава е избягала в базата на мироопазващите сили на ООН край града, надявайки се "сините каски" да ги защитят.
Но Младич е изкрещял заповеди към холандския командир на базата, след което е разпоредил мъжете да бъдат отделени от жените. "Предайте оръжията си, и аз ще гарантирам живота ви," заявил той на босненските мюсюлмани - мъже и момчета, някои на не повече от 11 години.
"Можете да оцелеете, или да изчезнете." Но именно тези, които са се подчинили, са изчезнали: телата им все още биват откривани в масови гробове, разпръснати из града. Хилядите, отказали да се подчинят, са успели да избягат към свободата.
Субашич е гледала как босненските мъже са се качвали на автобуси за последен път, а войници от ООН са насочвали трафика. Тя е видяла сръбски войник да убива 3-годишното бебе с пушка - и е почувствала, че целият свят е изоставил жителите на Сребреница.
"Дори Бог ни остави сами," спомня си тя какво е мислела тогава
Отчаяна, тя се приближила до Младич и започнала да го умолява да пощади поне децата. "Ще ги пощадя, не плачи," отвръща й той. После я поглежда в очите и заявява: "Веднага щом ги разпитаме, те ще бъдат разменени." През цялото време по нейни думи "той се държеше като най-могъщия човек в света, раздавайки смъртни присъди и пощада според прищевките си."
През войната, в която загиват около 100 000 души, камери следват Младич из цяла Босна и го заснемат да издава заповеди и да празнува победите си. Видеозаписи, достъпни в YouTube, го показват как дава бонбони на децата в Сребреница, докато междувременно войниците му отвеждат бащите им за екзекуция.
В друг видеозапис той е показан как крещи на холандския командир на базата на ООН Том Кареманс, който е изправен до стената като лош ученик в кабинета на директора.
"Отговаряй на въпросите ми! Ти ли нареди на твоите войски да стрелят по моите?", крещи Младич чрез преводач. С наведена глава Кареманс потрива лице и мърмори почти недоловими за слуха отговори.
Младич пали цигара и издухва дима в лицето на Кареманс. Гласът му се засилва. Той пита холандеца дали е женен и има ли деца. Въпросът звучи като директна заплаха. В един момент изплашеният Кареманс умолява: "Аз съм само пианист. Не стреляйте по пианиста."
Това е образът на Младич, който Субашич не забравя в продължение на 16 години, докато той се укрива от международното правосъдие. Но когато сръбските власти го арестуват през май миналата година, той изглежда слаб, стар и полуизкуфял. Тя е убедена, че той се преструва на болен и изгубил паметта си.
Субашич е в залата, когато за първи път миналата година Младич се явява в съда за своята пледоария. Дори тогава той се опитва да бъде властният генерал, ръководещ шоуто. "Не, не, не, няма да слушам тези глупости," изръмжава той на съдия Алфонс Ори, когато той се опитва да му прочете обвинителния акт. Ори разпорежда Младич да бъде изведен от залата.
За първи път в живота си генералът не е този, който командва
Субашич е убедена, че Младич "ще лъже и ще отрича престъпленията си," но все пак се надява да научи отговора на въпроса, тормозил я през всичките тези години: защо?
Защо нейният съпруг Хилмо е погребан в мемориалното гробище край Сребреница, вместо да ръководи бокситовата мина в града? Защо тя вече не е най-добре облечената жена в Сребреница, ръководеща местния мол?
И най-вече, защо тя все още продължава да търси тялото на сина си Нермин? Ако не се беше случило това, тя вече би трябвало да е танцувала на сватбата му и да си е играла с децата му.
"Вместо това, в последните 17 години аз ходя от един масов гроб на друг, опитвайки се да намеря поне една костица от него," въздъхва Мунира.
